и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на по чл. 215, ал. 1 вр. с ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на Х. А. П. и жалба на Н. Д. Я. и Е. А. Я. и трите с адрес: гр.С., У.”. К. №. против Заповед № УТИП-П-168/08.07.2015г. на К. на О. С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на оспорващите да премахнат незаконен строеж “Масивен гараж” с идентификатор 65334.300.1712.4, изграден в имот с идентификатор 65334.300.1712 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК, който имот съставлява УПИ VІІ-1712, кв.94 по плана на гр.С., с административен адрес: гр.С., У.”. К. №..
В жалбите се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Оспорващите твърдят, че оспорената заповед не е мотивирана и издадена при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание оспорващите Х. А. П. и Н. Д. Я. чрез процесуалния си представител адв.П., поддържат жалбата. Представя се подробна писмена защита с доводи за незаконосъобраност на обжалваната заповед. Оспорващата Е. А. Я. не се явява и не изразява становище.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано с издаване на Констативни актове №28-АА/28.05.2014г. и № №29-АА/28.05.2014г. от длъжностни лица при ОА С., които при извършената от тях на същата дата проверка са установили, че в имот с идентификатор 65334.300.1712 по КККР на гр.С. е изграден масивен гараж от тухлени ограждащи стени, покривна конструкция – стоманобетонна плоча с дебелина 10 см., с размери на гаража 3.00/5.20м. и височина 2.10м., разположен на страничната регулационна линия с УПИ VІІІ. Приели са, че извършител на строежа е А. Т. Я., чиито наследници са оспорващите. Прието е, че строителството на масивния гараж е извършено без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в нарушение на чл.137,ал.3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е дадено становище за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа. Проверката е извършена в отсъствието на оспорващите, като констативните актове са им изпратени по пощата с обратна разписка, получени от тях на 10.06.2014 г. Срещу КА оспорващите са депозирали възражение В.№94-00-1269/16.06.2014г.. В същото те заявяват, че действително не разполагат с документи за строежа, но изграждането му през 1961-1962г. е станало с устно съгласие на собственика на съседния имот. Представят и нотариално заверени декларации от тях за годината на изграждане на строежа, както и нотариално заверена декларация от Л. А. Я..
Въз основа на констативните актове със Заповед № УТИП- П-168/08.07.2015г. К. на О. С. е наредил на оспорващите да премахнат констатирания незаконен строеж. Приел е, че същия е незаконен строеж съгласно чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, тъй като е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Изложени са мотиви, че същия не е търпим по смисъла на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ и не съответства на изисквания на чл.42,ал.1-ал.3 от ЗУТ. Заповедта е връчена по пощата с обратна разписка, получена от Х. П. на 03.08.2015г. и от Н. Я. и Е. Я. на 17.08.2015г. Жалби срещу заповедта са депозирани чрез административния орган на 12.08.2015г. от Х. П. и на 28.08.2015г. от Н. Я. и Е. Я..
Представена е нот. заверена декларация от Д. А. Я., с която заявява, че е съгласен да бъдат предприети всички законови мерки за узаконяване на строежа.
Представени са нот.акт за дарение на недвижим имот №53,т.ІІ, д.№371/1994г. и нот. акт за покупко-продажба на имот №127, т.І, д.№262/1959г.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че описанието на строежа в обжалваната заповед съответства на изграденото на място. При извършения оглед експерта е констатирал, че гаража е построен на регулационната граница между УПИ VІІ и УПИ VІІІ, кв.94 по плана на гр.С., съответно на имотната граница между ПИ с идентификатор 65334.300.1712 и ПИ с идентификатор 65334.300.1802 по КК на гр.С., на 12.60 от входа, разположен на улицата. Експерта е установил, че със Заповед №95/15.01.1959г. на Държавен комитет по строителство и архитектура е одобрен идеен застроителен план. По този план за парцел ІХ, кв.94, където попада въпросния гараж, е предвидено застрояване за жилищни сгради, като няма предвиждане за допълващо застрояване и второстепенно застрояване. Със Заповед №РД-14-03-195/29.12.1984г. на Министъра на жилищното строителство е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план, като процесния строеж е отразен с пл.1712. По този застроителния план от 1984г. УПИ VІІ, кв.94 е отреден „за жилищно застрояване“, и отново няма предвиждане за допълващо и второстепенно строителство. Вещото лице е установило, че в настоящия случай не са били изпълнени условия за разполагане на строежа по СПНИНМ (отм.) и по ЗУТ, съответно местонахождението му не е съобразено с предвидените в закона предпоставки.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от лица имащи правен интерес да обжалват, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - К. на О. С., който съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, като в случая процесния строеж е пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативни актове, съставени от длъжностни лица на О. С.. Спазена е и формата на издаване - писмена. При издаване на заповедта е приложен правилно и материалния закон.
Несъмнено извършеното строителство, описано в обжалваната заповед, съставлява “строеж” съгласно §5, т.38 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен е строежът, който е извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, съответно § 187 и § 188 от ППЗПИНМ (отм.).
Установено е и не се спори по делото, че процесния строеж е изграден без разрешение за строеж, в съсобствен имот и не попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. Няма спор между страните и не се твърди от страна на жалбоподателите, че за строежа има започнало и неприключило производство по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или има подадено заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.).
Спорен по делото е въпросът дали така извършеното незаконно строителство представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж, е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Към периода посочен от оспорващите за година на изграждане на гаража 1961-1962г. е действащ Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ). Към установената година на изграждане на процесния строеж са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ) издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура, (обн., Изв., бр. 75 от 18 септември 1959 г.), утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ (отм.). Съгласно §59 от СПНИНМ (отм.) второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в
присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при
задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че
калканните зидове да се покрият напълно. Съгласно §63г от СПНИНМ (отм.) гаражите в парцела трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия или на регулационната линия в дъното на парцела, ако покриват калканен зид на заварена сграда, съответно заварена плътна ограда с височина не по-малка от височината на
гаража или ако по кварталнозастроителната разработка се предвижда
застрояването на гараж или второстепенна постройка и в съседния парцел, така
че калканните зидове да се покрият напълно. Вещото лице е установило, че в настоящия случай не са били изпълнени цитираните условия за разполагане на строежа по СПНИНМ (отм.). В случая процесния гараж е разположен на страничната регулационна линия с УПИ VІІІ, като липсва съгласие на собствениците на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета и той е следвало да отстои 3 м. от регулационните линии към съседите, което не е спазено. Затова гаража не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, като противоречащи на цитираните разпоредби на СПНИНМ (отм.).
Процесния гараж е недопустим и съгласно ЗУТ. Същия представлява постройка на допълващо застрояване и за него са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.42,ал.1 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради (ал.2). При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса (ал.3). Вещото лице е установило, че в настоящия случай не са били изпълнени цитираните условия за разполагане на строежа и по ЗУТ, съответно местонахождението му не е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Тъй като процесния гараж е разположен на самата регулационна линия, той не е допустим и съгласно ЗУТ.
Неоснователни са наведените доводи на процесуалния представител на оспорващите, че макар да не е предвиден по плана допълващо застрояване, гаража е допустим по чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. В случая процесния гараж нарушава нормата на чл. 41, ал.2 от ЗУТ, тъй като не е изпълнен нито свободно в имота /а на страничната регулационна линия/, нито свързано с постройки на допълващо застрояване в съседен урегулиран поземлен имот. Същевременно обаче последния е изпълнен и на страничната регулационна линия, което задължава свързано застрояване със сграда от същия вид в съседния имот и което в случая не е налице.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като процесния строеж не e бил допустим както по действащите към момента на извършването му правила и норми, така и съгласно ЗУТ, както е и приел административният орган.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите затова, че издадената заповед не отговаря на изискването за форма - чл. 59, ал.2, т.3 АПК. Заповедта е мотивирана, с подробно излагане на фактическите основания за нейното постановяване. Посочената правна квалификация съответства на установените от административния орган обстоятелства, за когото е възникнало правото и задължението да постанови премахването на строежа. Извършеното строителство безспорно представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ - строителството е извършено без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, същия не попада в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ поради което подлежи на премахване.
Предвид изложеното Административен съд – Б. намира, че атакуваната заповед се явява правилна и законосъобразна, а жалбите - недоказани и поради това неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид липсата на искане от ответника за разноски, такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Х. А. П., Н. Д. Я. и Е. А. Я. и трите с адрес: гр.С., У.”. К. №. против Заповед № УТИП-П-168/08.07.2015г. на К. на О. С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК