и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ... – Г. Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0343229/22.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е постановено „запечатване на търговски обект“ – смесен магазин, находящ се в гр. Г. Д., ..., стопанисван от ... и „забрана достъпа до него“ за срок от 14 дни.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт с искане за неговата отмяна. Оспорващият счита акта за немотивиран, постановен в нарушение на материалния закон и несъобразен с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като превантивното (предупредително) действие би се постигнало с издаване на наказателно постановление, а не с акт от вида на оспорения.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните прения от представител, който претендира присъждане на разноски.
Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
От представените с административната преписка документи е видно, че П. извършена на 02.02.2019 г., в 13:25 часа проверка в търговския обект, стопанисван от търговеца органите по приходите са установили, че за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв., не е издаден от задълженото по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, едновременно с получаване на плащането. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., за което със Заповед № 0343229/22.02.2019 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ответникът е наложил на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъпа до него“ за срок от 14 дни. Парите от продажбата са приети от Д. Ал. Д. – продавач консултант, за сметка на търговеца, дал писмени обяснения, с които признава неиздаването на касова бележка, П. приемането на парите. В хода на проверката е съставен протокол на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК. Акта е връчен на 17.05.2019 г. срещу подпис на Д. Д., в качеството му на пълномощник на търговеца и е обжалван пред съда чрез административния орган с жалба Вх. № 1301-184/20.05.2019 г.
П. така установената фактическа обстановка и П. служебно извършената проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна – адресат на същата, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган, П. условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Н. – С., поради което е валидна. Компетентността на органа произтича от разрешената законова делегация по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, за прилагане на мерките по 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС, след надлежно оправомощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая, макар за правомощията си за издаване на оспорената заповед органът да не се е позовал на възложените му с конкретна заповед на ИД на Н. правомощия, приложената към преписката заповед определя материалната му компетентност. Акта е издаден е в предписаната писмена форма и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за извършеното от жалбоподателя, като субект по чл. 3 от Наредба № Н-1882006 г. нарушение на чл. 25, ал. 3 от наредбата. Фактическото описание на деянието – неиздаване на фискален бон едновременно с получаване на плащането от наличното в обекта ФУ го квалифицират като противоправно деяние, осъществяващо обективния състав на нарушението, съдържащо задължение за конкретно поведение. Това неизпълнение на законовото задължение е материалноправната предпоставка, независимо от административнонаказателната отговорност, търговецът да понесе последиците от прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В този смисъл съдържанието на акта е съобразен с общите изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК, а доводите за обратното, поддържани в жалбата са неоснователни.
Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е спорно, че проверката е извършена в присъствието на служител на търговеца – продавач–консултант, подписал протокола за извършена проверка и допълнително дал обяснения, потвърждаващи установените обстоятелства.
Оспорената заповед съответства на материалния закон и целта на закона.
Фактите и обстоятелствата, П. които е констатирано нарушението не са спорни между страните, а се установяват и съставения протокол, който на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В конкретната хипотеза безспорно е установено, че търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25, ал. 3 от Наредбата задължение да издаде фискална касова бележка в момента на получаване на плащането, което неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като за прилагането й административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Мярката е преустановителна, с временен характер и за приложимостта й следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставения на място протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК. Обратно пълно и главно доказване обжалващият не проведе в хода на съдебното производство, а възраженията, поддържани в жалбата са бланкетни. Като с приложената мярка органът е забранил достъпа до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за което го задължава разпоредбата, материалния закон е спазен.
П. съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, П. 30-дневен максимален срок. Продължителността на срока е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовото задължение, поради което е издадена в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателя ... – Г. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТД на Н. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горнато и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... – Г. Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0343229/22.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н..
ОСЪЖДА ... – Г. Д. да заплати по сметка на Н. – С. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен административен съд на Р България, считано от връчване на съобщението до страните за постановяването му, а в частта за разноските в 7 дневен срок.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.