и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на З. И. К., с постоянен адрес: гр.Г. Д., област Благоевград, ж.к."Д." №**, .*, ап.* срещу Решение №ПИ-205/26.05.2020г. на Д. на ТД на Н.-С., с което е оставена без уважение жалба вх.№8737/14.05.2020г., подадена от оспорващата срещу Разпореждане изх.№С200001-137-0003988/24.04.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н.-С..
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението на Д., респективно на постановлението на публичния изпълнител. Твърди се, че независимо от спирането и прекъсването е изтекъл 10-годишния давностен срок и задълженията са погасени по давност. Иска се отмяна на решението и потвърдения с него акт на публичния изпълнител и преписката да бъде върната за ново разглеждане от административния орган с указания.
Ответникът – Д. на ТД на Н.-С., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на Ръководител на контрола при разходите на ДОО при РУ“СО“-Благоевград е разпоредено на основание чл.114,ал.1 и ал.3 от КСО З. И. К. да възстанови недобросъвестно получено за периода от 17.04.2009г. до 18.12.2009г. обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на изплатени 1 965,71лв. и главница 761,52лв.-лихва. Разпореждането е влязло в законна сила на 15.10.2011 г.
С покана за доброволно изпълнение на основание чл.182,ал.1 от ДОПК оспорващата е поканена в 7-дневен срок да погаси задължението си по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. Поканата е получена от оспорващата на 23.02.2013г.
Срещу З. И. К. е образувано изпълнително дело № */2015г. по описа на НД на Н.-С. за принудително събиране на публични вземания в общ размер на 3 825,76лв. , от които 3753,54лв. /главница -1965,71 и лихва 1787,83лв/ по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“Социално осигуряване“-Благоевград и 72,22лв. /55 лв. главница и 17,22лв. лихва по Изпълнителен лист №318/2009/03.07.2012г. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № С004960/2015/000001/11.07.2015г.
Със запорно съобщение изх.№ФСД-556/13.05.2014г. на Д. на ТП на НОИ-Благоевград е наложен запор по всички банкови сметки на лицето, находящи се в „Ц**“ – за погасяване размера на задълженията по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград в общ размер на 3 521,91лв., от които 1 965,71лв. и главница и 1 556,20лв. лихва към 15.05.2014г. Запорното съобщение е получено от ЦКБ на 16.05.2014г.
Със запорно съобщение изх.№ЗС-3-01-00194770/14.11.2016г. на Д. на ТП на НОИ-Благоевград е наложен запор по всички банкови сметки на лицето в банка „Пиреос България“ – за погасяване размера на задълженията по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград в общ размер на 4 024,91лв., дължима към 14.11.2016г. Получен е отговор с изх.№ЗС-03-40987/25.11.2016г. от банка „П. Б.“ за наложен запор върху сметка на оспорващата.
С молба вх.№3742/19.02.2020г. до Д. на ТД на Н.-Благоевград З. И. К. е поискала да бъде опростена по давност сумата по Разпореждане №492/2011г. на ТП на НОИ-Благоевград.
С Разпореждане изх.№С200001-137-0003988/24.04.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н.-С. не е уважено направеното възражение от оспорващата и не е прекратена поради изтекла давност събирането по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград в общ размер на 4 709,45лв., от които 1 965,71лв. и главница и 2 743,74лв. лихва. Публичният изпълнител е приел, че давността по отношение на това публично вземане е спряна с наложен от взискателя запор върху банкови сметки. Разпореждането е връчено на 11.05.2020г. и е обжалвано по административен ред с жалба вх.№8737/14.05.2020г.
С Решение №ПИ-205/26.05.2020г. на Д. на ТД на Н. – С. е оставена без уважение жалба вх.№8737/14.05.2020г., подадена от оспорващата срещу Разпореждане изх.№С200001-137-0003988/24.04.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н.-С.. Прието е, че давността по отношение на процесното публично вземане е прекъсната на 15.10.2011г. /датата на влизане в сила на Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград/ на основание чл.115,ал.3,т.3 от КСО. Започнала е да тече нова давност от 16.10.2011г., която не е изтекла и към настоящия момент, поради спирането й на основание чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки. Прието е и че десетгодишната давност също не е изтекла. Решението е връчено на оспорващата на 03.06.2020г. и е обжалвано на 09.06.2020г. чрез административния орган до АС-Благоевград.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК – директорът на Териториална дирекция на Н. Благоевград. Решението е съставено в предвидената от законодателя писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила.
В случая спора между страните е погасени ли са по давност публичните задължения на З. И. К., установени с Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград.
На първо място следва да се подчертае, че действително в случая се касае за вземания, представляващи публични държавни такива по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, доколкото с №ПОВН-492/16.09.2011г. е определено за възстановяване недобросъвестно полученото за период 17.04.2009г. до 18.12.2009г. от З. И. К. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в общ размер на 4 709,45лв. За разлика от останалите публични държавни вземания, които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 от КСО.
В решението органа е възприел, че давността на процесните публичните задължения, възникнали след 01.01.2006г. се подчинява на общата разпоредба на чл.171 от ДОПК.
В разглеждания случай обаче вземанията се отнасят за 2009 г. и за това вземане е приложима разпоредба на чл. 115, ал. 1 КСО в редакцията след изменението в сила от 1.01.2009 г. В този смисъл са Решение №9793/2019г. по адм.д.№13695/208г. по описа на ВАС, Решение №14840/2019г. по адм.д.№2855/2019г. по описа на ВАС и др.
В чл. 115 от КСО е регламентиран давностният срок, при наличието на които вземанията на НОИ се погасяват по давност. Съгласно чл. 115 от КСО, в сега действащата редакция, в сила от 01.01.2009 година, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Тази норма е специална спрямо общата по ДОПК и се отнася за неправилно изплатени парични обезщетения, какъвто е настоящия случай.
Съответно приложимата разпоредба на чл.115,ал.3 от КСО регламентира, че давността се прекъсва в две хипотези: с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането (т.1); и с предприемане на действия по принудително изпълнение (т.3). Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК – чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.
Правилни са констатациите на органа, че в случая на основание чл.115,ал.1,т.1 от КСО давността по отношение на процесното публично вземане е прекъсната на 15.10.2011г. (датата на влизане в сила на Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г.). Съответно от 16.10.2011г. е започнала да тече нова давност, съгласно чл.115,ал.4 от КСО. Същата е прекъсвана на 13.05.2014г., и на 14.06.2006г. с предприетите действия по принудителното изпълнение от взискателя.
Неправилна е констацията на органа, че не е изтекъл десетгодишния давностен срок. В тази връзка са основателни доводите на оспорващата, че в случая е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.115,ал.1,предл.2 от КСО. За вземанията на НОИ за 2009г., десетгодишния давностен срок е започнал да тече на 01.01.2010г., и е изтекъл на 31.12.2019 г. При това фактическо положение към датата на издаване на оспореното Разпореждане изх.№С200001-137-0003988/24.04.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н.-С., както и към датата на издаване на Решение №ПИ-205/26.05.2020г. на Д. на ТД на Н.-С., десетгодишния давностен срок вече е бил изтекъл, поради което са били погасени и вземанията, независимо от прекъсването на давността.
С оглед на това, правото на НОИ да претендира възстановяване на недобросъвестно получените суми в общ размер на 4 709,45 лева е било погасено по давност и на осн.чл. 173 от ДОПК е следвало да бъде отписано като погасено по давност. Като е отказал да отпише това задължение публичния изпълнител е постановил един незаконосъобразен акт.
В контекста на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Преписката следва да бъде върната на административния орган за изпълнение на задължението му по чл. 173 от ДОПК и отписване на публично задължение и съответната лихва по Разпореждане №ПОВН-492/16.09.2011г. на РУ“СО“-Благоевград, поради изтичане на погасителната давност.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 144 ДОПК и с чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №ПИ-205/26.05.2020г. на Д. на ТД на Н.-С. и потвърденото с него Разпореждане изх.№С200001-137-0003988/24.04.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н.-С..
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК