Normal;и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството e по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. И. И., с адрес : с. И., О. Б., ул. “В.Л.“ № 7, против Заповед № 482-ЧР-Д/ 16.08.2021г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е прекратено служебното й правоотношение.

В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорената заповед при наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон, и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не е налице основание за издаване на заповедта поради това, че към датата на одобряване на длъжностното щатно разписание, с което се премахва заеманата от оспорващата длъжност, както и към момента на издаването на оспорената заповед, не е налице влязло в сила решение на Общински съвет /ОбС/ - гр. Б., с което да е одобрено изменението на структурата на Общинска администрация – Б., съответно липсва реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /НПЕКДА/. Сочи се, че заповедта е немотивирана и не съответства на целта на закона, както и че към датата на прекратяване на правоотношението, преструктуриране не е извършено и завършено. Поддържа се, че и длъжността на оспорващата не е реално премахната, а продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Желае се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, и в приложени писмени бележки, оспорващата, чрез проц. си представител – адв. Богоева, поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – К. на О. Б., чрез проц. си представител – Г.М.- У., в съдебно заседание, оспорва жалбата, като твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане в полза на О. Б. на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение, като се иска същото да бъде намалено до минимума по Наредба № 1.

Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно между страните, че в периода от 12.02.2020г. до 18.08.2021г., оспорващата С. И., е заемала длъжността Директор на дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“ в О. Б., по силата на валидно възникнало служебно правоотношение /Заповед № 64-ЧР-Д/ 12.02.2020г. на К. на О. Б./.

С Предложение изх. № 383-ЧР/ 26.07.2021г. /вх. № П-00-259/ 26.07.2021г. по описа на ОбС/, Кметът на О. Б., е предложил одобряване на общата численост и структура на Общинска администрация – Б., като една от предложените промени касае трансформирането /разделянето/ на Дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“ в два отдела : отдел “Правно- нормативно обслужване“ и отдел “Обществени поръчки“ /л. 14- 17, 303- 310 от делото/.

С Решение № 313 от Протокол № 10/ 30.07.2021г. на ОбС – гр. Б. /л. 21- 23 от делото/, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, ОбС - Б. е одобрил общата численост и структура на Общинска администрация – Б..

На 03.08.2021г., Кметът на О. Б., въз основа на горното решение на ОбС, е утвърдил ново Длъжностно разписание на Общинска администрация – Б., видно от което, в същото не фигурира длъжността Директор на Дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“ а са налице създадени нови две длъжности - Началник отдел “Правно- нормативно обслужване“ и Началник отдел “Обществени поръчки“ /л. 24-31 и от делото/.

На 08.09.2021г., ответникът е одобрил Устройствен правилник на Общинска администрация – Б. /л. 326- 359 от делото/, като в чл. 31, ал. 1 и ал. 2, е определил подчинението на началниците на двата отдела - “Правно- нормативно обслужване“ и “Обществени поръчки“ и функциите им.

Въз основа на новоприетото длъжностно щатно разписание /от 03.08.2021г./ и като е приел, че заеманата от С. И. длъжност Началник отдел “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“ е съкратена, с оспорената заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., Кметът на О. Б. е прекратил служебното правоотношение на оспорващата, и е наредил да й се изплати обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. за неспазен срок на едномесечно предизвестие и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.- л. 4 и 193 от делото.

По делото са приобщени и : Решение № 15 по Протокол № 2 от заседание на ОбС – гр. Б., проведено на 31.01.2020г., с което е одобрена и променена числеността на персонала в делегирана държавна дейност “Общинска администрация“ - Б. /л. 18- 20 от делото/; Решение № 01-ЧМИ/ 05.07.2021г., с което И.С. е обявен за избран за Кмет на О. Б. и Клетвен лист, видно от който на 14.07.2021г. същият е встъпил в длъжност /л. 32 и 33 от делото/; Длъжностно и поименно разписание на делегирана държавна дейност “Общинска администрация“ – Б., в сила от 01.07.2021г. /л. 49- 54 от делото/, в сила от 14.07.2021г. /л. 406- 415 от делото/, в сила от 05.08.2021г. /л. 397- 405 от делото/, в сила от 22.10.2021г. /л. 284- 302 от делото/, в сила от 01.12.2021г. /л. 267- 283 от делото/; Длъжностни характеристики на длъжностите : Началник отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., Началник отдел “Обществени поръчки“, в сила от 06.08.2021г., Директор на дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки- в сила от 23.12.2019г., главен юрисконсулт, старши юрисконсулт и младши юрисконсулт в Дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки- в сила от 01.09.2020г., младши експерт “юрист“ в звено “Икономическо развитие“, младши юрисконсулт в отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., старши юрисконсулт в отдел “Обществени поръчки“, в сила от 06.08.2021г., младши експерт в отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., старши юрисконсулт в отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., юрисконсулт в отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., главен юрисконсулт в отдел “Правно- нормативно обслужване“, в сила от 06.08.2021г., младши експерт в отдел “Обществени поръчки“, в сила от 06.08.2021г., Писмени обяснения от оспорващата до К. на О. Б., във връзка с образувано дисциплинарно производство, Доклад по чл. 14, ал. 1 от НПЕКДА изх. № 381А-ЧР/ 22.07.2021г., Служебна бележка изх. № 70-ЧР/ 25.01.2022г., Писмо изх. № 73-ЧР/ 28.01.2022г. на ответника, Справка изходящи документи с префикс ИЗ-00 за 22.07.2021г., Копие на хартиен регистър на Човешки ресурси в О. Б. от 08.07.2021г. до 05.08.2021г., Извадка от регистъра на Човешки ресурси в О. Б. за дата 22.07.2021г., Устройствен правилник на Общинска администрация – Б.- в сила от 12.04.2021г., Вътрешни правила за дейността, управлението и организацията на човешките ресурси в О. Б., Вътрешни правила за приемане и издаване на електронни документи в Общинска администрация – Б. /л. 55- 68, 83- 199, 362- 365- 396, 417- 438 от делото/.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свид. Б. и Ч..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи :

Жалбата е подведомствена, родово и местно подсъдна на сезирания съд, съобразно правилата на чл. 128, ал. 1, чл. 132, чл. 133, ал. 1 от АПК вр. чл. 124 вр. чл. 121, т. 1 от ЗДСл., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от връчването й, от надлежна страна- адресат на акта, имаща правен интерес да оспори заповедта като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения :

Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. – К. на О. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на К. на общината, а съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от същия закон, кметът на общината назначава и освобождава от длъжност заместник- кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация.

Заповедта е издадена в установената писмена форма и съдържа изискуемото се съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. съдържание - подписана е от органа по назначаването, посочено е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба.

За неоснователно съдът намира оплакването, че липсва волеизявление на органа издал оспорения акт досежно датата на прекратяване на служебното правоотношение, доколкото вписването в него “считано от датата на получаване на настоящата заповед“ не било извършено от него, а от връчителите на акта, и това е довело до порочност на акта, до степен обуславяща отмяната му, само на това основание. В тази насока следва да се има предвид следното. Основен принцип в административното право е актовете на администрацията да проявяват своето действие за в бъдеще. Изключения са допустими само по силата на изричен закон, защото дейността на администрацията е дейност по изпълнението на законите и задължително се осъществява в постановените от тях рамки и условия. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл., която като основно правило предвижда, че прекратяване на служебното правоотношение на основанията по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. се извършва след предизвестие- т.е. за в бъдеще, но административният орган - като изключение, може да не спази срока на предизвестието, като заплати обезщетение за това време. В този случай на изключение, най- ранният начален момент на прекратяване на служебното правоотношение, е издаването на заповедта. Това е така и защото заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е конститутивен административен акт. Като такъв той създава права и задължения само занапред, тоест такива, които не са съществували до момента. Ето защо фактическият състав на упражненото със заповедта преобразуващо волеизявление е завършен с издаването й, и от този момент настъпва конститутивното му действие - прекратяване на служебното правоотношение. Като конститутивен индивидуален административен акт заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не може да пренормира с обратна сила възникващи след нейното издаване права и задължения. Датата на постановяване на заповедта е и моментът на прекратяване на служебното правоотношение. Това е и моментът, в който следва да бъде преустановено престирането на труд, тъй като след прекратяване на служебното правоотношение се счита, че държавният служител не е работил. В тази връзка и законодателят е свързал прекратяването на служебното правоотношение с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и изпълнение. В този смисъл, датата на връчване на заповедта, респ. отбелязването в същата, откога следва да се счита за настъпило то, има само оповестително значение и поставя началото на течене на 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорването й, но същото по никакъв начин не влияе върху законосъобразността й.

Независимо от посоченото, настоящият състав на съда, констатира че в хода на производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, с целта на закона и с чл. 6 от АПК. Съображения.

Структурата на общинската администрация се одобрява по специфичен ред и начин, който обаче не се свежда само и единствено до констатиране наличието на решение на ОбС в тази насока, съответно на одобрено щатно разписание от К. на Общината /в случая само тези два документа са посочени като основание за издаване заповедта/. Тук следва да се има предвид следното. Структурата на Общинската администрация, която се гласува от ОбС и щатното разписание, разпределящо отделните длъжности в рамките на утвърдената структура, са два напълно различни документа. Доколкото обаче се касае до общинска администрация, то одобряването на щатното разписание на длъжностите може да стане само в рамките на одобрената от ОбС структура и численост на същата тази администрация, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА. Това от своя страна налага винаги решението на ОбС да е влязло в сила, за да се одобряват въз основа на него и последващите документи, вкл. щатното разписание. В процесния случай, към датата на одобряване на щатното разписание- 03.08.2021г., въз основа на което се сочи, че се съкращава длъжността, заемана от С. И., липсва влязла в сила структура и одобрена обща численост на администрацията на О. Б., въз основа на която да се одобрява подобно щатно разписание. Очевидно е, че цитираното в заповедта Решение на ОбС – гр. Б. № 313 по Протокол № 10/ 30.07.2021г., не може да е влязло в сила към 03.08.2021г. /три дни по- късно/, а оттам и да послужи като основание както за мотивиране на заповедта, така и за одобряване на длъжностното щатно разписание, което да е в сила от 03.08.2021г, тъй като към този момент, решението на ОбС не е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА - актовете на общинския съвет се изпращат на К. на общината и на областния управител в 7- дневен срок от приемането им. От този момент насетне, започват да текат и сроковете, посочени в текста на чл. 45 от ЗМСМА, свързани с връщане на решенията на ОбС от Областния управител или К., което от своя страна, е основание за насрочване на ново заседание на ОбС. Именно в тази връзка е и изричната разпоредба на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, съгласно която върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14- дневен срок от получаването му. Следователно, за да се счита влязло в сила решението на ОбС, следва да са изтекли посочените в чл. 45 от ЗМСМА срокове, което в случая няма как да се е осъществило в рамките на трите дни, от приемане на решението на ОбС на 30.07.2021г., до датата на утвърждаване на длъжностното щатно разписание на 03.08.2021г. Тези срокове не са изтекли и към датата на издаване на заповедта- 16.08.2021г., което обуславя и отмяна на оспорената заповед, само на това основание, доколкото липсва правна възможност до изтичане на сроковете по чл. 45 от ЗМСМА да се одобрява каквото и да е щатно разписание, а още повече пък на основата на него, да се основава уволнителна заповед.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 17 от ЗМСМА предвижда задължение на К. на Общината да утвърди устройствен правилник на общинската администрация. Именно въз основа на него следва да се направи разпределение на длъжностите в рамките на утвърдената структура и съобразно предвидените с този правилник функции - права и задължения, за служителите в отделните звена в тази структура. В настоящия случай от представените по делото Устройствени правилници на О. Б. се установява, че правилник, съобразен с решението на ОбС от 30.07.2021г., е утвърден едва на 08.09. 2021г. Това действително е след изтичане на гореспоменатите сроковете за оспорване на решението на ОбС – гр. Б., но и повече от три седмици, след прекратяване на правоотношението с И.. По делото липсват ангажирани доказателства, които да установяват, че към датата на одобряване на процесното щатно разписание от 03.08.2021г., ответникът е имал издаден устройствен правилник, съответстващ на структурата, приета от ОбС. При липса на такъв устройствен правилник следва да се приеме, че щатното разписание е преждевременно издадено, и същото не може да служи като основание за прекратяване на служебното правоотношение с оспорващата. Липсата на влязло в сила решение и на ОбС към този момент, прави недоказани фактическите основания, на които е издадена оспорената заповед. Също така следва да се отбележи, че действащият към 16.08. 2021г. Устройствен правилник на Общинска администрация - Б. /защото друг няма утвърден към тази дата/, е акт от по- висока степен спрямо щатното разписание, и той предвижда съществуването на длъжността на С. И., както като нормативно определена позиция, така и като функции, а от там и липсва доказано реално съкращаване на щата й.

Понятието “длъжност в администрацията” е дефинирано в чл. 2, ал. 1 от НПЕКДА и се характеризира, като нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания според трайната съдебна практика, следва да бъдат налице кумулативно. При сравняване на двете структури на ответника /преди и след уволнението/, както и на щатните разписания, се установява че в казуса не само не се намаляват броя щатове, а точно обратното - същите се увеличават, като от общо 13 по първоначалния вариант, в новоодобрения- те стават 16, или е налице увеличение с цели три щата, в рамките на които се изпълнява системата от функции и задължения, изпълнявани преди това и от самата И.. Видно е от представените по делото длъжностни характеристики, че изискванията за заемане на длъжностите като цяло не се променят, като всички те /независимо от наименованието на длъжността/ отново са за юристи, и функциите касаят осъществяване на юридическо обслужване на О. Б. в отделните области на правото. С оглед на това, премахването на длъжността Директор на Дирекция, и вместо това, откриването на нови две длъжности за Началници на отдели, както и откриването на три нови щата за юристи, сочи на липса реално съкращаване на щата. От значение в тази връзка е фактът, че новоразкритите две длъжности за Началници на отдели, са система от част от задълженията, функциите и при същите изисквания за заемането им, спрямо закритата длъжност. Тоест липсва реално съкращаване на длъжността, а даже е налице точно обратното – същата длъжност практически е дублирана, като на мястото на съществуващата до момента една длъжност, са създадени две еднакви длъжности. Намаляването на задълженията и функциите на новосъздадените длъжности по длъжностна характеристика /в случая работата на новите началници се свежда до такава с отделни видове закони, а не с всички, с които е работил до момента Директора на дирекция/ и при същите изисквания за заемането им, не водят до нова система от функции, задължения и изисквания, тъй като няма нови задължения, нови функции или нови изисквания, които да не са съществували в длъжностната характеристика на Директор на Дирекция. Новите позиции не са за различна длъжност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПЕКДА. Това е видно дори и от кода по НКПД, посочен за длъжността Директор на дирекция и респ. за “новите“ длъжности Началник- отдели, посочени в старото, и в новото щатно разписание, които са напълно еднакви. Доводите на ответника за разлика между двете длъжности биха били основателни единствено в друга хипотеза - при добавяне на нови задължения, нови функции и/или завишаване на изискванията за заемане на длъжността, които при това да водят до възникване на нова същност на длъжността, каквато хипотеза в случая не е налице – в тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 4266/ 05.05.2022г. пост. по адм. д. № 12221/ 2021г. по описа на ВАС, Решение № 1956/ 16.02.2021г. пост. по адм. д. № 10420/ 2020г. по описа на ВАС и др./.

В казуса се оказва, че длъжността като система от функции, задачи и задължения е запазена, а новосъздадените длъжности на Началник- отдели, на практика разделят задълженията, които е имало до момента за длъжността Директор на Дирекция. Това разделяне само по себе си не води до възникване на нови длъжности, доколкото се касае до обособяване на функции и задължения за изпълнение на работа във връзка само с определени закони и материя, а не изцяло със законодателните изисквания, каквито са били преди това правомощията на оспорващата. Промените в наименованието на длъжностите /Началник- отдели/, които да изпълняват функциите на предходния Директор на дирекция, водят само до една специализация по отношението приложението на конкретни закони, която специализация по правна материя в никакъв случай не може да обоснове качествено различна система от задължения, изисквания и функции. Дали един юрист ще се занимава с един или друг конкретен закон, не води до промяна на задълженията му относно приложението на същия, чрез изготвяне на становища, актове, процесуално представителство или друго- в тази насока Решение № 11963/ 24.11.2021г. пост. по адм. д. № 7446/ 2021г. по описа на ВАС.

Няма спор, че с Решението от 30.07.2021г. на ОбС - Б. е одобрена нова структура на общинската администрация, като е налице трансформиране на съществуващата до този момент Дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“ в два отдела - “Правно- нормативно обслужване“ и “Обществени поръчки“, като мотиви за тази трансформация, в решението на ОбС не са изложени. Такива не се съдържат и в предложението на К. на Общината за извършване на структурните промени, въз основа на които същите са приети от ОбС, и в които единствено е отразено разделянето на Дирекцията в два отдела. В този смисъл следва да се приеме за основателно оплакването на оспорващата, че липсва каквато и да е обосновка и необходимост от извършване на промени в длъжностното щатно разписание, по отношение броя и структурата на длъжностите в Дирекцията, респ. в новосъздадените отдели “Обществени поръчки“ и “Правно- нормативно обслужване“ от страна на органа по назначаване. Очевидно е, че тези промени са създадени от К. на О. Б. само и единствено с цел - създаване на привидно основание за уволнението на И., както и на други служители от бившата Дирекция, видно от представените в хода на делото писмени доказателства. Не се доказа в хода на процеса промените да са извършени с цел по- добро функциониране на тази служба и в този смисъл, атакуваната заповед е издадена и при превратно упражняване на власт от страна на административния орган, по неразумен и недобросъвестен начин. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, е съразмерността и той е предвиден в чл. 6 от АПК. В съответствие с този принцип органът по назначаването, следва да упражнява правата си разумно, добросъвестно и по начин, по който в най- малка степен да се засягат правата и интересите на засегнатите от действията му лица. В случая, при издаване на процесната заповед е нарушен чл. 6 от АПК, тъй като макар да липсват конкретни фактически или правни основания за трансформиране на Дирекцията, такова е осъществено и то с цел премахване на длъжността на И. като наименование и нейното уволнение, което е несъответно на разпоредбата на чл. 106, т. 2 от ЗДСл. Чрез избора на административния орган как точно да промени структурата и организацията на администрацията не се преследва най- добро функциониране на съответните звена, каквато е целта на закона, а други цели, които са незаконосъобразни. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, на проверка подлежи дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, вкл. целта на закона по чл. 146, т. 5 от АПК. В тези случай, в обхвата на съдебния контрол, е преценката дали оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на приложими нормативни актове и при превратно упражняване на властнически правомощия. Преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност налагат именно обективния извод, че действителната цел на направените промени и премахването на длъжността на И. като наименование, както и създаването на две други напълно идентични длъжности на нейно място, е именно с цел нейното уволнение, което прави заповедта незаконосъобразна, и на това основание.

Налице е и противоречие с целта на закона, а именно - оптимизиране на работата на администрацията по най- добър и ефикасен начин. Това не може да се постигне чрез занижаване на част от задълженията и обема материя, с която да работят служителите на новосъздадените длъжности на Началник- отдели, според задълженията по длъжностна характеристика. На практика в казуса, всички досегашни функции и задължения, които са изпълнявани от оспорващата, като заемаща длъжността Директор на дирекция “Правно- нормативно обслужване и обществени поръчки“, са разделени и разпределение между началниците на двата новосъздадени отдела- “Правно- нормативно обслужване“ и “Обществени поръчки“, т.е. същите са занижени и са вменени в по- малък обем на началниците на новосъздадените отдели, като само формално единият от тях осъществява ръководни функции само досежно правно- нормативното обслужване, а другият по отношение на обществените поръчки, а видно от съдържанието на длъжностните характеристики, функциите на двата нови началника на отдели, са идентични, като почти механично са заменени само думите правно- нормативно обслужване с обществени поръчки, за да има някаква формална разлика- в този смисъл е и практиката на ВАС по подобни казуси - напр. Решение № 4266/ 05.05.2022г. пост. по адм. д. № 12221/ 2021г. по описа на ВАС.

Както се посочи, при вземане на решението на ОбС не са изложени мотиви, които да установяват каква е причината за извършване на изменение в структурата на администрацията, а такива липсват и в предложението на К., въз основа на което е взето това решение, поради което изобщо не може да се извърши преценка какво е наложило процесното изменение, и същото с какво е свързано и какво цели, респ. отговаря ли на общите принципи на АПК, респ. на ЗДСл., и може ли да обоснове основание за уволнение на който и да било служител, вкл. на оспорващата И..

По делото се представи Доклад от 22.07.2021г. изготвен от Г.М.- У. /л. 65- 67 от делото/- в настоящото производство – проц. представител на ответника, а към онзи момент – и.д. секретар на О. Б., като опит да се мотивира и спазването на процедурата по уволнение, и необходимостта от извършването на структурните промени в администрацията. Видно обаче от писмото на Председателя на ОбС - Б., този доклад не му е бил представен във връзка с приемане на процесната структура по решението от 30.07.2021г. на ОбС по предложението на ответника, и той не е част от преписката. Следователно той не е станал част от мотивите за приемане на това решение и респ. не обосновава необходимост от каквито и да било промени по отношение на юристите на Общината. Видно от текста на предложението на К. на Общината до ОбС, този доклад на Г.М.- У. не е послужил и за неговото съставяне, тъй като не е цитиран в него. Напротив от всички събрани по делото доказателства, предвид и посоченото по- горе, по- скоро у съда се налага убеждението, че същият е съставен доста по- късно, единствено и само за целите на настоящото производство, във връзка с наведените в жалбата оплаквания за липса на основание и мотиви за изменение на структурата и длъжностите в нея. Индиция в тази насока е и фактът, че докладът не е изведен през общия деловоден регистър на Общината, а през този на Човешки ресурси, и то с буква А в номера, като не е достигнал и до ОбС, нито пък е цитиран в предложението на К. като съществуващ и послужил като основание за издаването на този документ. Съгласно чл. 4 от Наредбата за обмен на документи в администрацията обаче, ръководителите на администрациите осигуряват разработването и внедряването на административна информационна система /АИС/ в ръководените от тях администрации. Същата осигурява поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури, като съхранението на данните в тях и възможността за възпроизвеждане на документа трябва да е със срок не по-малък от 20 години. Въпросният регистър на ЧР очевидно не съответства на това изискване на Наредбата за обмен на документи в администрацията и не може да се приеме като такъв, който доказва надлежното водене и регистриране на документооборота в О. Б.. Според чл. 23 от същата, регистрация на документи във всяка администрация се извършва в официален документен регистър, представляващ база от данни в състава на АИС, като изискването е и в една администрация да има само един официален документен регистър освен в случаите, в които воденето и на друг регистър е предвидено в нормативен акт. В тези случаи обаче всеки официален документен регистър се вписва в регистъра на регистрите, каквото вписване О. Б. няма за този на ЧР /впрочем видно от изявлението на проц. представител на ответника никой от регистрите на О. Б. не е вписан по този ред/. Ето защо следва да се приеме, че доклад на секретаря на Общината, към момента на изготвяне на предложението до ОбС за гласуване на изменение в структурата липсва, вкл. и към момента на издаване на уволнителната заповед, поради което същият не създава мотиви за извършеното процесно изменение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, дори и хипотетично да се приеме, че доклад по чл. 14, ал. 1 от НПЕКДА е налице, преди и към момента, на издаване на уволнителната заповед, същият съдържа едно единствено изречение, касаещо разделянето на Дирекцията в два отдела, а именно, че това ще доведе до положително въздействие върху цялостното правно обезпечаване на общинската администрация. Какво е обаче това положително въздействие, в каква насока и с какви последици ще бъде - в доклада не е посочено. Ето защо, и този доклад сам по себе си, не установява какво е наложило изменение в структурата и дали това изменение е извършено в съответствие с принципите по чл. 6 от АПК или целта му е създаване на привидно основание за уволнение на отделни служители, вкл. на И.. Съвкупната преценка на доказателствата по делото и коментираната липса на доклад, съответно бланкетното му съдържание, води до извод именно за превратно упражняване на властническите правомощия от страна на ответника, а от там и липса на основание за прекратяване на правоотношението с И., което налага отмяна на заповедта за уволнението и.

Ето защо, оспорената заповед, като издадена при наличието на коментираните по- горе, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на приложимите материалноправни разпоредби, противоречие с целта на закона и на чл. 6 от АПК, подлежи на отмяна.

По разноските. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата ще следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение- 1 000. 00 лв., внесена държавна такса и такси за издаване на съдебни удостоверения /31. 00 лв./. Съдът намира за неоснователно възражението на проц. представител на ответника за редуциране, поради прекомерност, на претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 1 000. 00 лв., обективиран в представени Договори за правна защита и съдействие /л. 38 и 440 от делото/ по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. приета от Висшия адвокатски съвет, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500. 00 лв. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, проведените шест съдебни заседания, участието на проц. представител на оспорващата във всички тях, депозирането от негова страна на писмени бележки, обема на доказателствения материал- 450 листа, в своята съвкупност, обуславят извод на неоснователност на направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000. 00 лв. При това положение, О. Б., следва да се осъди да заплати на оспорващата, сумата от общо 1 031. 00 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 482-ЧР-Д/ 16.08.2021г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на С. И. И., с адрес : с. И., О. Б., ул. “В.Л.“ №*.

ОСЪЖДА О. Б., с адрес : гр. Б., пл. “Г.И.“ № *, представлявана от К. да заплати на С. И. И., с адрес : с. И., О. Б., ул. “В.Л.“ № *, сумата от 1 031. 00 лв. /хиляда тридесет и един лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ