и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на “А.” Е. със седалище и адрес на управление: с. Б. п., общ. Б., Производствена база, с управител В. Г. В., против Решение № 1073/08.02.2017 г., постановено по нахд № 2182/2016 г., на Районен съд – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на визираното в НП нарушение, както и за липсата на допуснати в административната фаза на процеса съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Твърди се, че наложената текуща месечна санкция е прекомерно висока и неправилно изчислена в нарушение на чл. 69а, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗООС. Излагат се доводи по приложението на чл. 28 от ЗАНН и определяне на нарушението като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Претендира се отмяната на съдебния акт и да бъде постановен друг, с който процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен адвокат, който представя и писмени бележки.
Ответникът – Р. И. по О. С. и В. (РИОСВ) – Б., чрез процесуалния си представител – юриск.Топчиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение БлРС е потвърдил Наказателно постановление (НП) № С-6-11/27.10.2016 г., издадено от Директора на РИОСВ – Б., в условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № РД-734/06.08.2010 г. на Министъра на О. С. и вода, с което на „. ЕООД за нарушение на чл.69, ал.1 от Закона за опазване на О. С. (ЗООС), чл.19, ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и ограничения и на основание чл.69а, ал.1 от ЗООС, във вр. с чл.69, ал.1 от ЗООС, чл.1, ал.1, чл.3, ал.1 и ал.3, чл.13, предл.2 и чл. 19, ал.1 от горецитираната Наредба и Заповед № РД-734/ 06.08.2010 г. на МОСВ е наложена текуща месечна санкция в размер на 3649.00 лева за заустване в р.Струма на отпадъчни води при неспазване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), определени в Разрешително за ползване на воден обект № 43120066/26.09.2016 г., издадено от Директора на БД ЗБР – Б., за обект “Административни сгради, складови помещения и лаборатория”, собственост на „. ЕООД по показатели Активна реакция рН и Неразтворени вещества, считано от 29.09.2016 г. до достигане на ИЕО или констатиране на нови стойности на неспазване.
За да постанови този резултат, районният съд е изложил подробни мотиви по възприетите за установени факти и е приел, че административното нарушение, за което е ангажирана имуществената отговорност на „. ЕООД е доказано по безспорен начин. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Решението е законосъобразно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на правилно установената фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Фактите по делото са установени от съда след направен прецизен анализ на събраните по надлежния ред доказателства. Въз основа на тях правилно първоинстанционния съд е приел, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, което е доказано и правилно квалифицирано.
По делото е безспорно установено, че при извършена на 29.09.2016 г. проверка от служители на РИОСВ – Б., на обект “Административни сгради, складови помещения и лаборатория”, находящ се в м.”П.”, землище на с. Б.п., стопанисван от „. Е. е установено, че от дейността на обекта се формират промишлени отпадъчни води от измиване на площадката на обекта и от строителната лаборатория при измиване на лабораторните прибори, които след утаяване посредством закрит колектор се заустват в р.С. без монтирано измервателно устройство. С Протокол за вземане на извадка от води № 442/29.09.2016 г. от Р. лаборатория (РЛ) – Б., е взета проба от отпадъчните води от Пункт 1-RW43120067_1 - на изход от двусекционния утаител, преди заустване в р.С. за изпитване. Въз основа на резултатите от емисионния контрол, отразени в Протокол от изпитване № 02-0220/30.09.2016 г. по описа на РЛ – Б. е установено, че в р.С. се изхвърлят (заустват) отпадъчни води в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешително за ползване на воден обект № 43120066/26.09.2016 г. по показатели: Активна реакция рН – резултат от изпитване 11.79 рН единици при ИЕО 6.0-9.0 рН единици и Неразтворени вещества – резултат от изпитване 747 mg/dm3 при ИЕО 50 mg/dm3. Въз основа на съставения Протокол за проверка № 76-10/29.09.2016 г. и Протокол от изпитване № 02-0220/30.09.2016 г. по описа на РЛ – Б., контролиращото длъжностно лице е изготвило Констативен протокол № 63-11/14.10.2016 г., надлежно връчен и подписан от упълномощено от управителя на дружеството лице. Въз основа на констативния протокол е изготвено предложеното по чл. 69а, ал. 1 т. 4 от ЗООС за издаване на процесното НП. При тези факти и съобразно установеното превишаване на индивидуалните емисионни ограничения, правилно е прието от наказващият орган, че дружеството е извършило вмененото му нарушение и е ангажирана неговата имуществена отговорност, като титуляр на Разрешително за ползване на воден обект № 43120066/26.09.2016 г., издадено от Директора на БД ЗБР – Б..
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗООС, при увреждане или замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции. Санкциите са еднократни или текущи, като последните са с фиксиран размер или нарастващи (по арг. чл.69, ал.5 от ЗООС). На дружеството е наложена текуща санкция, чиито размер правилно е определен при съобразяване изискванията на Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата). В този смисъл не е налице неяснота при определяне вида и размера на наложената санкция, която да ограничава правото на защита на наказаното лице. В самото наказателно постановление ясно и точно е посочено, че следва да се наложи текуща месечна санкция с фиксиран размер, като са изброени и относимите за това разпоредби, сочещи както вида, така и начина на определяне на конкретния размер на санкцията. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата текуща санкция се налага във всички останали случаи извън случаите по ал.2, в които се предвижда налагане на еднократна санкция. Изписани са данните за конкретния начин на изчисляване размера на санкцията с оглед дадените показатели. Посочено е, че размерът на санкцията е определен по реда на чл. 19, ал.6 от Наредбата, като във връзка с т.2, б.”в” от Приложение № 1 към чл. 19, ал.4 от Наредбата, поради липса на измервателно устройство за определяне дебита на отпадъчните води във формулата за изчисляване на санкцията е взет дебитът на отпадъчните води, определен с издаденото разрешително за заустване. Освен това АНО се е позовал и на предложението на контролиращото длъжностно лице за налагане на текуща месечна санкция на наказаното дружество, в което подробно е изложена формулата, въз основа на която е изчислен размерът на санкцията, което предложение е и един от задължителните документи, въз основа на които АНО налага санкция с издаването на наказателно постановление, съгласно чл. 69а, ал.1, т.4 от ЗООС и аналогичния чл.5, ал.1, т.4 от Наредбата.
Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от страна на касационния жалбоподател възражения за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, а именно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не са били посочени коректно фактите и обстоятелствата на извършеното административно нарушение и по този начин е било нарушено правото на защита на санкционираното дружество. Обжалваното НП съдържа подробно и ясно описание на правнозначимите факти и обстоятелства, касаещи процесното нарушение и които в пълна степен кореспондират на дадената му правна квалификация. Наказателното постановление е издадено при спазване на процедурата предвидена в чл. 69а от ЗООС и чл. 5 и сл. от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на О. С. над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Разпоредбите на чл.69 и чл.69а от ЗООС, безспорно въвеждат друг процесуален ред за образуване на административнонаказателно производство, съгласно който наказателното постановление се издава въз основа на протокол за проверка, протоколи от лабораторни изпитвания/анализи, констативен протокол и предложение от контролиращите длъжностни лица на МОСВ за налагане на санкция, а не въз основа на акт за установяване на административно нарушение, както е предвидено в ЗАНН. ЗООС се явява специален закон спрямо ЗАНН, поради което при установяване на нарушения на чл.69 от ЗООС, следва да се приложи процедурата, която е предвидена в него, а не тази предвидена в ЗАНН. В този смисъл, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е издал наказателното постановление, при наличието на посочените протоколи и предложение, съответно констативен протокол № 63-11/14.10.2016г. и липсата на съставен АУАН не е процесуално нарушение.
Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че самият състав на процесното административно нарушение цели контрол върху състоянието и ползването на компонентите на О. С. и източниците на нейното замърсяване и увреждане. Нарушението на обществените отношения е в сферата на защитата на здравето на хората и опазването на О. С., поради което не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1073/08.02.2017 г., постановено по нахд № 2182/2016 г., на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ : /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала.
КТ