и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба от В. А. К., чрез пълномощник, против Решение № 3000/01.04.2020 г. на РС – Б., постановено по ч.нах.д. № 431/2020 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. № 7852зз-91/24.03.2020 г., издадена от полицейски орган П. 02 РУ – Б. към ОД МВР Б..
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по съображения, че съдът е обсъждал писмени доказателства, които не се съдържат в административната преписка. От недопустимо събраните писмени доказателства по воденото досъдебно производство счита, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, поради което е извел неправилно правни изводи. По подробни изложени в жалбата възражения касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменена и обжалваната заповед за задържане на лице.
Ответната страна – Р. Х. полицейски орган – С. П. П. 02 РУ – Б., издател на акта, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. П. преценка допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена от надлежна страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по поддържаните в нея възражения.
Производството пред РС – Б. е образувано по жалба на В. К. против Заповед за задържане на лице рег. № 7852зз-91/24.03.2020 г., издадена от полицейски орган П. 02 РУ – Б. към ОД МВР Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР лицето е задържано за срок от 24 часа. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че за лицето има данни, че е нарушил наредба, правила и мерки издадени против разпространението на заразна болест, с което е извършило престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК, във връзка с ДП № 513ЗМК-65/2020 г. по описа на СДВР. Посочено е още, че лицето е задържано на 24.03.2020 г. в 20:30 часа със Заповед № 331зз-87/24.03.2020 г. по описа на РУ – Разлог и е конвоиран със Заповед № 331з-48/24.03.2020 г. от РУ – Разлог до 02 РУ – Б. в помещение за временно задържане на 02 РУ Б..
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, в изискуемата от закона форма с излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и П. правилно приложение на материалния закон. Приел е, че за полицейския орган са били налични достатъчно данни, за да може в рамките на оперативната си самостоятелност да направи обоснования и разумен извод за съпричастност и участие на жалбоподателя К. в извършването на конкретно престъпление с правна квалификация по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за разследването на което към датата на издаване на акта е било образувано ДП № 513ЗМ-65/2020 г. по описа на СДВР. Стигнал е до извод, че в случая необходимостта от задържането е подкрепена със събраните по делото доказателства, като акта е издаден съобразно целта на закона, а наложената принудителна административна мярка е съразмерна.
Решението е неправилно.
По същество правилни са изводите на съда, че съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на мярката не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а за да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Задържането, като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган П. условията на оперативна самостоятелност, който обаче следва да е териториално компетентен да я приложи. Изискването за териториална компетентност произтича от правния характер на мярката по чл. 72 – чл. 75 – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
В конкретния случай като основание за издаване на обжалваната ПАМ освен данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК органът изрично е посочил, че на лицето вече е издадена Заповед за задържане № 331зз-87/24.03.2020 г. от полицейски орган П. РУ – Разлог и задържания е конвоиран до Б. със Заповед № 331з-48/24.03.2020 г., поради което обжалваната заповед се явява издадена втора по ред, на същото основание и съдържание от друга структура на МВР, П. отсъствие на данни за прекратяване на предходно наложената ПАМ, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Административният орган не е установил, че е налице друго висящо административно производство със същия предмет и с участието на същите страни. Отделно от това той няма правомощие да издава акт от вида на оспорения и със съответното съдържание, доколкото няма териториална компетентност за това. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗМВР областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а районите на действие на районните управления по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред. Следователно законът определя териториална компетентност на държавните служители в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, П. осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. т. 1 - 3, 6 – 9 ЗМВР на територията на съответната структура, а не компетентността им въобще. Доколкото лицето е установено на територията на община Разлог и там е задържано от полицейски орган с издаване на заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в изпълнение на разпореждането на разследващ орган, то издадената заповед от полицейски орган във 02 РУ – Б. е издадена П. липса на териториална компетентност, обуславяща нейната нищожност.
Следва да се посочи, че издателят на акта не е и материално компетентен да издава втора по ред заповед за задържане на лице. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, като акта се регистрира в Централната автоматизирана информационна система „Документооборот“ (ЦАИСДО), а номера й (УРИ) се вписва в книгата за задържани лица – ал. 4. П. задържане на лица от служители на структурата на МВР, в която не са обособени места за настаняване на задържани лица, заповедите за задържане се издават в 4 екземпляра – чл. 12, ал. 1 от инструкцията. Полицейският орган, задържал лицето, предоставя информация, касаеща задържането на оперативния дежурен на структурата, чийто служител е, с оглед регистрирането на акта в ЦАИСДО – ал. 2, като четвъртия екземпляр на заповедта се предава на структурата, в която се настанява задържаното лице – ал. 3. Заповедта се вписва в книгите на задържани лица на предаващата и приемащата структура – ал. 4. Посочената инструкция, издадена на законова делегация по чл. 72, ал. 9 ЗМВР, определя реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, но не дава правомощие на полицейски орган от приемащата структура да издава повторен акт със същото съдържание. Такава компетентност не може и да бъде определена с подзаконов акт от вида на посочения, доколкото правомощията на административния орган се определят само със закон.
Като издадена от некомпетентен орган Заповед за задържане на лице рег. № 7852зз-91/24.03.2020 г., издадена от полицейски орган П. 02 РУ – Б. към ОД МВР Б. е нищожна, поради което следва да бъде прогласена като такава. Като е отхвърлил жалбата на К. срещу нея, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд - Б.


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 3000/01.04.2020 г. на РС – Б., постановено по ч.нах. д. № 431/2020 г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОБЯВЯВЯ нищожността на Заповед за задържане на лице рег. № 7852зз-91/24.03.2020 г., издадена от полицейски орган П. 02 РУ – Б. към ОД МВР Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
М.К.