Normal;за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано e по жалба на А. Н. Г., ЕГН *, с посочен постоянен адрес: с. С., общ. П., обл. Б., депозирана в съда чрез процесуален представител по пълномощие адв. Ю. Д., вписан в САК, с посочен съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: гр. С., ул. „А.“ № ..., ... срещу Мълчалив отказ на К. на О. - Г. за предоставяне на информация по ЗДОИ, поискана от оспорващия със Заявление за достъп до обществена информация вх. № АПИО-05-04-15 от 13.05.2019 год. по описа на О. - Г..
Жалбоподателят оспорва мълчаливия отказ на К. на О. - Г. за предоставяне на поисканата по електронен път в компютърни файлове информация по ЗДОИ, като незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в частност поради неспазване на изискването за писмена форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ, за предоставяне на информация по ЗДОИ, поискана от оспорващия със Заявление за достъп до обществена информация вх. № АПИО-05.04.15 от 13.05.2019 год. по описа на О. - Г., като незаконосъобразен.
С жалбата се претандира и присъждане на сторените по делото разноски.
Страните редовно и своевременно призовани за съдебното заседание не се явяват и не се представляват.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление адресирано до К. на О. Г., вх. № АПИО 05-04-15/13.05.2019 год. по описа на общината, изпратено по електронната поща на общината, жалбоподателят е поискал по реда и на основанията на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ информация касаеща санкционирането на граждани от общински служители по реда на ЗДвП, Наредбата за организацията и движението на ОбС и Наредби на ОбС, в които е нормативно предвидена глоба с фиш и/ или квитанция, относима за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год., по конкретно формулирани в заявлението въпроси. Получаването на заявлението е потвърдено с обратен имейл от ответника, което обстоятелство не се оспорва от страните.
Непроизнасянето на административния орган по въпросното искане в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е възприет от жалбоподателя като мълчалив отказ, който е оспорен пред съда чрез жалба депозирана в О. Г., вх. № АПИО-05-04-15/17.06.2019 год., инициирайки настоящото производство.
След депозиране на процесната жалба със съпроводително писмо изх. № -05-04-15#2/ 24.06.2019 год., К. на О. Г. е отговорил писмено, под формата на справка, ведно със сканирани от хартиен носител документи, изпращайки същите на посоченият от заявителя E-mail адрес, съгласно посочената в заявлението форма за предоставяне. Последното като релевантен факт не се оспорва от жалбоподателя.
При така установените по делото факти по допустимостта на подадената жалба, съдът намира следното:
Административното производство, приключило с постановяване на оспорения административен акт, е започнало по писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено по реда на чл. 24 от ЗДОИ със заявление, формулирано в девет конкретни въпроса.
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Доколкото в случая се обжалва мълчалив отказ за издаване по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ информация касаеща санкционирането на граждани от общински служители по реда на ЗДвП, Наредбата за организацията и движението на ОбС и Наредби на ОбС, в които е нормативно предвидена глоба с фиш и/ или квитанция, относима за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год., ЗДОИ съдържа специална разпоредба определяща срока за нейното предоставяне. Съгласно цитирания текст, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Според чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
В конкретния случай административното производство пред общината е започнало на 13.05.2019 год., датата на депозиране на заявлението вх. № АПИО 05.04.15/13.05.2019 год. в общинската администрация, от който момент следва да се броят сроковете за произнасяне и съответно за обжалване на последвал мълчалив отказ.
Изхождайки от горецитираните правни норми, по подаденото от жалбоподателят на 13.05.2019 год. заявление, кметът на Общината е следвало да се произнесе не по-късно от 27.05.2019 год. и след като не се е произнесъл, то е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Срокът за обжалване на този мълчалив отказ, съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, е изтекъл на 27.06.2019 год. Оспорването на отказа е направено на 17.06.2019 год., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
След формирането на мълчаливия отказ и след подаване на процесната жалбата срещу него в О. Г. (на 17.06.2019 год.), кметът на Общината се е произнесъл по заявлението на А. Г. на 13.05.2019 год., като е отговорил писмено, под формата на справка, ведно със сканирани от хартиен носител документи, изпращайки същите на посоченият от заявителя E-mail адрес, съгласно посочената в заявлението форма за предоставяне.
За административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Аргумент в подкрепа на това е и нормата чл. 156, ал. 1 АПК, съгласно която при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Без съмнение органът може да направи това и преди образуване на делото, чиито предмет е проверка на законосъобразността на оспорения акт. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.
Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. Предоставената след изтичането на срока за произнасяне информация, поискана по реда на ЗДОИ, освен позитивно волеизявление, имплицитно съдържа и оттегляне на отказа, с който първоначално не е уважено, макар и мълчаливо, искането за предоставянето на такава. С предоставянето на исканата информация по съдържание и обем съгласно депозираното заявление прави жалбата на А. Н. Г., лишена от правен интерес, тъй като предоставената в последствие след мълчаливия отказ информация удовлетворява искането му, направено със заявление от 13.05.2019 год. и нейният законен интерес. Жалбоподателят вече няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред.
Налице е отпаднал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, предвид предоставяне на поисканата информация. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Липсата й обуславя извод за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Едновременно с това, уважаването на искането след формирания мълчалив отказ води до недопустимост на съдебното производство и поради липса на предмет.
По изложените съображения съдът намира, че за жалбоподателят А. Н. Г., е отпаднал правния интерес от обжалване на мълчаливия отказ на К. на О. Г., поради което жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Отговорността за разноски при оттеглен административен акт, преценена в контекста на направеното изрично искане за присъждане на такива е уредена с чл. 143, ал. 2 от АПК. В случая с мълчаливият отказ за предоставяне на поисканата по реда на ЗДОИ информация, К. на О. Г. е дал повод за завеждане на настоящето производство пред съда, поради което и на същият следва да бъдат възложени направените такива от жалбоподателя.
Последният е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 год. Видно от същия, негов предмет е както изготвяне на жалбата, така и процесуално представителство пред първата съдебна инстанция. По делото не е направено възражение от ответната страна за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар.
С оглед на гореизложеното сумата общо в размер на 510. 00 лева, следва да му бъде заплатена от ответника.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Н. Г., ЕГН *, с посочен постоянен адрес: с. С., общ. П., обл. Б., депозирана в съда чрез процесуален представител по пълномощие адв. Ю.Д., вписан в САК, с посочен съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: гр. С., ул. „А.“ № ...,... срещу Мълчалив отказ на К. на О. - Г. за предоставяне на информация по ЗДОИ, поискана от оспорващия със Заявление за достъп до обществена информация вх. № АПИО-05.04.15 от 13.05.2019 год. по описа на О. – Г., като недопустима поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА О. Г. да заплати на А. Н. Г., ЕГН *, с посочен постоянен адрес: с. С., общ. П., обл. Б. сумата в размер на 510. 00 /петстотин и десет/ лева, представляващи деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1002 по описа на Административен съд Благоевград за 2019 год.

Определението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Благоевград пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
КТ