Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по касационна жалба на П. Г. П. от Б. срещу Решение № 5503/08.07.2020 г., постановено по нахд. № 289/2020 г. на Районен съд – Б..
Решението е обжалвано като постановено в противоречие със закона (чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 28 ЗАНН) – чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК.
Ответникът не е изразил становище.
Прокурор от О. П. - Б. е поддържал, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Съдът, съобразно чл. 218 АПК и П. проверката си за допустимост и основателност на касационната жалба, прие следното:
Касационната жалба е подадена от страна по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е основателна.
Крайният извод на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление е неправилен, поради допуснатото нарушение на процесуалните изисквания към формата на наказателното постановление – чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. В тази връзка мотивите на съда за изпълнено съдържание относно описание на деянието и правната му квалификация са неправилни.
Административнонаказателното производство е започнало с акт на прокурор по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, в който подробно са описани всички факти и обстоятелства, П. които на 23.06.2018 г. е извършено противоправното отнемане от владението на Иван Дяков на стелки за автомобил, включително мястото на извършване, които обаче не са намерили израз в издаденото по реда на чл. 424, ал. 1 и 5 НК наказателно постановление. Извън описание на конкретното поведение като действие или бездействие („… на 23.06.2018 г., около 1.00 часа от бензиностанция ОМВ извършил кражба на 4 бр. стелки за автомобил на стойност 50 лв. от владението на Иван Стоянов Дяков, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои“), наказващият орган следва да индивидуализира деянието по място на извършване и да посочи законовата разпоредба, по която съставлява нарушение – чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, като условия наказателното постановление да изпълни функциите си по реализиране на административнонаказателната отговорност за конкретно, индивидуализирано по съответния административнонаказателен състав нарушение. В случая описанието на мястото на извършване е общо – „… от бензиностанция ОМВ…“, което не само е неотстраним в съдебната фаза на производството порок във външната форма (чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН), но не позволява преценка за компетентността на провелия производството административнонаказващ орган. Липсва яснота относно конкретното местоположение на жалбоподателя и Иван Дяков, от чието владение са отнети 4 броя стелки за автомобил, и всякакви последващи изводи относно съставомерността на поведението на първия са невъзможни. Въпреки това районният съд е оценявал материалната законосъобразност на наказателното постановление, макар да отсъства и правна квалификация на нарушението.
Разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и чл. 218б, ал. 1 НК вр. чл. 424, ал. 1 и 5 НК не са „нарушена законова разпоредба“ в смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН („цифрово обвинение“). Посочените разпоредби определят наказанието за деянието по чл. 193, ал. 3 НК (маловажен случай по чл. 194, ал. 1 НК) и редът за неговото налагане (чл. 424, ал. 1 и 5 НК), но не съставляват правната разпоредба, която го определя като противоправно и която е задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Отсъствието му без колебания е оценявано като съществено процесуално нарушение, с което като правна последица се свърза отмяна на наказателното постановление, доколкото съдът в производството по ЗАНН не е наказващ орган и не може да изземва функциите на административнонаказващия орган (самостоятелен и независим в преценката за наличието на основания за налагане на наказание).
В този смисъл обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие със закона (чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН) – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК, и с оглед отмяната на наказателното постановление, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за адвокатска защита в двете съдебни инстанции (поискани своевременно в производството пред районен съд) – в размер общо на 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 и 3 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 5503/08.07.2020 г., постановено по нахд. № 289/2020 г. на Районен съд – Б. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7852а-238/13.08.2018 г. на началника на 02 РУ по ОД на М. – Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на П. Г. П., с адрес Г. Б. ул. „. С. № *, вх. *, сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски в производството.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ЕК