и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „. - М.” О. със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д., ул. “Д.“ № 1, представлявано от С. Г. Б., подадена Ч. проц. представител по пълномощие – А. К.- М., против Решение № 500205/ 04.04.2022г. постановено по н.а.х.д. № 105/ 2021г. по описа на Районен съд - Р., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 499900-F533306/ 29.05.2020г., издадено от Началник О. „. Д. – С. в Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/ – С..

В касационната жалба се развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и П. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на РС за доказаност на нарушението и процесуална законосъобразност на НП. В тази връзка се сочи, че П. квалифициране на нарушението и индивидуализацията на санкцията, наказващият орган неправилно е приложил законът, а РС не е отчел тези пороци на НП. Изложени са и съображения за непълнота на фактическото описание на нарушението. Твърди се още, че районният съд не е изследвал и обсъдил в мотивите си приложимостта на чл. 28 от ЗАНН досежно процесното нарушение, респективно се претендира касаторът да бъде освободен от отговорност по реда на цитираната разпоредба. По тези съображения, поддържани и с депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

За ответника по касационната жалба – О. „. Д. П. ЦУ на НАП – С., представител в съдебно заседание не се явява. По делото не е ангажирано становище по касационната жалба от ответната страна.

Представителят на О. П. - Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че първоинстанционното решение, предмет на касационната проверка, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 499900-F533306/ 29.05.2020г., издадено от Началник О. „. Д. – С. в Централно управление на Национална агенция по приходите – С., с което на „. - М.” О. за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд e приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни съображения за процесуална законосъобразност на НП, както и за правилно приложение на закона П. определяне размера и вида на санкцията. Съдът е анализирал и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение визираното в НП нарушение, като е аргументирал подробно отрицателното си становище по този въпрос.

Решението е правилно.

Изводите на първоинстанционния съд за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, както и за процесуална законосъобразност на НП, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон.

Безспорно е установено по делото, че на 06.01.2020г. органи по приходите П. ЦУ на НАП, преди да се легитимират, извършили контролна покупка на 2 бр. възглавници на стойност 14,00 лв., в търговски обект – магазин, находящ се в гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, стопанисван от „. - М.” О. за която покупка не бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално устройство. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект Ч. издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или Ч. издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Противно на твърдяното в касационната жалба, установеното в случая неизпълнение на задължение правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а не както касатора твърди - чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посочвайки като нарушена именно разпоредбата, регулираща конкретните обществени отношения, свързани със задължението на търговците да регистрират и отчитат извършените доставки/ продажби в търговските обекти, то следва, че квалифицирайки процесното неизпълнение като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, наказващият орган правилно е приложил закона. Именно тази е разпоредбата, която императивно адресира до всички търговци задължение да регистрират и отчитат продажбите по регламентираният в диспозицията й начин, което в случая безспорно е установено, че не е сторено, от което следва, че нарушението правилно е квалифицирано, а доводите на оспорващия в обратна насока са неоснователни.

Нарушението е формално и със самото неиздаване на фискален бон за извършената продажба е осъществен обективния състав на административното нарушение, за което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, субектът на отговорността следва да понесе административнонаказателната (имуществена в случая) санкция. Именно лицето, стопанисващо търговския обект, е извършителят на продажбата, респективно задължен субект по см. на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По делото безспорно бе доказано, че процесният търговски обект се стопанисва от „.- М.” О. факта на извършената продажба в обекта, както и че П. тази продажба не е спазено изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Описанието на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – изчерпателно са посочени всички релевантни за отговорността по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС факти и обстоятелства, които безспорно сочат на неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка. Във връзка с доводите на касатора следва да се посочи още, че контролните орани, П. изпълнение на служебните си задължения, лично и непосредствено са възприели факта на извършената продажба и неиздадения за това касов бон. От друга страна, изложените в АУАН и НП констатации не бяха опровергани от търговеца. По делото не бяха представени каквито и да било доказателства, опровергаващи установените П. проверката факти, т.е. адм. нак. обвинение. Ето защо настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на нарушението и негово авторство.

П. извършената проверка, във връзка с доводите на касатора, настоящата инстанция установи, че АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. В АУАН е описан подробно фактическият състав на нарушението, като установената от актосъставителя фактическа обстановка е възпроизведена и в наказателното постановление. АУАН и НП са съставени/ издадени в определените от чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до неизясняване на делото от фактическа страна или правещи невъзможна проверката за установяване на деянието и дееца, обстоятелствата, препятстващи диренето на отговорност или обосноваващи освобождаването от такава, нито са ограничили права на нарушителя в някоя от фазите на процеса. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, и в рамките на определената им компетентност. Същите отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Поради това следва да бъдат споделени изводите на районния съд, че в административната фаза на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно се твърди също така, че районният съд не е извършил преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН касателно процесното неизпълнение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Напротив, съдът е изследвал този въпрос и е изложил подробни мотиви за липса на визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки, обуславящи неизпълнението като маловажен случай, респ. служещи като основание задълженият субект да бъде освободен от отговорност, а изводите му в тази насока се споделят изцяло от настоящия касационен състав.

Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 500205/ 04.04.2022г. постановено по н.а.х.д. № 105/ 2021г. по описа на Районен съд - Р.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Иван Петков

/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!

С.В.