и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „. Б. за А. Л. П.” ,със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” № ...,представлявано от И. Д. Д. Д. И.,срещу Н. З. К.,със седалище гр.С.,ул.“...“ № ...,представлявана от управителя проф.Д. П. С.,с която се претендира заплащане на сумата от 4 935,20 (четири хиляди деветстотин тридесет и пет лв. и двадесет ст.) лева,представляваща обща стойност на оказана,но незаплатена болнична помощ на здравноосигурени лица по различни клинични пътеки по Договор № 010633/29.05.2018 г.,изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.и по Договор № 010633/26.02.2020 г.,ведно със сумата от 988,40 (деветстотин осемдесет и осем лв. и четиридесет ст.) лв.,представляваща общият размер на мораторната лихва за всяка една от забавата по дължимите суми за отделните клиничните пътеки,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.01.2022 г. до окончателното й изплащане,като производството е по реда на Дял трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във вр. с чл.19ж,ал.2 от АПК.

В исковата молба се сочи,че по силата на сключени между „. Б. за А. Л. П.” и Националната З. К.(НЗОК) договори за оказване на болнична помощ,ищецът е оказал болнична медицинска помощ на 7 здравноосигурени лица с истории на заболяването по клинични пътеки (КП) посочени в договорите,на обща стойност в размер на 4 935,20 лв.Твърди се,че ответникът неоснователно е отказал заплащане на извършената по отношение на пациентите дейност,приемайки че са допуснати нарушения на НРД 2018 и НРД 2020-22,респективно клаузи от подписаните договори.Иска се ответникът да бъде осъден да заплати конкретно посочена стойност на оказаната медицинска помощ по съответните клинични пътеки,ведно със съответната мораторна лихва за всяка една от тях с конкретно посочени периоди,или общо сумата от 4 935,20 лв. и лихва за забава в общ размер на 998,40 лв.,както и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите:

I. По Договор № 010633/29.05.2018 г.,изменен с Допълнително споразумение №15/22.02.2019 г.,ищецът е оказал болнична медицинска помощ на 5 здравноосигурени лица(ЗОЛ) с истории на заболяването (ИЗ) по клинични пътеки (КП) посочени в договора,на обща стойност в размер на 3 250 лв.,формирана както следва:

1.сумата от 300 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 56 на ЗОЛ,с ИЗ №234 за периода от 07.01.2019 г. до 12.01.2019г.,

2.сумата от 520 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 29 на ЗОЛ,с ИЗ № 3485 за периода от 28.03.2019 г. до 01.04.2019 г.

3.сумата от 730 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 50.1 на пациент с ИЗ № 6919 за периода от 28.06.2019 г. до 02.07.2019 г.,

4.сумата от 1 200 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 192 на пациент с ИЗ № 11587 за периода от 29.10.2019 г. до 05.11.2019 г. и

5.сумата от 500 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 56.1 на пациент с ИЗ №12723 за периода от 27.11.2019 г. до 02.12.2019г.;

II. По Договор № 010633/26.02.2020 г.,ищецът е оказал болнична медицинска помощ на две ЗОЛ с ИЗ по КП посочени в договора,на обща стойност в размер на 1 685,20 лв., формирана както следва:

6. сумата от 792 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 145 на пациент с ИЗ №5488 за периода от 27.06.2020г. до 06.07.2020 г. и

7. сумата от 893,20 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП № 145 на пациент с ИЗ № 6708 за периода от 05.08.2020г. до 09.08.2020 г.


III.По Договор № 010633/29.05.2018 г.,изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.(л.32) и Договор № 010633/26.02.2020 г.,се претендира лихва за забава в размер на 757,34 лв.,както следва:

1. сумата от 88,09 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 56 на пациент с ИЗ № 234,със срок на пролежаване от 07.01.2019 г. до 12.01.2019 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 300 лв.,за периода от 26.02.2019 г. до 17.01.2022 г.,

2. сумата от 139,83 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 29 на пациент с ИЗ № 3485,със срок на пролежаване от 28.03.2019г. до 01 04.2019г., представляваща лихва за забава върху сумата от 520 лв. от 26.05.2019 г. до 17.01.2022 г.,

3. сумата от 177,65 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 50.1 на пациент с ИЗ № 6919,със срок на пролежаване от 28.06.2019 г. до 02.07.2019 г.,представляваща лихва за забава върху сумата от 730 лв., за периода от 26.08.2019 г. до 17.01.2022 г.,

4. сумата от 251,35 лв., за оказана болнична медицинска помощ по КП 192 на пациент с ИЗ № 11587,със срок на пролежаване от 29.10.2019 г. до 05.11.2019 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 1200 лв. за периода от 26.12.2019 г. до 17.01 2022 г.,

5. сумата от 100,42 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 56.1 на пациент с ИЗ № 12723,със срок на пролежаване от 27.11.2019 г. до 02.12.2019 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 26.01.2020 г. до 17.01.2022 г.

IV.По Договор №010633/26.02.2020 г. се претендира лихва за забава в размер на 231,06 лв.,както следва:

6. сумата 112,21 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 145 на пациент с ИЗ № 5488,със срок на пролежаване от 27.06.2020 г. до 06.07.2020 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 792 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 17.01 2022 г. и

7. сумата от 118,85 лв. за оказана болнична медицинска помощ по КП 145 на пациент с ИЗ № 6708,със срок на пролежаване от 05.08.2020 г. до 09.08.2020 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 893,20 лв. за периода от 26.09.2020 г. до 17.01.2022 г.

В съдебно заседание ищецът,чрез процесуалният си представител - адв.Р. К.,поддържа исковата претенция,като доводите за основателност са развити в писмени бележки.Претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК(л.163).

Ответникът - Н. З. К.,чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Х.,изразява становище за неоснователност на иска.Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„МБАЛ П.”-гр.Б. притежава Разрешение № МБ-345/03.11.2015 г.за осъществяване на лечебна дейност(л.6).Между лечебното заведение и НЗОК-гр.С. били сключени договори за оказване на болнична помощ - Договор № 010633/29.05.2018 г.(л.8),изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.(л.32) и Договор № 010633/26.02.2020 г.(л.47).По силата на договорите болничното заведение се задължавало да оказва на здравноосигурени (ЗОЛ) и други категории лица,посочени в чл.1 ал.1 от същите,болнична медицинска помощ (БМП) по конкретно посочени в договорите клинични пътеки (КП) срещу насрещното задължение на НЗОК,в качеството й на Възложител,да заплаща договорената,извършена и отчетена дейност в срок до 25-то число на месеца,следващ отчетния период.

След постъпването на пациентите в лечебното заведение,ищецът ги отразявал в ежедневно подаваните електронни отчети и приети като успешно обработени в персонализираната информационна система(ПИС) на НЗОК,като за всеки един от случаите лечебното заведение е подал и електронни фактури за заплащане на дейността и фактури - № 2-2171/22.02.2019 г.(л.94),№ 2-2234/14.05.2019 г.(л.101),№ 2-2364/06.12.2019 г.(л.108),№ 2-2387/13.01.2020 г.(л.115), № 2-2468/12.08.2020 г.(л.122) и № 2-2474/10.09.2020 г.(л.129).С месечни справки-спесификации за отхвърлени случаи,изпратени до ищеца в ПИС,НЗОК отказала заплащането на дейностите по тези фактури(л.98,л.105,л.117 и л.119).Като основание за отказ от заплащане на дейността по отношение на пациенти с ИЗ 234/2019 г., 3485/2019 г., 11587/2019 г., 12723/2019 г., 5488/2020 г. и 6708/2020г.,е посочено „Рехоспитализация по чл.350, ал.1 от НРД 2018 за МД“(при ЗОЛ с ИЗс №,№ 234, 3485, 11587, 12723 от 2019 г.) и „Рехоспитализация по чл.357,ал.1 от НРД 2020-2022г.“ (при ЗОЛ с ИЗ с №,№ 5488 и 6708 от 2020 г.).По отношение на пациент с ИЗ № 6919,ответникът посочил,като основание за отказа обстоятелството,че ЗОЛ е с прекъснати здравноосигурителни права към датата на изписване,въпреки,че към датата на хоспитализация - 28.06.2019 г.,е било с налични такива(л.149).

По депозирани от ищеца възражения,относно издадени кредитни известия за отхвърлена от заплащане дейност(л.139,л.140, и л.142),ответникът извършил проверка,резултатите от която отразил в Констативен протокол № П-Б-111/17.06.2019 г.Проверка е извършена само по отношение на пациенти с ИЗ с №,№ 234/2019 г. и 3485/2019 г.- установено е след хоспитализацията им при ищеца наличието на друга хоспитализация по отношение на пациентите по същата КП в рамките на 30 дни,без да са констатирани нарушения при оказване на медицинската помощ на тези пациенти в „МБАЛ П. (л.144).С писмо с вх. №29-02-554/24.06.2019 г. лечебното заведение е поканило ответника да заплати посочените два случая(л.148).Плащане за извършената дейност не е извършвана.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните изводи:

Исковата претенция е основателна:

Със закона за изменение и допълнение на АПК (обн.ДВ,бр.74/20.09.2016 г.) е регламентиран нов институт за националното ни право – "административният договор".С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ,бр.77/18.09.2018 г.) е изменена разпоредбата на чл.45а,ал.1 от ЗЗО,като е предвидено,че договорът по чл.45 от ЗЗО,сключен между НЗОК(съответно РЗОК) и физически или юридически лица,е административен договор.Съгласно чл.45,ал.4 от ЗЗО по отношение на тези административни договори приложение намират нормите на чл.19а и сл. от АПК.Разпоредбата на чл.19ж от АПК,в сила от 01.01.2019 г.,изрично предвижда,че споровете относно действителност,изпълнение,изменение или прекратяване на административните договори,се решават от компетентния административен съд.В същото време,съгласно §149,ал.4 от ПЗР на ЗИД на АПК(ДВ,бр.77/18.09.2018 г.,в сила от 01.01.2019 г.) съдебните производства по спорове относно недействителност,изпълнение,изменение или прекратяване на административни договори,сключени преди влизането в сила на този закон,с изключение на тези по ЗУСЕСИФ,се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища.

В нормата на чл.128,ал.1,т.3 от АПК е разпоредено административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор,доколкото не е предвидено друго в специален закон.Разпоредбата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила,спрямо всички спорове,породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори.Чл.19ж от АПК,в сила от 01.01.2019 г.,също изрично предвижда,че споровете относно действителност,изпълнение,изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.Горното обуславя допустимостта на така предявените искове,доколкото между ищеца и НЗОК-гр.С. са налице сключени договори за оказване на болнична помощ - Договор № 010633/29.05.2018 г.(л.8),изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.(л.32) и Договор № 010633/26.02.2020 г.(л.47),като същите са подсъдни за разглеждане и произнасяне от настоящия съд,като административни.

В случая медицинската дейност по отношение на оказаната болнична медицинска помощ на пациенти с ИЗ с №,№ 234, 3485, 6919, 11587 и с12723,са включени в обхвата на Договор № 010633/29.05.2018 г.,изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.,а тази на пациенти с ИЗ с № 5488 и 6708 - Договор №010633/26.02.2020 г., които безспорно според ЗЗО имат характер на "административен договор".Между страните е безспорно,че болничното заведение е извършило медицинските дейности по съответните клинични пътеки спрямо пациентите с посочените истории на заболявания,на обща стойност от 4 935,20 лв.,съответна на посочените в договорите стойности на КП.Безспорни са обстоятелствата,че дейностите са извършени спрямо пациенти,които са здравноосигурени към момента на хоспитализациите им,че са отчетени по съответния ред пред ответника и че тези дейности са отхвърлени от заплащане.

От доказателствата по делото се установява,а това е и безспорно между страните,че ответникът е отказал заплащане на дейността по отношение на пациенти с ИЗ 234/2019 г., 3485/2019 г., 11587/2019 г., 12723/2019 г., 5488/2020 г. и 6708/2020 г. по съображения,че тези пациенти 30 дни след дехоспитализацията им от ищеца са били хоспитализирани в болнично заведение за болнична помощ.В същото време от ответника е била извършена проверка единствено по отношение на пациентите с ИЗ с №,№ ИЗ 234/2019 г. и 3485/2019 г.,която не е установила нарушения при оказване на медицинската помощ.Не се твърди и не се доказаха нарушения и по отношение на останалите трима пациенти,като проверка за тях не е извършвана, въпреки възраженията на ищеца.В такъв случай наличието на повторна хоспитализация 30 дни след дехоспитализация от ищеца,при липса на нарушения,установени в хода на извършена проверка,не се явява основание за отказ за заплащане на извършените дейности по отношение на тези пациенти.Ответникът необосновано е отказал заплащане на реализираните медицински дейности спрямо тези пациенти,тъй като не е било налице основание за отказ чл.350, ал.1 от НРД 2018 г. “(по отношение на пациенти с ИЗ с №,№ 234, 3485, 11587, 12723 от 2019 г.),нито това по чл.357,ал.1 от НРД 2020-2022 г. (по отношение на пациентите с ИЗ с №,№ 5488 и 6708 от 2020 г.),респективно не са били налице основанията по чл.29,ал.1 от Договор № 010633/29.05.2018 г. и по чл.49,ал.1 от Договор № 010633/26.02.2020 г.В тази насока е трайната съдебна практика на ВАС и конкретно тази по адм.д.4167/16,по адм.д. № 6285/18,по адм.д. 7927/18 .,по адм.д. 8059/18.,и по адм.д. 8060/8,поради което твърденията на ответника,изложени в писменият отговор по исковата молба,че в негово правомощие е да прецени на кое от двете хоспитализиращи лечебни заведения да заплати дейността - първото или второто,е лишено от основание.В тази връзка съдът не споделя доводите на ищеца за нищожност на чл.29,ал.1 и на чл.49,ал.1 от цитираните по-горе два договора,тъй като намира,че те не влизат в противоречие нито с разпоредбите на чл.6,чл.28 и чл.52 от Конституцията на РБ,нито с разпоредбите на чл.4,чл.5 и чл.35 от ЗЗО,още по-малко на чл.168 от ДЕС.Правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ за сметка от бюджета на НЗОК се смесва със задълженията на лечебните заведения да извършват медицински дейности,съобразно утвърдените медицински стандарти и приети правила за Л..

Ответникът е отказал заплащане на дейността по отношение на пациенти с ИЗ № 6919 с мотив,че към датата на дехоспитализацията от ищеца,пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.Разпоредбата на чл.25,ал.1,т.2 от Договор № 010633/29.05.2018 г.,възпроизвеждаща клаузата на чл.345,ал.1,т.2 от НРД 2018 г.,поставя изискването хоспитализираното лице да е с непрекъснати здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията му или да е възстановило правата си към момента на хоспитализацията.От анализа на разпоредбите е очевидно,че от значение е наличието на здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията,а не този възприет от ответника.В процесния случай,видно от приетата като доказателство и неоспорена справка,пациентът с ИЗ № 6919 е бил с непрекъснати права към датата на хоспитализацията му – 28.06.2019 г.(л.149).Следователно НЗОК необосновано е отказал заплащане на медицинската дейност по оказаното болнично Л. на този пациент.

По изложеното и предвид своевременното отчитане на дейностите в срок,съдът намира,че „. Б. за А. Л. П.” ,като е провела болнично Л. на здравноосигурени лица с ИЗ с №,№ 234/2019 г., 3485/2019 г., 6919/19, 11587/2019 г., 12723/2019 г., 5488/2020 г. и 6708/2020 г.,при спазване на алгоритмите за Л. на съответните КП,е изпълнила произтичащите от сключените договори задължения за оказване на болнична помощ.За ответника е стояло насрещното задължение, произтичащо от сключените договори (чл.20,ал.1а,т.26,т.45,т.50 и т.126 от допълнителното споразумение към договора от 29.05.2018 г. и чл.40,ал.1,т.96 от втория договор) да плати цената на извършените медицински дейности,поради което искът за заплащане на сумата от 4 935,20 лв.,представляваща обща стойност на оказана,но незаплатена болнична помощ на здравноосигурени лица с посочените по-горе ИЗ по различни клинични пътеки по цитираните договори,се явява изцяло основателен и доказан по размер(по размера на сумата не се и спори между страните).Основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска - 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,което съдът намира за основателно.Безспорно,ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските,но в размер не по-малко от минимално определения размер,съобразно чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата.Нормата на чл.78,ал.5 от ГПК,приложима,във връзка с чл.144 от АПК,въвежда две кумулативно свързани предпоставки,а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно (съобразно фактическата и правна сложност на спора) и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски.Размерът следва да е справедлив,обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото,както и да не бъде по-нисък от предвидения минимален такъв,определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В тази връзка съдът намира,че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа,нито с голяма правна сложност,а в проведеното единствено съдебно заседание,където се явява пълномощник на ищеца,не се правят допълнителни доказателствени искания,нито се сочат други доказателства.Предвид това,настоящият съдебен състав намира,че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1 150 лв.(л.162),като го намали до размер,ориентиран към минимално определения в разпоредбата на чл.8,ал.1,т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а именно – 700(седемстотин) лв.В тежест на ответника следва да се възложат и деловодните разноски от 50 лв.,представляващи платена държавна такса(л.155).

Водим от горното и на основание чл.19ж,ал.2,във вр.с чл.172,ал.1,във вр. с чл.128,ал.1,т.3,вр.с чл.143, ал. 1 от АПК,Административният съд-Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н. З. К.,със седалище гр.С.,ул.“...“ № ... да заплати на „. Б. за А. Л. П.” ,със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” № ...,представлявано от И. Д. Д. Д. И. сумата от 4 935,20 (четири хиляди деветстотин тридесет и пет лв. и двадесет ст.) лв.,представляваща обща стойност на оказана,но незаплатена болнична помощ на здравноосигурени лица по различни клинични пътеки по Договор № 010633/29.05.2018 г.,изменен с Допълнително споразумение № 15/22.02.2019 г.и по Договор № 010633/26.02.2020 г.,ведно със сумата от 988,40 (деветстотин осемдесет и осем лв. и четиридесет ст.) лв.,представляваща общият размер на мораторната лихва за всяка една от забавата по дължимите суми по отделните клиничните пътеки,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. З. К.,със седалище гр.С.,ул.“...“ № ... да заплати на „. Б. за А. Л. П.” ,със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” № ...,представлявано от И. Д. Д. Д. И. разноски по делото в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА