и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Началника на О. “. Д. П. Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на Н./ - С., подадена чрез главен юрисконсулт Е. В. М., срещу Решение № 182/02.09.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 302/2022 г. по описа на Районен съд – С., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 618856-F634680/15.12.2021 г., издадено от Началника на О. “. Д., Дирекция „Оперативни Д. в Главна дирекция „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението е безспорно доказано, правилно квалифицирано, като е приложена и съответната санкционна норма. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с писмено становище, подадено от гл. юрисконсулт Е. М..
Ответникът по касационната жалба – „Е. Б. Е. представляван от Изпълнителния директор А. Т., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С отговор на касационната жалба и с писмено становище, депозирани от процесуалния му представител – адв. Л. А.-Р. от Софийска адвокатска колегия, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – С. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 618856-F634680/15.12.2021 г. на Началника на О. “. Д., Дирекция „Оперативни Д. в Главна дирекция „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., с което на „Е. Б. ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. „...“ № ..., бл. ... „...“, ..., представлявано от Изпълнителния директор А. Т., за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ и на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. с чл. 185, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между посочената в АУАН и НП дата на извършване /констатиране/ на нарушението и посочената такава в протокола от извършената проверка, което е довело до неяснота относно това кога точно се твърди да е извършено нарушението, а оттук и до ограничаване на правото на защита на административно наказаното лице. Отделно от това, районният съд е приел, че в конкретния случай са налице материално-правните предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното деяние и квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение. Този извод съдът е обосновал с оглед ниската степен на обществена опасност на нарушението, липсата на вредни последици от извършването му и обстоятелството, че същото е първо такова за дружеството.
Решението е правилно.
Изводът на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение е правилен, съответен на събраните по делото доказателства и закона.
Правилно районният съд е констатирал, че в АУАН и в НП е налице неяснота относно датата на извършване /констатиране/ на нарушението. В съставения на 15.11.2021 г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. AN № F634680 и в НП е отразено, че процесното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е установено на 02.11.2020 г. Същевременно в представения към преписката Протокол от извършената проверка /ПИП/ сер. № 0461338 /на л. 13 - л.15 от първоинстанционното дело/ е посочено, че нарушението е установено при извършена на 02.11.2021 г. проверка в стопанисвания от ответното дружество търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „Е. К.“-..., находящ се в гр. К., Главен път Е-79. По-нататък в НП е посочено, че от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта е отпечатан дневен финансов „Х“ отчет № 0161104 от 02.11.2021 г. Разпитаната в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие, свидетелка М. Д. /актосъставител/, е посочила, че проверката в посочения по-горе търговски обект е извършена на 02.11.2021 г. Така неясно защо в АУАН и НП като дата на извършване, респ. констатиране на нарушението, е посочена 02.11.2020 г. Дори това да представлява само техническа грешка /в каквато насока са поддържаните от касатора възражения/, тя не може да бъде отстранена нито от касационната инстанция, нито от районния съд, тъй като в НПК /приложим на основание чл. 84 от ЗАНН/, не съществува институтът на очевидна фактическа грешка или техническа грешка с оглед строго формалния характер на тези производства, като не е предвидена възможност за поправката им. Недопустимо е обстоятелствата, касаещи основен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да бъдат извличани по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, защото това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а така също препятства съдебната проверка за това дали санкционното производство се е развило в рамките на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Констатираната неяснота в АУАН и в НП досежно датата на извършване, респ. констатиране на нарушението, представлява процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото на защита на административно наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяната му.
Предвид изложеното, като е достигнал до същите изводи, Районен съд – С., отменяйки НП № 618856-F634680/15.12.2021 г. на Началника на О. “. Д., Дирекция „Оперативни Д. в Главна дирекция „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, според която в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Искането е направено своевременно и по делото са налице доказателства за действителното заплащане на разноските. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Националната агенция по приходите - гр. С., следва да бъде осъдена да заплати на “. Б. Е. разноски по делото в размер на 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/02.09.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 302/2022 г. по описа на Районен съд – С..

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - гр. С., да заплати на “. Б. ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. „...“ № ..., бл. ... „...“, ..., представлявано от Изпълнителния директор А. Т., сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Саша Алексова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков

/п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
ВА