и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба на Б. Д. “З. Р.“ (БД “ЗБР“) към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), подадена от Директора инж. Р. Г. Г., против Решение № 3547/17.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 61/2019г. по описа на Районен съд – гр. Г. Д.,с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ПО-02-4/09.01.2019 г., издадено от Директора на Б. Д. “З. Р.“ (БД “ЗБР“), и е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решението. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, както и за недоказаност на процесното нарушение. Твърди се, че същото е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:

С обжалваното решение Районният съд е отменил Наказателно постановление № ПО-02-4/09.01.2019 г., с което М. К. е санкционирана с глоба в размер на 700 лв. за допуснато нарушение по чл.143,т.4,във вр.с чл.200а,ал.2 предл. второ от Закона за водите. Видно от мотивите на наказателното постановление,ответникът, в качеството й на Г. Д. на О.-с.Г., на 21.11.2018 г,в разрез с изискванията на чл.200а,ал.2,във вр.чл.143,т.4 ЗВ,допуснала извършването на строеж,чрез изпълнение на СМР и дейности за изпълнение на стоманобетонова плоча над съществуваща корекция на воден обект – дере,намиращо се в с.Д.,обл.Благоевградска,представляващо част от водно тяло-река М. от вливане на река К. до вливане на река М..

За да постанови този резултат, районният съд е приел,че в наказателното постановление не са посочени конкретните фактически действия на Г. Д. в качеството й на Г. Д.,с които е допуснала незаконно строителство върху воден обект в нарушение на чл.200а,ал.2,във вр.с чл.143,т.4 ЗВ.Според тази неяснота,съдът извежда извод,че в хода на административното производство е допуснато нарушение,засягащо съществено правото на защита на санкционираното лице.Изложени са доводи,че К. не е допуснала административно нарушение.

Решението е правилно.

Изводите на първоинстанционния съд за процесуална незаконосъобразност на НП са правилни и обосновани, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, поради което се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.Районният съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, и е изградил правните си изводи именно на база подробния им анализ.

М. К. е санкционирана с разпоредбата на чл.200а,ал.2 от Закона за водите,която предвижда административно наказание за длъжностно лице,което не изпълни задълженията си по този закон,т.е. това лице, освен че следва да е длъжностно такова, е необходимо да има и вменено със Закона за водите задължение да не допуска,като контролира,неизпълнението на дължимото в случая по чл. 143, т. 4 от ЗВ поведение.Такова задължение за кметовете на общини обаче Законът за водите не въвежда. Налице е констатираната от районния съд неяснота във фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП, противно на твърдяното в касационната жалба. Ето защо настоящият касационен състав напълно споделя изводите му,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, наказващият орган е допуснал и още едно, несъзряно от първоинстанционния съд, нарушение – неправилно посочване на К. като автор на нарушението по чл.143, т.4 ЗВ. Сочената от органа за нарушена разпоредба – чл.143, т.4 ЗВ, забранява извършването на строежи над покритите речни участъци. Анализът на последната недвусмислено показва, че субект на това нарушение е лицето, извършващо строителството, който в разглеждания случай не е Г. Д., а О. В., който видно от данните по делото е този, който е реализирал строеж на едноетажна масивна търговска сграда върху процесното дере. Следователно Г. Д.противно на твърдяното в касационната жалба,не е автор на нарушението по чл.143, т.4 ЗВ.Допуснатото от наказващия орган нарушение засяга съществен елемент от обективната страна на административното нарушение и е значимо,поради което съставлява основание за отмяна на наказателното постановление.Изложеното по-горе важи в пълна степен и що се касае до допусната неяснота относно времето на извършване на нарушението.

Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл.218, ал.2 от АПК,настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2,пр.1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3547/17.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Г. Д..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ВА