и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 61 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на К. А. У. от с. Р. против Предписание за поставянето му под карантина от 07.06.2020 г., издадено от Я. К. И. – И. в С. Р. З. И..
С жалбата се претендира отмяна на процесното предписание по подробно изложени аргументи за неговата незаконосъобразност. Оспорващият твърди, че в случая не са били налице законовите основания за поставянето му под задължителна карантина, чрез която на свой ред са били накърнени основни негови права.
Ответникът Я. К. И. – И. в С. Р. З. И., се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата като неоснователна.
Административен съд – Благоевград, след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С процесното предписание за поставяне под карантина, на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването, оспорващият К. А. У. е поставен под карантина на адрес в с. Р., общ. Благоевград за срок от 14 дни, считано от 07.06.2020 г., с предписани конкретни противоепидемични мерки ( т. 2 и т. 3). Като фактическо основание за издаване на оспореното предписание, респективно за поставянето му под задължителна карантина е посочено, че У. „пристига от рискова зона“. Предписанието е издадено от И. в С. Р. З. И. и е връчено на адресата в деня на издаването му – 07.06.2020 г. Недоволен от предписанието, на 10.06.2020 г. У. е депозирал жалба против същото чрез административния орган до АС – Благоевград.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира оспорването за процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Оспореното предписание безспорно притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на анализираната разпоредба, тъй като представлява изрично разпореждане – властническо волеизявление на представител на държавен орган насочено към конкретен адресат, пораждащо задължение за спазване на определено поведение, засягайки пряко негови субективни права. Спрямо оспорващия У. е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от АПК. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за подаването на жалба по чл. 149, ал.1 от АПК, вр. чл. 61, ал.11 от З3 – на 10.06.2020г. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения :
Съгласно изискванията на чл. 168 от АПК настоящият състав следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното предписание е издадено от Я. К. И. – И. в С. Р. З. И., оправомощена със Заповед № РД-01-222/14.05.2020 г. на компетентен административен орган по см. чл. 61, ал. 6 от ЗЗ – директора на С. Р. З. И. (т. 1.24 от заповедта), при условията на предвидената с цитираната правна норма възможност за делегация на правомощията му по ал. 2 и ал. 3 на чл. 61 от ЗЗ. Процесното предписание е издадено в предвидената от закона писмена форма. Въпреки изложеното, обаче, същото е издадено в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗ на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1 (холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне). С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Анализът на цитираната правна норма води до категоричния извод, че в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ се карантинират две групи лица – контактните лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1 и такива, които са влезли на територията на страната от други държави (определени със съответния административен акт). Именно това са материалноправните условия, при наличието на които административният орган следва и може да реализира възложените му правомощия.
Оспореното предписание за поставяне по карантина, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на императивното изискване за неговата мотивираност съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – чрез посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В разглеждания случай не може да се приеме, че предписанието удовлетворява нормативното изискване за фактическа мотивираност. В мотивната част на оспорения акт органът се е задоволил единствено и само с посочване на обстоятелството, че У. е „пристигнал от рискова зона“, без да конкретизира от къде и кога лицето е пристигнало на територията на страната. В тази връзка следва да се посочи, че за липса на мотиви следва да се приеме и всяко общо и неиндивидуализирано посочване на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на акта, какъвто е настоящия случай. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност. При липса на ясни мотиви за издаване на предписанието за поставяне по карантина, не може да се прецени наличието на материалноправното основание за издаване на предписание с оспореното съдържание, тъй като противоречието с материалния закон се установява само спрямо фактите, посочени като основание за издаване на административния акт, а при липса на такива факти, изобщо няма предмет на доказване. Ето защо, според настоящия съдебен състав оспореният административен акт не отговаря на изискването чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, с което в производството по издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
На следващо място така посоченото фактическо основание за поставянето на оспорващия У. под карантина, а именно „пристигнал от рискова зона“ не попада в някои от хипотезите предвидени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ. Липсва каквато и да било логика да се приеме, че е налице смислово тъждество между понятието „рискова зона“ и влизане на територията на страната от други държави. Следва да се посочи още, че в ЗЗ никъде не е дефиниран термин „рискова зона“, в закона не е регламентиран и специален режим за лицата, пристигащи от такива зони, още по-малко условия и ред за поставянето им под карантина. От друга страна по делото не бяха представени каквито и да било доказателства относно наличието на предвидените в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ факти, а именно, че У. е бил контактен на лице/а, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 от ЗЗ и/или е влязъл на територията на страната от друга държава. Такива констатации не се съдържат и в самото предписание. Ето защо настоящият състав е на мнение, че в случая не се доказа наличието на законово основание оспорващият У. да бъде поставен под задължителна карантина по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ, поради което предвид констатираното отсъствие на материалноправните предпоставки, обуславящи приложението на цитираната норма, оспореното предписание следва да бъде определено като противоречащо на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Предписание за поставяне под карантина от 07.06.2020 г., издадено от Я. К. И. – И. в С. Р. З. И., с което К. А. У. е поставен под карантина на адрес в с. Р., общ. Благоевград за срок от 14 дни, считано от 07.06.2020 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ВА