и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба вх. № 1166 от 28.07.2016 г. /неправилно наименувана „възражение“/ по описа на Административен съд - Благоевград, на Д. И. Н., ЕГН: *, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *, срещу Заповед № УТИ-П-1 от 17.03.2016 г. на К. на О. С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: допълнително „Надстрояване с масивно помещение, дървен навес, тухлена стена и парапет, върху съществуваща незаконна пристройка“, след издадена Заповед № ДК-02-БД-8 от 12.01.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, за премахване на „Стоманобетонова пристройка“, изпълнен УПИ ХІІ-1495, кв. 140 по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *.
Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни доводи обуславящи отмяна на заповедта. В проведеното на 08.11.2016 г. открито съдебно заседание жалбоподателят е навел доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като е посочил, че в собствения му имот не е изграден незаконен строеж, имало единствено изграден навес и ограда. Твърди, че констатациите отразени в заповедта са неправилни, поради което и неправилно бил приложен материалния закон. Предвид изложеното моли съда да отмени оспорения административен акт.
Ответникът – Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител юрк. Попчева, оспорва като неоснователна жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в рамките на неговите правомощия, при наличие на предвидените предпоставки и при спазване на процесуално правните разпоредби на закона. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила оспорената заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
При извършена на 03.08.2015 г. проверка строеж: "Надстрояване с масивно помещение, дървен навес, тухлена стена и парапет, върху съществуваща незаконна пристройка“, находящ се в поземлен имот с идентификатор: 65334.301.1495 по КККР на гр. С., е съставен констативен акт № 23-АА/03.08.2015 г. (лист 32-35 в кориците на делото) и констативен акт № 24-АА/03.08.2015 г. (лист 36 и 37), от работна група на длъжност главни специалисти "Строителството и контрол" при техническа служба на О. С.. Установено е, че имот с идентификатор 65334.301.1495 по КККР на гр. С. е собственост на О. С., съгласно АОС № 91 от 29.05.2006 г., а извършител на строежът е Д. И. Н.. Към момента на проверката за строежа било установено още че за последния няма одобрени проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна площадка, линия и нива, както и заповедна книга. Констатирано е, че след издадена Заповед № ДК-02-БД-8 от 12.01.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, за премахване на „Стоманобетонова пристройка“, изпълнен УПИ ХІІ-1495, кв. 140 по плана на гр. С. били извършени допълнителни СМР, като продълженото строителство представлявало: изградена тухлена стена между УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ, с дължина 7.90 м. и височина 1.80 м., както и тухлен парапет с дължина17.15 м. и височина 0,80 м. върху плочата на пристройката. Наред с това бил изграден и дървен навес и пристройка към съществуващата жилищна сграда върху строежа, с размери 1.50/7.40 м. и височина 2.65 м. във високата част до сградата. Конструкцията била дървена.Пристройката била с размери 1.60/5.20 м. и височина 2.60 м. до горен ръб плоча. Отлята е стоманобетонова плоча с дебелина 10 см., върху която е монтирана покривна конструкция, покрита с керемиди. Посочено е още, че строителството е извършено след издадена Заповед № ДК-02-БД от 12.01.2009 г. за премахване на стоманобетоновата пристройка. Строежът е V-та категория. Прието е, че е налице незаконен строеж, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти, в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид периода на изграждане на незаконния строеж, същият не попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
От представените и приобщени като доказателства по делото, съобщения изпратени до жалбоподателят /л. 30 в кориците на делото/ е видно, че констативните актове са изпратени на жалбоподателя с писмо изх. № 92-00-970/17.12.2015 г., получено от жалбоподателя на 21.12.2015 г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 31 от адм. д. № 448/2013 г. по описа на Адм. съд Благоевград).
Срещу тези актове Д. И. Н. e подал писмено възражение вх. № 94-00-2613/23.12.2015 г. (лист 29 от същото дело).
С оспорваната Заповед № УТИ-П-1 от 17.03.2016 г. на К. на О. С., на основание чл. 225а от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконния строеж: допълнително „Надстрояване с масивно помещение, дървен навес, тухлена стена и парапет, върху съществуваща незаконна пристройка“, след издадена Заповед № ДК-02-БД-8 от 12.01.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, за премахване на „Стоманобетонова пристройка“, изпълнен УПИ ХІІ-1495, кв. 140 по плана на гр. С. и находящ се в имот с идентификатор 65334.301.1495 по КККР на гр. С., собственост на О. С., съгласно АОС № 91 от 29.05.2006 г. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт, като изрично е упоменато, че обекта е V категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 5 от ЗУТ. Прието е, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо с изх.№ 92-00.533/21.06.2016 г., получено на 23.06.2016 г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 25 от същото дело) и с жалба вх. № 9400-1627/27.06.2016 г., подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, е обжалвана по съдебен ред.
При така установената фактическа обстановка, БлАС намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата :
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният административен акт, Заповед № УТИ-П-1 от 17.03.2016 г., е издаден от материално и териториално компетентен орган - К. на О. С., в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.
Същият е постановен в предвидената писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. Издаден е при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при провеждане на административното производство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Началото на производството е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в О. С., които са овластени за това с нормата на чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за констативните актове на 21.12.2015 г., като в срока по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ същият е подал възражение вх.№ № 94-00-2613/23.12.2015 г.
При издаването на оспорената в настоящото производство заповед, както бе посочено по-горе административният орган се е позовал на разпоредба на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Посочената правна норма /чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ/ предвижда премахването на незаконни строежи или части от тях, а според ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ, която норма препращащата към тази на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. т. 1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 от закона - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган.
В настоящия случай, видно от мотивите на процесната заповед, нормите в разрез на които е изграден незаконния строеж са чл. 137, ал.3 от ЗУТ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Същите предвиждат че, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани, и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ). Изключения от общия режим са предвидени в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, като за обектите изчерпателно изброени в цитираната норма, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. В чл. 151, ал. 1 от закона, също е предвидено изключение, като е посочено, че не се изисква разрешение за строеж при изпълнение на строежите подробно изброени в цитираната разпоредба. От събраните и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност писмени доказателства, съдът намира, че не се установи в процесния случай посочените изключения да са налице, още повече, че строежът видно от издадените констативни актове, е от пета категория и не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 147 от ЗУТ респ. на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ.
За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е да се установи периода на извършването му, а от там и относимите правила и нормативи, на които същият е следвало да отговоря към този момент. В тежест на административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да установи съществуването на фактическите основания посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В настоящия случай с приетите по делото доказателства, неоспорени от жалбоподателят, административния орган по безспорен начин е установил, че строежът изграден като допълнение върху съществуваща вече незаконна пристройка /за която е издадена заповед № ДК-02-БД-8 от 12.01.2009 г. на Началника на РДНСК-Благоевград за премахването й/ е изграден след 2009 г., както и, че за него не са били издадени разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, което по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ го прави незаконен. Посочените констатации от административния орган не са оборени в рамките на административното производство, при гарантирано и от закона и осигурено от административния орган право на участие, нито пък в рамките на съдебното производство, дори и след дадените в проведеното на 08.11.2016 г. открито съдебно заседание от съда на жалбоподателят изрични указания в тази насока. Последният не е ангажирал доказателства оборващи материалната незаконосъборазност на акта, включително и чрез ангажиране на доказателства за законност на извършения строеж и търпимост на същия. От жалбоподателя не се твърди и по делото не се установява за строежа да е било издавано разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, поради което правилно административният орган е приел, че той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Освен това процесният строеж е изграден в имот общинска собственост, без О. С. да е учредила суперфиция в полза на жалбоподателя.
С оглед така установените факти, необорени от жалбоподателя и при липсата на валидно издадени строителни книжа е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед. В конкретния случай, като е квалифицирал строежа като незаконен и е разпоредил премахването му, административният орган законосъобразно е приложил материалния закон към установените в хода на административното производство факти.
Строежът не е търпим и по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ бр.82/2012 г.), тъй като от обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че той е извършен през 2009 г., а посочените норми са приложими по относно строежи извършени преди 31.03.2001 г.
Следователно, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските по делото:
Предвид изхода на производството по делото и на основание чл. 143, ал.4 от АПК, ответникът има право на разноски, но доколкото не са поискани такива, съдът не следва да се произнася по присъждането на разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.последно от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Н., ЕГН: *, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № * срещу Заповед № УТИ-П-1 от 17.03.2016 г. на К. на О. С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ