и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „П. - 91“ О. със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“. Р. № 84А, представлявано от управителя Т. Х. Д. против Ревизионен акт (РА) № 004/07.12.2018 год., потвърден с Решение № РД-15-170/11.02.2019 год. на К. на О. Р., в частта му с която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. в общ размер на 5911.16 лева за имот с идентификатор 61813.755.142 по кадастралната карта на гр.Р.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че ревизионното производство е стартирано със заповед, издадена от лице без материална компетентност. Така се поддържат доводи за нищожност на ревизионния акт. Твърди се още, че услугите, за които е начислена таксата не се предоставят за процесния имот. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът – К. на О. Р., в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза, безспорно се установява, следното:
С РА № 004/07.12.2018 год., са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. за декларинани от жалбоподателя недвижими имоти, в това число за имот идентификатор 61813.755.142 и построените в него сгради в общ размер на 5911.16 лева (за посочения имот).
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия № РД-15-948/28.09.2018 год., издадена от И.Г. – орган по приходите, оправомощен със Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год. (стр.23 и 26) за установяване на публични задължения за: данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2017 год. на „П. - 91“ О. със срок за приключване на ревизията 31.10.2018 год. Заповедта е връчена на управителя на дружеството – жалбоподател на 09.10.2018 год., видно от приложените на стр.24 и 25 разписка и придружително писмо.
В срока по чл. 117, А.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № РД-14-3/12.11.2018 год., надлежно връчен – стр.28-42. Възражение от проверяваното лице против съставения Ревизионен доклад не е подадено.
Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, А.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния РА № 004/07.12.2018 год., с които са установени публични задължения за ДНИ и ТБО за ревизирания период в общ размер на 7103.11 лева.
В срока по чл. 152, А.1 от ДОПК ревизионният акт, в частта му, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. в общ размер на 5911.16 лева на „П. - 91“ ООД за имот с идентификатор 61813.755.142 по кадастралната карта (КК) на гр.Р. е обжалван пред К. на О. Р., като в срока по чл. 155, А.1 от ДОПК е постановено и Решение № РД-15-170/11.02.2019 год., с което е потвърден РА, в обжалваната му част. Решението е връчено на жалбоподателя на 13.02.2019 год.
Установено е в хода на ревизията, че дружеството е собственик на следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ, кад.№ 202, кв.18 в землището на с.Баня, общ.Р. с площ от 1100 кв.м. и построената в него сграда със застроена площ от 320 кв.м. За облагане с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) е подадена декларация вх.№ */04.08.2010 год. С коригираща декларация вх.№*/23.05.2018 год. е декларирано премахване на сградата и преустановяване на облагането от 31.12.2012 год. Данъчната оценка на имота е 6864 лева и отчетна стойност – 5500 лева. Имота е придобит на 27.02.2008 год.; имот идентификатор 61813.755.142 по КК на гр.Р. с площ от 6257 кв.м. и построените в него сгради: цех, склад, цех дараци, работилница за дюшеци, две битови сгради, валевица, станове, пропуск, столова/кухня и склад метален с обща застроена площ от 1850 кв.м. За имота е подадена декларация с вх.№ */23.05.2018 год. Данъчната оценка за земята е 37152 лева, а отчетната стойност 14519.38 лева. Данъчната оценка на сградите е 90343.30 лева и отчетна стойност – 36515.32 лева. За имота е представен нотариален акт от 03.09.2007 год. ( стр.77 и 78); имот идентификатор 61813.756.52 по КК на гр.Р. с площ от 450 кв.м. и построените втори етаж от сграда със застроена площ от 214 кв.м. Данъчната оценка на земята е 2693.50 лева и отчетна стойност 9000 лева, а на сградата 9216.80 лева и отчетна стойност 11013.30 лева. Имота е придобит на 10.11.2008 год.; единадесет броя самостоятелни обекти (офиси) в сграда с идентификатор 61813.759.39.1 по КК на гр.Р. за които е подадена декларация с вх.№ */18.05.2018 год., придобити на 05.01.2018 год. Последните не са предмет на ревизията, тъй като са придобити след ревизирания период.
В обжалваната му част с РА за имот идентификатор 61813.755.142 по КК на гр.Р. с площ от 6257 кв.м. и построените в него сгради: цех, склад, цех дараци, работилница за дюшеци, две битови сгради, валевица, станове, пропуск, столова/кухня и склад метален с обща застроена площ от 1850 кв.м. е определена, като дължима ТБО в размер на 3465.60 лева и лихви в общ размер на 1122.16 лева.
Границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ за 2013 год. са определени със Заповед № РД-15-573/10.10.2012 год. – стр.103, а за 2014 год. със Заповед № РД-15-784/23.10.2003 год. (стр.102), за 2015 год. със Заповед № РД-15-750/20.10.2014 год. (стр.101), за 2016 год. със Заповед № РД-15-898/02.10.2015 год. (стр.100) и за 2017 год. със Заповед № РД-15-876/28.10.2016 год. (стр.99).
О. Р. е собственик и стопанисва депо за неопасни (битови) отпадъци - УПИ І, ПИ № 000295, землището на с.Баня, общ.Р., м.“Кривосер“, видно от Разрешение за ползване № СТ-05-363/28.03.2017 год., приложено на стр.203. Сключени са и договори за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О. Р. и експлоатация и поддръжка на общинско депо.
В първото по делото заседание се оспори истинността на Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год. на Директора на Дирекция „Приходи“ (стр.23) и на Заповед № РД-15-406/25.05.2015 год. на К. на О. Р. (стр.22) и беше открито производство по чл.193 от ГПК. Оспори се автентичността на Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год. на Директора на Дирекция „Приходи“ за което беше допусната и назначена съдебно-почеркова експертиза.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-почерковата експертиза се установи, че подписът положен за „Директор на Дирекция „Приходи“ в Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год., издадена от името на Г. И.К. – Директор на „Директор на Дирекция „Приходи“ при О. Р. е изпълнен от Г. И.К.
При така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, А. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ТБО.
Неоснователно в тази връзка е оплакването за нищожност на РА. За да е нищожен ревизионният акт трябва да е издаден от некомпетентен орган или да не е в изискуемата от закона форма. Видно от доказателствата по делото със заповеди на К. (стр.22 и стр.196-198), издадени на основание чл. 4, А. 4 от ЗМДТ, са определени органите по приходите в О. Р., като между тях е и длъжностното лице, издало оспорения ревизионен акт и възложилия ревизията. Данъчната ревизия е възложена със заповед на длъжностно лице, което директорът на Дирекция "Приходи" в общината, на основание чл. 112, А. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл.4, А.5 от ЗМДТ, е оправомощил да издава заповеди за възлагане на данъчни ревизии (стр.23). Действително не е спорно по делото, че И.К.Г. (възложилия ревизията) е и заместник кмет на О. Р. (трудов договор на стр.223 и 225), но същия изпълнява и длъжността „старши юрисконсулт“ в Дирекция „Икономически дейности, благоустрояване и екология“, отдел „Обществени поръчки“, назначен с трудов договор от 31.01.2014 год. Видно от писмо изх.№ 16771/11.10.2019 год. на ТД на НАП – София, офис Б. (стр.246), договора е регистриран с уведомление по чл.62, А.5 от Кодекса на труда (КТ) на 31.01.2014 год. и няма данни да е прекратен. Доводите за действителност на трудовия договор и по-конкретно за противоречието му с чл.113, А.5 от КТ по отношение продължителността на работното време са неотносими и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Съгласно чл. 4, А. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, А. 3 от ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Според чл. 4, А. 4 от ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на К.. Видно от чл. 9б от ЗМДТ, установяването на местните такси по този закон и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на чл. 4, А. 1 - А. 5 от ЗМДТ. Т. е. компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на К. да упражнява функциите на орган по приходите. Производството е по реда на ДОПК. Предвид компетентността на органите, определена в ЗМДТ, правомощията на изпълнителния директор на НАП, съгласно чл. 10 от ЗНАП, както и функциите на К. по чл. 38 от ЗМСМА като ръководител на цялата изпълнителна дейност на общината. Регламентация на въпроса кой може да възлага извършването на ревизии се съдържа в чл. 112, А. 2 от ДОПК, като съгласно първата разписана възможност, това е органът по приходите, определен от териториалния директор. Буквалното тълкуване на цитираната норма (предвид разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗМДТ) сочи, че териториалният директор (в случая Директорът на Дирекция"Приходи" на О. Р.) е органът, който предоставя правомощието за възлагане на ревизия на определени от него лица, а не, че само той може да възлага ревизии. От цитираните разпоредби следва единственият възможен извод, че няма друг орган, който, с оглед материалната, териториална и персонална компетентност по Закона за местните данъци и такси, да упражни правомощията по чл. 114, А. 4 от ДОПК в ревизионното производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО. В случая, както беше казано по-горе длъжностното лице, възложило ревизията е определено за орган по приходите със Заповед № РД-15-406/25.05.2015 год. на К. на О. Р. и е оправомощено да възлага ревизии със Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год. на Директора на Дирекция „Приходи“. Истинността на тези заповеди и представения трудов договор от 31.01.2014 год. се оспори, но не беше доказана в производството. Следователно, обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган.
При издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, А. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, А. 1 от ДОПК), като чл. 114, А. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, А. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия № РД-15-948/29.09.2018 год., издадена от И.Г. – орган по приходите, оправомощен със Заповед № РД-15-408/25.05.2015 год. на Директора на Дирекция „Приходи“ (стр.23 и 26) за установяване на публични задължения за: ДНИ и ТБО за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. на „. О. със срок за приключване на ревизията до 31.10.2018 год. Заповедта е връчена надлежно, с разписка. Ревизионният доклад е издаден на 12.11.2018 год. - т. е. в 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията предвиден в чл. 117, А. 1 от ДОПК.
В случая с процесния РА (в обжалваната част) е установено задължение за ТБО за собствения на жалбоподателя имот идентификатор 61813.755.142 по КК на гр.Р. с площ от 6257 кв.м. и построените в него сгради: цех, склад, цех дараци, работилница за дюшеци, две битови сгради, валевица, станове, пропуск, столова/кухня и склад метален с обща застроена площ от 1850 кв.м. и е определена, като дължима ТБО в размер на 3465.60 лева и лихви в общ размер на 1122.16 лева.
Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б от ЗМДТ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ на съответния имот, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. За таксата това са качеството на задължено лице по чл. 64, А. 1 от ЗМДТ, качеството на обект по смисъла на чл. 63 от ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за данък и такса, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката. В настоящия случай, определения размер на задължението за ТБО не се оспорва, като това беше изрично заявено от жалбоподателя в първото по делото заседание.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Общинските съвети сами определят размерите на местните такси, като в чл. 6 и сл. от ЗМДТ са уредени общите правила и принципи за образуването на таксите и цените за услугите, предоставяни от общините. В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в действащата му към ревизирания период редакция ДВ, бр. 101 от 2013 год., в сила от 1.01.2014 год.) е предвидено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно чл.64, А.1 от ЗМДТ Таксата се заплаща от лицата по чл. 11, т.е. от данъчно задължените (за местни данъци) лица. Предходния чл.10 от ЗМДТ определя, кои имоти се облагат с данък върху недвижимите имоти, а именно: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За да бъде квалифициран имота като земеделска земя е необходимо той да е предназначен за земеделско производство и да не се намира в строителните граници на населените места и селищните образувания, определени с ПУП или с околовръстен полигон. В случая не е спорно по делото, че се касае за имот в регулационните граници на гр.Р..
Нормативната уредба на такса за битови отпадъци по ЗМДТ е изградена върху принципа, съгласно който таксата се заплаща за предоставена услуга. За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (чл.63, А.1 от ЗМДТ в относимата му редакция). Границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване и сметосъбиране, както беше казано и по-горе се определя със заповед на К. на общината и се обявява публично до 30.10. на предходната година (чл.63, А.1 от ЗМДТ). Следователно, ако недвижимият имот попада в район, в който съгласно заповедта на К. се извършват услуги по чл.62 от ЗМДТ, общината ще има основание да събере такси за съответните услуги. Заплащането на таксата се определя от принадлежността на имота към територията на дадено населено място, съответно от предназначението му и не се обвързва с произвеждането на отпадъци от собствениците или ползвателите. В настоящия случай, видно от представените заповеди, издадени на основание чл.63, А.2 от ЗМДТ, декларирания от дружеството имот, не е изключен от границите на районите на О. Р. (същия е в регулационните граници на гр.Р.), в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Обстоятелството, че за процесния период са предоставяни услугите по извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства. Не се представиха доказателства, които да оборят отразеното в издадените на основание чл.63, А.2 от ЗМДТ заповеди, поради което съдът намира, че и трите услуги са били предоставяни от общината. Следователно ТБО за тези услуги е дължима от собственика на декларирания недвижим имот.
Относно таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, следва да се отбележи, че последната се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената О. и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от О. и не се събира само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самия характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място.
От приложените по делото заповеди по чл.63, А.2 от ЗМДТ е видно, че за ревизирания период на цялата територия на гр.Р. е било организирано извършване на услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване, поради което не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга.
Относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в чл. 71, т.3 от ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато няма такива. Условието за дължимостта на таксата за тази услуга е да има депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. В случая има реално съществуващо и използвано депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци, поради което таксата за тази услуга също е дължима. За установяване на тези обстоятелства по делото се представи разрешение за ползване (стр.203) от което е видно, че О. Р. поддържа и експлоатира депо за неопасни отпадъци.
Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, А.2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, А.1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за такса битови отпадъци представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, А.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задължението за такса битови отпадъци за процесния имот в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва, която е начислена с РА.
Изложеното показва, че РА в обжалваната му част е законосъобразен и подадената против него жалба, следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.160, А.1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „П. - 91“ О. със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“. Р. № *, представлявано от управителя Т. Х. Д. против Ревизионен акт (РА) № 004/07.12.2018 год., потвърден с Решение № РД-15-170/11.02.2019 год. на К. на О. Р., в частта му с която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. за имот с идентификатор 61813.755.142 по кадастралната карта на гр.Р..
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
КТ