Касационното производство по реда на чл. 208 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на М. Г. П. от гр. С. срещу Решение № 5722/17.06.2019 г. по нахд. № 117/2019 г. на Районен съд – Б..
Жалбата с искане за отмяна на съдебното решение е мотивирана по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Прокурор от О. П. – Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Въз основа анализа и оценката на доказателствата в обжалваното съдебно решение и събраните в касационното производство по чл. 219 АПК, във връзка с касационните основания, съдът прие следното:
Правото на касационна жалба е надлежно упражнено и оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК е основателно за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Районният съд е провел пълно доказване на спорните обстоятелства по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), но при прилагането на закона изводите му са неправилни.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП предполага доказано бездействие или привидни действия на водача, които могат да бъдат окачествени като отказ да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Доказателствената тежест за поведението на водача е на административнонаказващия орган – чл. 16 НПК, като събраните по делото не установяват елементите от фактическия състав на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, според фактическото описание на деянието – "… отказва да извърши качествена проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер… ".
Според описанието на деянието на жалбоподателя по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и правната му квалификация по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, нарушението е в първата хипотеза на чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП – отказ на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство, който не е доказан. За целта, изслушаното и приобщено медицинско заключение за заболяването на жалбоподателя – вродено белодробно заболяване Муковисцидоза, и неопределеният използван израз за квалификация на поведението му - "…отказва да извърши качествена проба… ", изключват виновността по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Невъзможността за проверка чрез техническо средство се дължи на обективни причини – белодробно заболяване, чието проявление е в състояние да компрометира проверката според медицинското заключение. Дали заболяването, което принципно според експерта е в лека форма и с леко протичане, е било обострено в момента на извършване на проверката не е установено по делото – устният доклад на вещото лице Г. в съдебно заседание, но достатъчно с оглед доклада му е съмнението, че би могло да повлияе на способността на жалбоподателя да издиша въздух в дрегера. Самият експерт е посочил, че заболяването теоретично може да попречи при даване на проба, като признава, че не е извършил преглед на жалбоподателя, а съди за състоянието му към момента от медицинска документация, която датира години преди проверката на 28.08.2018 г. Доколкото не е изяснено какво е било моментното здравословно състояние на жалбоподателя на 28.08.2018 г. и при данните от устния доклад на експерта, че при неговото заболяване са възможни спазми или възпаление на бронхите и пр. усложнения, с които протича заболяването и които изключват способността да извърши пробата, отказът по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП не е доказан като виновно неизпълнение на задължението да се подложи на проверка. Самият свидетел на проверката С. е посочил, че жалбоподателят е направил няколко опита, но не е довършил пробата, като няколко пъти повторил „не мога“. Няма преки доказателства, че опитите са останали недовършени по субективни причини на жалбоподателя. Показанията на свидетел М., че не е дал „качествена проба“ „умишлено“ съдържат оценка, а не свидетелство за обективно поведение на жалбоподателя, за да се градят изводи за виновен отказ да извърши пробата с техническо средство.
Отделно, в описанието и правната квалификация на деянието от наказващия орган не се съдържат обстоятелства и обвинение, че жалбоподателят е отказал да се подложи на медицинско изследване, поради което обсъждането на отказ във втората хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е извън предмета на доказване и контрол от съда. Въпреки това, отказ не е доказан и в тази хипотеза с оглед потвърдените показания на св. Д. чрез приобщената в касационното производство заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП. В тази връзка следва да се допълни, че определеният в талона за медицинско изследване срок за явяване на жалбоподателя в ЦСМП – Б. – 60 минути от връчването на талона в 02.30 часа, е инструктивен – чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Неспазването му е несъществено нарушение на процедурата, като явяването на водача да даде кръвна проба е възможно и след този срок, стига да не надвишава установения пределен срок от 120 минути, когато нарушението е извършено извън територията на населеното място, в което се намира мястото за извършване на медицинско изследване. В случая медицинското изследване е било възможно до изтичането на пределния срок от 120 минути, до изтичането на който е извършена проверката на св. Д. от същия полицейски патрул – 03.45 часа (на 75 минута от връчването на талона), но явяването на жалбоподателя в ЦСМП - Б. е било осуетено, включително чрез уверенията на контролния орган, че даването на кръв за изследване е излишно след изтичането на посочения в талона срок от 60 минути.
Поради неправилно приложение на закона от съда в случая – за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено. В останалата му част, с която наказателното постановление е потвърдено, е правилно - при доказаното по делото неизпълнение от жалбоподателя на задължението му по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и отсъстват основания по чл. 348, ал. 1 НПК за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 5722/17.06.2019 г., постановено по нахд. № 117/2019 г. на Районен съд – Б. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1116-001874/29.11.2018 г. на началник група към ОДМВР - Б. С. ... П. - Б. в частта, с която на М. Г. П., с адрес гр. С., ул. ... № ..., за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1116-001874/29.11.2018 г. на началник група към ОДМВР – Б. С. ... П. – Б. в частта, с която на М. Г. П., с адрес гр. С., ул. ... № ..., за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ВА