Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на Т. С. А. от гр. С. срещу Заповед № 20-1116-000075/28.02.2020 г. на Н. Г. К. ОДМВР – Б. С. „. П. – Б..
В искането си за отмяна на заповедта в жалбата и в хода на производството чрез пълномощник жалбоподателят се е позовал на нарушение на материалноправни разпоредби на специалния закон – чл. 171, т. 4 ЗДвП вр. чл. 146, т. 4 АПК.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното:
С оспорената заповед Н. Г. К. ОДМВР – Б. С. „. П. - Б. е приложил принудителна административна мярка – "изземване на свидетелството за управление на МПС“ на жалбоподателя, във връзка с неизпълнено от него като водач задължение по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – да върне свидетелството си за управление, поради загубена придобитата правоспособност с отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - № 1484/2007 г., № 1363/2008 г., № 141240/2008 г., № 148933/2008 г., № 896/2010 г., № 33439/2010 г.
С Наказателно постановление № 1484/28.05.2007 г., влязло в сила на 13.03.2008 г., на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки (л. 37), с Наказателно постановление № 1363/23.04.2008 г., влязло в сила на 13.03.2008 г. са ответи 8 контролни точки (л. 58), с Наказателно постановление № 141240/03.11.2008 г., влязло в сила на 03.12.2009 г., са отнети 8 контролни точки (л. 36), с Наказателно постановление № 148933/13.11.2008 г., влязло в сила на 16.06.2009 г., са отнети 4 контролни точки (л. 35), с Наказателно постановление № 296/28.01.2010 г., влязло в сила на 20.07.2010 г., са отнети 7 контролни точки (л. 38), и с Наказателно постановление № 33439/21.05.2010 г., влязло в сила на 28.07.2010 г., са отнети 6 контролни точки (л. 34).
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.05.2020 г. Жалбата е подадена чрез органа на 09.06.2020 г. (товарителница на л. 7).
При тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 146 АПК, съдът прие следното от правна страна:
Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, от адресата на принудителната административна мярка, приложена със заповедта – индивидуален административен акт, подлежащ на съдебна преценка за законосъобразност – чл. 145, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане по същество на основанията по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от овластен с правомощията за прилагане на мерките по чл. 171, т. 4 ЗДвП Н. на С. „. П. – Б. въз основа на Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г. на директора на ОДМВР - Б. за възлагане на правомощията по чл. 171, т. 4 ЗДвП (т. 1.2 на заповедта, л. 9), при разрешена от закона делегация – чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 172, ал. 1 ЗДвП, мотивирана с конкретни съображения за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 ЗДвП, във връзка с описано с конкретните признаци по чл. 157, ал. 4 ЗДвП неизпълнение на задължение, но в противоречие със закона – чл. 146, т. 4 АПК.
Безспорно, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП при отнети всички контролни точки по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. и с това – загубване на правоспособността, за водача възниква задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на М.. Неизпълнението му е фактическото основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 ЗДвП – „изземване на свидетелството за управление на МПС“. В тази връзка, като съдържание – изложените фактически съображения по чл. 157, ал. 4 ЗДвП и правното основание по чл. 171, т. 4 ЗДвП, заповедта съответства на изискването за мотиви по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, но доказателствата по делото са в противовес на фактическите съображения за „отнети всички контролни точки“.
С посочените в заповедта и приобщени К. доказателствения материал по делото наказателни постановления, с отбелязване за влизането им в сила, което не е оспорено от жалбоподателя и последният не твърди да са обжалвани и отменени, са отнети 43 контролни точки, при максимален брой 39 – чл. 2, ал. 1 от отм. Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, сега чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (в първоначалната редакция – ДВ, бр. 1/2013 г. и действащата – ДВ, бр. 26/2018 г.). С влизане в сила на наказателните последици са настъпили наказателноправните им последици, включително отнемането на отбелязания в тях брой контролни точки (чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г (отм.) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г.) – в случая общо 43, над максималния от 39 контролни точки, но К. издаването на заповедта за изземване на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, според изготвената от ОДМВР – Б. справка за нарушител/водач (л. 11), на 31.01.2014 г. са възстановени 13 контролни точки, поради което не са изпълнени условията в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правопораждащ факт за загубване правоспособността за управление на МПС според закона е отнемането на всички контролни точки – 39 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г., докато в случая К. 28.02.2020 г. с възстановените 13 контролни точки, последиците по чл. 157, ал. 4 ЗДвП са неприложими. Съответно – при отсъствието на възникнало за жалбоподателя задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, отсъства и основание по чл. 171, т. 4 ЗДвП за издаване на заповед за изземване на свидетелството му за управление на МПС. Издадената при отсъствие на материалноправното основание по чл. 171, т. 4 ЗДвП заповед е незаконосъобразна, като основание за отмяната й по чл. 146, т. 4 АПК.
Жалбоподателят не е сторил искане за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по чл. 143 АПК.
По изложените съображения за несъответствие на заповедта със закона – чл. 171, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 20-1116-000075/28.02.2020 г. на Н. Г. К. ОДМВР – Б. С. „. П. - Б..
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
ВА