и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ вр. чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д. И. Д. с адрес гр. Б., ул. „. К. №... против Писмо с изх. № 94-19-3525-2/13.08.2019г. на Заместник-К. на О. Б. и Г. А. на О. Б..
В жалбата се твърди, че обжаваното писмо представляващо по съществото си отказ за издаване на виза за проектиране е издадено в нарушение на материалния закон и при липса на законови предпоставки. Иска се отмяна на отказа, като се задължи компетентния оран – Г. А. на О. Б. да издаде исканата виза.
Ответникът - Г. А. на О. Б. не изразява становище по жалбата.
Ответникът – Заместник-К. на О. Б. се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище за законосъобразност на отказа. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Административен съд – Благоевград, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Д. Д. е собственик на имот №028023, представляващ ливада от 7.037 дка, находяща се в землището на гр. Б.. Имотът е отразен в кадастралната карта на гр. Б. с идентификатор 02676.28.23.
На 20.06.2019г. Д. е подал до К. на О. Б. заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране за обект „стопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар със стая за обитаване“. Към заявлението са приложени документи за собственост и Становище с изх.№ПО-12-10/17.06.2019г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Благоевград, издадено на основание чл.11, ал.1, т.4 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Според становището, заявеното от Д. инвестиционно намерение попада в обхвата на чл.2, ал.1 от Наредба №19/25.10.2012г. и становището на ОД „Земеделие“ е положително.
В отговор на подаденото от Д. заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране е издадено оспореното Писмо с изх. № 94-19-3525-2/13.08.2019г., подписано от Заместник-К. на О. Б. и Г. А. на О. Б., според което при разглеждане на заявлението е установено, че поземлен имот с идентификатор 02676.28.23 по КК на гр. Б. попада непосредствено до границата на НП „Пирин“ и строителството в него е в противоречие с Мярка I.Б.6 от Становище по екологична оценка №БД-02/01.10.2015г. на РОИСВ – Благоевград, с която е съгласуван ОУП на гр. Б. и според която е необходимо да се предвидят свободни /буферни/ територии до границата със защитените територии. На това основание заявителя е уведомен, че исканата от него услуга не може да бъде извършена.
Като доказателство по делото е представено и прието Становище по екологична оценка №БД-02/01.10.2015г. на РИОСВ – Благоевград, с което е съгласуван общия устройствен план на гр. Б.. Според цитираната в оспореното писмо Мярка I.Б.6 на становището, в окончателния вариант на общия устройствен план следва да се предвидят свободни територии /като буфери/ между елементите на ОУП, разположени непосредствено до границата със защитените територии.
Представено е и становище на Г. А. на общината, според което имот с идентификатор 02676.28.23 по КК на гр. Б. попада непосредствено до границата на НП „Пирин“ и не е включен в устройствена зона за урбанизиране в ОУП поради това, че попада в територията описана в Мярка I.Б.6 от Становище по екологична оценка №БД-02/01.10.2015г. на РИОСВ – Благоевград.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес да обжалва неблагопирятен за него административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административното производство по издаване на оспореното писмо е започнало по заявление на собственик на земеделски имот за издаване на виза за проектиране на селскостопанска постройка без промяна на предназначението на земята, поради което приложение в случая намира Наредба №19/25.10.2012г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им. Съгласно чл. 11 от посочената наредба, собствениците на земеделска земя, които желаят да извършат строителство комплектоват преписка, която съдържа: 1. искане до К. на общината за извършване на строителство върху земеделска земя по чл. 2, като в искането се изяснява предназначението на сградите, които ще се изграждат; 2. документ за собственост на имота/имотите; 3. скица на имота/имотите, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, с вписани ограничения при ползването им, за които има данни в съответната служба и 4. положително становище от областна дирекция "Земеделие". Въз основа на искането, главният А. на общината издава виза за проектиране.
Следователно, компетентния орган, който следва да издаде исканата виза, респективно да откаже издаването й е главният А. на О. Б. и в случая същия е подписал оспореното писмо наред със заместник-К. на общината. С оглед на изложеното, макар и заместник-К. на общината да не притежава компетентност да издаде оспорения акт, подписването на писмото от Г. А. води до извод за издаването му от компетентен орган.
Отказът е постановен в писмена форма, но при липса на правни основания и относими фактически основания за издаването му и в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Както се посочи по-горе, строителството в земеделски земи без промяна на предназначението се разрешава по реда на Наредба №19/25.10.2012г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им и по реда на Закона за устройството на територията.
В оспорения отказ, обаче, не е посочено на какво правно основание се отказва издаване на исканата виза. Това препятства осъществяване на съдебен контрол върху акта и е самостоятелно основание за отмяната му.
На следващо място, видно от приетите по делото доказателства, съгласно общия устройствен план на гр. Б. процесния имот не е предвиден за застрояване и това предвиждане на плана е съобразено със Становище по екологична оценка №БД-02/01.10.2015г. на РИОСВ – Благоевград, с което е съгласуван общия устройствен план и съгласно което следва да се предвидят свободни територии /като буфери/ между елементите на ОУП, разположени непосредствено до границата със защитените територии. Под свободни територии по смисъла на становището, обаче, следва да се имат предвид територии, които да не са предназначени за застрояване, тъй като буферни зони около защитени територии не са предвидени в действащото законодателство /в този смисъл е и писмо на Директора на РОИСВ – Благоевград на л.48 от делото/. Именно по тези причини в ОУП не е предвидена „буферна зона“, а имотите, разположени до границата на НП „Пирин“, включително и процесния, не са включени в урбанизираната територия.
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3. По силата на ал. 2 - без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл. 12, ал. 3, т.е. само на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от Г. А. на общината.
Следователно, за строителство без промяна на предназначението на земята, за обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имота не е необходимо имота да е предвиден за застрояване според общия устройствен план. Това ще е необходимо ако застрояването е по реда на чл.59, ал.1 от ЗУТ, какъвто настоящия случай не е. Релевантно за разрешаване на поисканата от Д. виза е дали поискания обект е съвместим с предназначението на земята, както и дали са изпълнени изискванията на Наредба № 19/2012 год. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им, в какъвто смисъл от страна на административния орган не са изложени мотиви.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения отказ е незаконосъобразен, като постановен при липса на изложени фактически и правни основания, при неправина преценка на относимите факти, обстоятелства и материалноправни норми и в противоречие с материалния закон. Отказа следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката изпратена на компетентния административен орган - Г. А. на О. Б. за ново произнасяне по подаденото от оспорващия заявление за издаване на виза за проектиране, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящият съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Писмо с изх. № 94-19-3525-2/13.08.2019г. на Заместник-К. на О. Б. и Г. А. на О. Б..
ИЗПРАЩА преписката на Г. А. на О. Б. за ново произнасяне по подаденото от Д. И. Д. Заявление с вх.№ 94-19-3525/20.06.2019 г., при съобразяване с указанията на съда относно тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
КТ