и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. В. 3000, ул. „Д. Х.“ № 2, представлявано от управителя И. И. Т., със съдебен адрес : гр. В., ул. „С.В.“ № 3, .3, офис 3 против Решение № 371/13.02.2020г., постановено по НАХД № 573/2019 г. по описа на Районен съд – Сандански.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се алтернативно прилагане на чл. 28 ЗАНН: При възприемане фактът на извършено нарушение, се счита, че същото е инцидентно, тъй като е извършено за първи път. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Д. К. по Х. (ДКХ), гр. С., не изпраща представител в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище от процесуален представител, жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. – Б., дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, а първоинстанционното решение счита, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването на горепосочения съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд - Б., като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
С обжалваното решение Районен съд – Сандански е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 026/24.07.2019г. на Председателя на Д. К. по Х., с което на „. Е. за нарушение на чл. 47, ал. 3 във вр. ал.2 от Закона за Х. /ЗХ/ на основание чл. 112 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 13 000. 00 лв. /тринадесет хиляди лева/.
За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е още, че правилно е определен субекта на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, като съответна по вид и размер на установеното противоправно деяние, е и наложената санкция. Изложил е и съображения за липса на материалноправните предпоставки, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е законосъобразно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението и неговия автор, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно–наказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция намира възражението на касационния жалбоподател, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението, за неправилно. Имуществената отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че в качеството си на организатор на хазартни игри, в нарушение на чл. 47, ал. 3 вр. ал.2 от ЗХ, не е изплатил спечелена парична сума в размер на 6 500. 00 лв. по банков път. Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че дружеството касатор, в качеството си на организатор на хазартни игри не е изпълнил определено задължение. В случая при наличие на задължения за действие, което касационният жалбоподател не е изпълнил, е бездействал непрекъснато през целия период и се явява довършено едва с предприемане на дължимото действие в случая с изплащане на спечелената парична сума от 6500 лева по банков път. Видно от приложения по делото РКО № 146 не е посочена дата, месец или година на неговото издаване, поради което не може да бъде посочена конкретна дата, от която същия е започнал да бездейства до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и НП дата 25.10.2018г. не е произволна, а съставлява датата, на която, видно от всички материали по административно-наказателната преписка, е дата на която е констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата контролните органи са потърсили документ удостоверяващ извършеното плащане на спечелената сумата от 6500 лева по банков път, но от касационния жалбоподател такъв не е представен, както в момента на извършване на проверката, така и в срока в който от контролните органи му е бил даден. Недопустимо е касационният жалбоподател да черпи благоприятни за него права от недобросъвестното си поведение във връзка с некоректното попълване на всички реквизити в изготвения РКО № 146, съобразно общите игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати (Общите правила), издадени от Държавната К. по Х. на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Закона за Х. (ЗХ, в редакцията ДВ, бр. 105 от 2014 г.), но действащи и към момента - §100 от ПЗР на ЗИД на ЗХ бр. 62 от 2020г. Съгласно чл. 12, ал.2 от тези правила, изплащането на паричните и предметните печалби на стойност над утвърдената минимална касова наличност се извършва в срок до три дни след датата, на която е спечелена печалбата. За удостоверяване правото да бъде получена печалбата управителят на игралната зала издава документ, удостоверяващ размера на печалбата, игралното съоръжение, на което е спечелена, трите имена на лицето, спечелило печалбата, и датата, на която е спечелена. В чл. 13, ал.1 от същите правила е посочен и начина на изплащане на печалбите, като при размер от 5000 лева се допуска в брой, а над 5000 лева се извършва по банков път. В конкретния случай документ удостоверяващ размера на печалбата е издадения РКО № 146, в който като размер на печалбата е посочена сумата от 6500 лева, същевременно липсва в доказателствата по делото банково извлечение за превод на тази сума на лицето посочено в РКО – Р. Ж. М.. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че неспазването на горепосочените изисквания за изплащане по банков път на спечелената парична сума, чийто размер е над законоустановения за плащане в брой е нарушение именно на задължението по чл. 47, ал.3 във вр. ал.2 от ЗХ. Напълно се споделят изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението. В тази връзка не може да бъде споделен довода на касационния жалбоподател, поддържан и пред първата инстанция, че посочената сума в РКО № 146 не е била окончателна, поради което не е била изплатена, тъй като лицето е продължило да играе. Видно е от събраните по делото доказателства, че при извършената проверка от контролните органи, касационният жалбоподател е представил на проверяващите лица кочан с разходни касови ордери, сред които е бил съставен РКО № 146, в който е посочена сумата от 6500 лева, начина й на плащане – в брой и лицето, на което следва да се плати - Р.Ж.М.. Написано е името на служителя, който го е издал, както и е положен подпис от него и печат на дружеството, като организатор на хазартни игри. Липсва втори издаден такъв с отразяване на окончателната сума, която твърди свидетеля М., че е получил в брой, съответно намиращия се екземпляр на РКО в кочана не е анулиран, по правилата на чл. 116 от ЗДДС, ако е погрешно съставен, поради което правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите – служители при касационния жалбоподател и на свидетеля М., тъй като същите обслужват защитната теза на последния. По аргумент на чл. 47, ал.3 във вр. ал.3 от ЗХ за касационния жалбоподател е стояла възможността да изпълни задължението си, но същото не е сторено, вследствие на което е констатирано и процесното нарушение.
При безспорната доказаност на нарушението и неговия автор, както и предвид липсата на съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, настоящият касационен състав намира, че отговорността на "О. – 2002“ ЕООД законосъобразно е ангажирана на основание чл. 112 от ЗХ (в редакцията ДВ, бр. 26 от 2012 г.). Разпоредбата гласи, че организатор на хазартни игри, който не изплати печалба в определения срок или ред, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на неизплатената печалба, но не по - малко от 1 000 лв. В случая неизплатената сума е 6 500 лв., което в двоен размер, прави именно наложената с оспореното НП такава, в размер на 13 000 лв.
Напълно се споделят и изводите на първоинстанционния съд за отсъствието на обстоятелства, които да позволяват квалифициране на конкретното нарушение като „маловажен случай“ по чл. 28 ЗАНН. Не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства или обстоятелства относно дейността на юридическото лице, които да отличават нарушението с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения по чл. 47 от Закона за Х. (ДВ, бр. 26/2012 г.). Сам по себе си фактът, че не са посочени констатирани други нарушения на Закона за Х. не е основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, с оглед обекта на защита от нормите на Общите правила и Закона за Х.. Затова и неизпълнението му, при липсата на каквито и да са смекчаващи обстоятелства, не би могло да се определи като „маловажен случай“ по чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН на Националната агенция за приходите (правоприемник на закритата Д. К. по Х. - § 81, ал. 1 и 4 и § 85 от ПЗР на ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69/04.08.2020г.) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което е поискано в писмено становище до приключване разглеждането на делото за касационното производство в размер на 80.00 лв. по арг. на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски не са претендирани от ответника в производството пред районен съд (приключило след изменението в чл. 63 ЗАНН в частта за разноските – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), съответно не са присъдени с обжалваното съдебно решение (чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК вр. чл. 84 ЗАНН) и не могат да бъдат присъдени от касационната инстанция (чл. 218 АПК).
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 и 3 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371/13.02.2020 г., постановено по НАХД № 573/2019 г. на Районен съд – Сандански.

ОСЪЖДА „О. Е. с ЕИК ..., седалище и адрес на управление : гр. В. , ул. „Д. Х.“ № ..., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Илонка Рашкова

/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

КТ