и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „. 1. О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „. Л. № **, представлявано от управителя Н. С. против Решение № 1830/25.02.2020 г., постановено по НАХД № 2254/2019 г. по описа на Районен съд ‒ Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Поддържат се доводи за липса на настъпили общественоопасни последици, което обуславя наличието на предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни производства разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ТД на Н. – С., изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба в приложено по делото писмено становище. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. - Б. счита касационната жалба за неоснователна, а съдебния акт като правилен моли да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването на горепосочения съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд - Б., като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 454362- F473306/14.08.2019г. на Началник О. „. Д.- С. в ЦУ на Н., с което на „. 1.О. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е още, че правилно е определен субекта на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган. Изложил е и съображения за липса на материалноправните предпоставки, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При правилно изяснена фактическа обстановка на основание събраните в хода на съдебното производство доказателства първостепенният съд е достигнал до правилния извод, че нарушението е извършено. Безспорно е установено и правилно отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Мотивите на Районен съд – Б. изцяло се споделят от настоящия състав. Независимо от това при преценка тежестта на конкретното нарушение и вредните му последици, настоящият състав счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Определянето на едно нарушение като маловажен случай, има за последица изключване на административно наказателната отговорност за неговото извършване.
Съгласно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Законът не съдържа нито нарочна дефиниция, нито пък някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието „маловажен случай".
Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В настоящия случай, няма спор между страните, че към момента на извършване на проверката дружеството - жалбоподател по касационната жалба не е съхранявало в търговския обект паспорт на фискално устройство модел „Datecs DP-5500T-KL”, с ИН на ФУ № DT353643 и ИН на ФП № 02353643. Факт е, че същият е представен в последствие в ТД на Н., офис Б., тоест констатираното нарушение е било отстранено във възможно най-кратък срок. Не е спорно също така, че фискалното устройство е имало необходимата изградена и действаща връзка с приходна администрация. Самото нарушение, не е имало за резултат неначисляването и невнасянето на съответни приходи в бюджета. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че осъщественото от обективна страна нарушение е следвало да бъде квалифицирано от административно-наказващия орган като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Процесното деяние, макар и формално да осъществява състава на административно нарушение, с оглед посочените по - горе смекчаващи обстоятелства, разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция в размер на 500 лв., макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на дееца и деянието.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Районния съд е приложил неправилно закона и обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НПК, като бъде отменено и процесното наказателно постановление.
Въпреки изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за заплащане на направените пред двете инстанции разноски. Действително в първоинстанционното производство дружеството - жалбоподател „. 1.О. е представлявано от пълномощник, на когото е заплатил сумата 300,00 лв. за процесуална защита в производството пред съда до приключване на делото, но в проведеното последно съдебно заседание на 30.01.2020 г., в което е даден ход на делото по същество сумата не е заявена за присъждане, въпреки процесуалната възможност за това с ал. 4 на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019 г.), в сила към датата на заседанието. За да бъдат присъдени разноски в производството те трябва не само да са договорени и платени, а и да бъдат своевременно заявени до приключване на устните състезания. Заявената за пръв път пред касационната инстанция претенция за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство е неоснователна. Такава е и претенцията на „. 1.ООД за присъждане на разноски, направени в настоящото производство, доколкото за същите не са представени надлежни доказателства, че са осъществени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд ‒ Б.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1830/ 25.02.2020 г., постановено по НАХД № 2254/2019 г. по описа на Районен съд ‒ Б. и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 454362- F473306/14.08.2019г. на Началник О. „. Д.- С. в ЦУ на Н..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ЕК