Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по изпратена по подведомственост на съда от РДНСК – Б. жалба на Д. Б. А. от Б. срещу Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. на главния архитект на община Б. (поправена жалба на л. 16 и определение от 13.01.2022 г.).
Заповедта е оспорена по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК – нарушение на процедурата по уведомяване на заинтересованите лица и противоречие с разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Искането за отмяна на заповедта е поддържано и в съдебно заседание чрез пълномощник, като доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. Съображенията са изложени в писмено становище.
Заинтересованите страни не са изразили становище в хода по същество. В писмен отговор В. Ч. е оспорила жалбата.
В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото.
След анализ и оценка на доказателствата съдът прие следното за установено:
Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. е издадено от главния архитект на община Б. за „Преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор ....617.11.1.4 в жилищна сграда ....617.11.1, разположена в имот с идентификатор ....617.11 по кадастралната карта на Б., УПИ ХІV-617.11 в кв. 216В по плана на ІІ-ри микрорайон, Б., от „магазин“ в „кафе-сладкарница“. Разрешението за преустройство с промяна на предназначението е издадено по заявление на заинтересованите страни В. № АСК-0108В-76/21.08.2018 г. (л. 31), като собственици на обект с идентификатор ....617.11.1.4 (нотариален акт № 5/2012 г. на л. 32). Издадено е въз основа на виза № 0104-326/13.07.2015 г. на главния архитект (л. 48), становище на „ЧЕЗ Разпределение България“ от 20.08.2018 г. (л. 50), Решение № 5 по Протокол № 33/29.08.2018 г. на ОЕСУТ за съгласуване на проекта (л. 30), одобрен инвестиционен проект от главния архитект на 05.09.2018 г. (л. 52 и сл.).
Разрешението за строеж е съобщено на РДНСК – Б. на 19.09.2018 г. и на заявителите – заинтересованите страни на 17.09.2018 г. (вж. отбелязването на писмо изх. № АСК-0108В-76/17.09.2018 г. на л. 26).
На 26.05.2020 г. жалбоподателят е сигнализирал РДНСК – Б. (В. № Ж-00-148 на л. 103), че е подал възражение В. № В-00-17 до общинските власти относно „преустройство от магазин в кафе-сладкарница на търговски обект „Слънчеви зайчета“, разположен под апартаментите му на ул. „Д. Г.“ № 27, по който не е получил отговор. Сигналът, заедно със сигнал на Д.М. В. № БЛ-667-02-074/25.06.2020 г. (л. 170), са изпратени от РДНСК – Б. на кмета на община Б. за проверка – писмо изх. № БЛ-667-00-692/30.06.2020 г. (л. 168).
Възражение В. № В-00-17/16.03.2020 г. е подадено от жалбоподателя до кмета на община Б., с копие до РДНСК – Б., срещу „Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г.“ (л. 106, 135). В отговор е било изпратено писмо изх. № В-00-17/22.04.2020 г. от главния архитект на община Б., че за преустройството е издадено Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. с указание, че може да бъде обжалвано пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок (л. 105, 135). Няма данни за връчване на писмо изх. № В-00-17/22.04.2020 г. на жалбоподателя. Отговор е изпратен и с писмо изх. № ЕО-Б-1083/22.07.2020 г. (л. 162), за което също няма данни да е връчено на жалбоподателя.
На 15.10.2021 г. жалбоподателят е подал сигнал до кмета на община Б. (В. № П-00-2638 на л. 95), че не е давал съгласие за преустройство на двете търговски помещения с адрес: Б., ул. „Д. Г.“ № 27, с искане да отправи предписания до собствениците им за спазване на Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред във връзка с извършваната от тях търговска дейност и за предприемане на действия по премахване на „металната конструкция, тенти, закрепени на фасадната част на сградата“. Сигнал е бил подаден и от други собственици на жилища в жилищната сграда (л. 100, 102). По повод сигнала е извършена проверка и дадени предписания за премахване на монтирани на фасадата на жилищната сграда (617.11.1) тенти (писмо изх. № Ж-00-151/30.06.2020 г. (л. 98), които са били премахнати от заинтересованата страна Черварова (л. 97).
На 01.12.2021 г. до РДНСК – Б. е подадена жалбата с приложени Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. и № 8/29.01.2019 г., която е изпратена на съда и по която е образувано производството по настоящото дело (л. 146).
В хода на производството е установено чрез приобщеното експертно заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, че обект с идентификатор 617.11.1.4 се намира в сграда с идентификатор 617.11.1, с предназначение на сградата „Жилищна сграда с търговски обекти“. Съгласно първоначално одобрените проекти по част „Архитектура“, обект с идентификатор 617.11.1.4 представлява магазин № 4, състоящ се от търговска площ и санитарно помещение (тоалетна), като по издаденото Разрешение № 220/13.09.2018 г. за преустройство с промяна на предназначението в „кафе-сладкарница“, санитарното помещение (тоалетна) е разделено на преддверие и тоалетна посредством щендерна преградна стена от гипсокартон с плъзгаща врата. Вещото лице инж. М. е констатирала при огледа на място, че изпълненото съответства на разрешеното преустройство по одобрения проект и издадено разрешение за строеж. Вещото лице инж. М. е посочила, че преустройството не засяга конструкцията на сградата – не премахва съществуващи носещи стени, неносещи стени, вътрешнопреградни елементи, не са предвидени допълнителни отвори в тях. Също – не засяга общи части на сградата, общи и вътрешни инсталации. Предвиденото изграждане на допълнителна вътрешнопреградна стена за разделяне на съществуващата тоалетна – на тоалетна с преддверие, води до незначително увеличаване на собственото тегло на конструкцията – 25 % от разликата от 1 kN/кв.м между предвиденото експлоатационно натоварване в първоначалния проект от 4 kN/кв.м и нормативно необходимото от 3 kN/кв.м, поради което е допустимо без необходимите допълнителни усилващи мероприятия. В заключение експертът е посочил, че преустройството не увеличава натоварванията в сградата, не намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата.
При изслушването си вещото лице М. е пояснила, че обектът е с директен подход от двора на сградата и няма необходимост от ползване на общи части за достъп – стълбища, асансьори и др. подобни. Единственият вход до него е от дворното пространство. Пояснила е също, че нормативно натоварването за кафе-сладкарница е по-малко от това за магазин, с каквото предназначение е бил предвиден обектът първоначално – разликата е 1 kN/кв.м, като 25 % от този 1 kN са изчерпани от преградната стена за разделяне на тоалетната на преддверие с тоалетна, така че е останал резерв от 75 % и няма увеличаване на натоварването. Инж. М. е посочила още, че одобрените книжа за обекта не третират външна площадка с разполагане на търговски маси.
Вещото лице Т. е посочил в отговор на възложената му задача, че разрешеното преустройство на „магазин“ в „кафе-сладкарница“ по проекти „Архитектура“ и конструктивно становище не предвижда монтиране на машини и съоръжения за замърсяване на околната среда и повишаване на шумовата характеристика към съседни помещения. На място не е извършил замерване, доколкото обектът не е работещ.
При изслушването си вещото лице Т. е пояснил, че шумовото замърсяване при кафе-сладкарница не надвишава това при магазин, като по проектите за преустройството не са заложени машини, които да създават допълнителен шум. Пояснил е също, че външната площадка към обекта не е предмет на строителните книжа.
При разпита си свидетел Г. е разказал, че от 2019 г. е домоуправител на жилищна кооперация с адрес: Б., ул. „Д. Г.“ № 27. По спомен през 2019 г. (няма спомен за дата и месец) за едно от помещенията на партера му бил връчен документ, че се променя предназначението – обект „Божествена“. Не е получавал обаче уведомление за други обекти, в частност за обект „Слънчеви зайчета“.
При тези данни за фактите от значение за спорното право и разпоредбите на чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, съдът прие следното:
Жалбата на А. срещу Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. на главния архитект на община Б. е допустима.
Жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....617.11 (нотариални актове № 129/2015 г. и № 23/2016 г. на л. 5 и 7), последната в режим на етажна собственост – чл. 37 от Закона за собствеността (ЗС) (нотариален акт № 5/2012 г. на л. 32), като разрешеното преустройство на нежилищен обект с промяна на предназначението при условията на чл. 38, ал. 5 ЗУТ го определя като заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ (предишна т. 3 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.). Спазването на тези изисквания (чл. 38, ал. 5, изр. 1 и чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ) при издаване на разрешението за строеж е въпрос по същество (материалната законосъобразност), а не по допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл Определение № 13656/04.11.2020 г. по адм.д. № 5961/2020 г., ІІ о. на Върховен административен съд). Кръгът лица с процесуална легитимация е очертан в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и формално жалбоподателят е сред заинтересованите по т. 4 (предишна т. 3), като собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост.
Препратената от РДНСК – Б. жалба на Д. А. е постъпила в РДНСК – Б. на 01.12.2021 г. (В. № БЛ-667-04-747), но няма данни за надлежно съобщаване на оспореното Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г., за да се счита за просрочена.
В образуваната пред РДНСК – Б. преписка (№ БЛ-667), образувана на 02.06.2020 г. (писмо изх. № БЛ-667-00-601/27.06.2022 г. на началника на РДНСК – Б. на л. 142) по сигнал на жалбоподателя до РЗИ – Б., изпратен на РДНСК – Б. под В. № БЛ-667-01-751/02.06.2020 г., за проверка на разположени на открито маси за консумация на алкохол в непосредствена близост до жилищната сграда, в която се намира преустроеният обект, не се съдържат доказателства за съобщаване на разрешението за строеж на жалбоподателя. Издаденото разрешение за строеж е следвало да бъде съобщено на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, включително на жалбоподателя (чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ) по реда на АПК – чл. 149, ал. 1 ЗУТ, който изисква връчване на писмено уведомление – чл. 18а, ал. 8 вр. чл. 61, ал. 1 АПК. Доказателства по чл. 18а, ал. 8 АПК не са представени от ответника, като водената кореспонденция с него по повод подадените сигнали и възражение срещу разрешението за строеж не е в изпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 АПК. Узнаването за издаденото разрешение за строеж (с оглед цитирането му в подаденото до кмета на община Б. възражение) не поставя началото на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, доколкото надлежното съобщаване изисква връчване на акта или на съобщение за издаването и съдържанието му – чл. 61, ал. 1 АПК вр. чл. 149, ал. 1 ЗУТ (вж. в този смисъл Решение № 8399 от 12.07.2021 г. по адм. д. № 11194/2020 г., ІІ о. на Върховен административен съд). Затова и при липсата на доказателства за връчване на разрешението за строеж на жалбоподателя по предвидения процесуален ред, жалбата от 01.12.2021 г. е подадена в рамките на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.
Разрешението за строеж е индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ и съдебното оспорване е способът за защита на заинтересованите лица – чл. 215, ал. 1 ЗУТ.
В тази връзка, отсъстват процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждане на правния спор между страните по същество – чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК.
Главният архитект на община Б. е компетентният за издаване на разрешението за строеж – чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Сезиран е от собствениците на обект ....617.11.1.4 и възложители съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, на които именно е издадено разрешението за строеж, съобразно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, въз основа на виза по чл. 140 ЗУТ и одобрен инвестиционен проект. В самото разрешение за строеж са вписани фактическите и правни основания за издаването му и условията за изпълнение на строежа по чл. 148, ал. 9, т. 1 и 2 ЗУТ, така че отсъстват основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяната му.
Само по себе си неуведомяването на жалбоподателя за издаденото разрешение за строеж не е нарушение от тези по чл. 146, т. 3 АПК за отмяната му – последиците от неуведомяване са свързани с течението на срока за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което разглежданата жалба в случая е подадена в рамките му. Проектът е придружен от конструктивно становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност (л. 55), поради което и оплакването за неспазване на изискването по чл. 38, ал. 7 ЗУТ при проектирането е също неоснователно.
По същество – оплакването за отсъствие на съгласие от етажните собственици е неоснователно, доколкото не е необходимо.
Разрешението за строеж е издадено за преустройство с промяна на предназначението на нежилищен обект (магазин) в нежилищен обект (кафе-сладкарница), което не изисква съгласие на собствениците в етажната собственост – чл. 38, ал. 5, изр. 1 ЗУТ, доколкото са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и преустройството не е свързано с наднормено шумово и друго замърсяване.
Приобщеното експертно заключение, което е приобщено и отсъстват основания в доказателствата по делото за необоснованост на изводите, за да бъде изключено от доказателствения материал, е недвусмислено относно изпълнението на условията по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ – преустройството не е свързано със засягане на общи части (т. 2), като не отнема части от общи помещения, не променя общи части на сградата (т. 3) и изпълнението му не налага свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос (т. 4). Вещото лице инж. М. е пояснила, че преустройството не засяга конструкцията на сградата, не засяга общи части на сградата, общи и вътрешни инсталации. Предвиденото изграждане на допълнителна вътрешнопреградна стена за разделяне на съществуващата тоалетна в обекта – на тоалетна с преддверие, не увеличава натоварванията в сградата, не намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. Нормативно (Наредба № 3/21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях) натоварването за кафе-сладкарница е по-малко от това за магазин, като разликата е 1 kN/кв.м, и след реализиране на преустройството (изграждане на преградната стена за разделяне на тоалетната на преддверие с тоалетна) е останал резерв от 75 %. В същото време преустройството не е свързано с наднормено шумово и друго замърсяване – вещото лице Т. е посочил, че разрешеното преустройство не предвижда монтиране на машини и съоръжения за замърсяване на околната среда и повишаване на шумовата характеристика към съседни помещения. В тази връзка са изпълнени и двете предпоставки по чл. 38, ал. 5 ЗУТ – изпълнение на изискванията по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и отсъствие на допълнително шумово и друго замърсяване над допустимите норми по Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (в редакцията ДВ, бр. 58 от 2006 г., загл. изм. ДВ, бр. 100 от 2021 г.), които изключват приложението на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и съгласието на собствениците в етажната собственост не е предпоставка за издаване на разрешението за строеж. Не са осъществени и предпоставки за прилагане на чл. 185, ал. 3 ЗУТ – преустройството не е свързано с присъединяване на обща част в сграда – етажна собственост.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 АПК жалбата следва да бъде отхвърлена, като съгласно чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските в производството – 712 лв. възнаграждение на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Б. А., с адрес Б., ул. „...“ № ..., . 1, А. 7 и 8, срещу Разрешение за строеж № 220/13.09.2018 г. на главния архитект на община Б..
ОСЪЖДА Д. Б. А., с адрес Б., ул. „...“ № ..., . 1, А. 7 и 8, да заплати на Община Б. сумата от 812 (осемстотин и дванадесет) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.