и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е жалба на Г. С. Г. с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл...., ..., ап.... и съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.С.“ №..., ..., офис №... против Писмо с изх. №20-54173/19.08.2020г. на Н. на СГКК – Б..
В жалбата се твърди, че оспореното писмо обективира незаконосъобразен отказ за извършване на административна услуга. Навеждат се доводи за противоречие на отказа с материалния закон с оглед на това, че оспорващия е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.627.10 по КК на Б. и като такъв същия притежава правен интерес да му бъде предоставено копие от документите по преписка с вх.№01-463952/15.10.2019г. на СГКК – Б.. Иска се отмяна на отказа, като се задължи административния орган да предостави исканата административна услуга.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът – Н. на СГКК – Б. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Г. С. Г. е собственик по наследство от С.С. Г. на нива от 1.618 дка, имот пл.№8940, землището на гр. Б., м. Гьоло-Р. Видно от Скица №15-890196/29.11.2018г., имотът е отразен с идентификатор 04279.627.10 по КК на Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Като собственик на имота в регистъра е записан наследодателя на оспорващия.
На 15.10.2019г. в СГКК – Б. е входирано заявление за изменение на КККР с вх.№01-463952, за 5 поземлени имота, включително за имот с идентификатор 04279.627.10 по КК на Б.. Съставена е скица-проект за заличаване на обекти от КККР, сред които и имот идентификатор 04279.627.10 по КК на Б..
На 13.08.2020г. Г. Г. е подал до Н. на СГКК заявление за издаване на копие на документите, представени от Община Б. по горната административна преписка.
С писмо с изх. №20-54173/19.08.2020г., Началникът на СГКК – Б. е отказал да предостави исканата информация с мотив, че Г. не е страна в административното производство по одобряване на ПУП – ПУР по чл.16 от ЗУТ, както и че информацията съдържа лични данни на трети лица съгласно ЗЗЛД.
Отказът е оспорен с жалба, подадена до Административен съд – Б. на 25.08.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното писмо е неблагоприятно за оспорващия. Жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, представляващ отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, който на основание § 8 от ПЗР на АПК, подлежи на обжалване по съдебен ред.
По същество жалбата е основателна.
Оспореното писмо е издадено от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от АПК, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Чл. 15, ал. 1 от АПК регламентира кои са страните в административния процес - административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. В тази връзка, за да се предостави на страната правото на информация по чл.12 от АПК, следва да е установено, че същата притежава законен интерес да се запознае с материалите по преписката.
В настоящия случай административното производство, с преписката по което се иска да се запознае оспорващия се е развило по реда на ЗКИР, т.е. по отношение на страните в производството приложение намира нормата на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, съгласно която "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Установява се от доказателствата по делото, че според кадастралния регистър на недвижимите имоти, наследодателя на оспорващия е записан като собственик на имот с идентификатор 04279.627.10 по КК на Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК.
Видно е от представената административна преписка с вх.№01-463952/15.10.2019г. на СГКК – Б., че производството по същата е образувано по заявление за изменение на КККР с вх.№01-463952, отнасящо се до 5 поземлени имота, включително до имот с идентификатор 04279.627.10 по КК на Б., като според съставената скица-проект имотът е записан на името на С.С. Г. и според заявлението същия се заличава от КККР.
При това положение, следва да се приеме, че за оспорващия е налице законен интерес да получи търсената информация, тъй като се явява заинтересовано лице по смисъла §1, т.13 от ДР на ЗКИР – собственик е на имот, отразен в КККР на гр. Б., по отношение на който е образувано административно производство за изменение на КККР. Следователно, същия притежава правен интерес да прегледа документите по преписката, както и да поиска предоставяне на копие от същата, а мотивите на органа за наличие на защитена информация като пречка за предоставяне на информацията са необосновани. Като е отказал искания достъп до информация, Н. на СГКК – Б. е издал оспореното писмо в нарушение на чл. 12, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 АПК.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна. Оспореното писмо следва да се отмени, а преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски, като своевременно направено следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. В полза на жалбоподателя от бюджета на административния орган следва да бъдат заплатени разноски общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Писмо с изх. №20-54173/19.08.2020г. на Н. на СГКК – Б..
ИЗПРАЩА преписката на Н. на СГКК – Б. за ново произнасяне по Заявление с вх.№05-9482/13.08.2020г., подадено от Г. С. Г., при съобразяване с дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенцията по Г. К. и кадастър да заплати на Г. С. Г., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл...., ..., ап...., сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.




СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!

КТ