Производството по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК е образувано по жалба на Териториална дирекция на Н. – С. срещу Решение № 3322/14.07.2015 г., постановено по нахд. № 218/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Жалбата е мотивирана с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН – неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П. е счел жалбата за основателна.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК.
Безспорни са изводите, че стопанисващото магазин „...“ дружество не е изпълнило задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като на 29.08.2014 г. не е регистрирало Ч. ФУ заплащане с банкова карта. Неизпълнението на това задължение обаче не попада под санкцията на приложената норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС. И двете посочени разпоредби санкционират неиздаването на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като по-тежко наказуемо е нарушението, когато е свързано с неотразяването на приходи. Затова за приложението на ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, органът е следвало да посочи изрично, защото самият законодател е разграничил отговорността по двете възможни хипотези на изречение 1 и 2. В случая се е позовал на санкционната норма на ал. 2, но е наложил санкцията в размера по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, макар в случая нарушението да е наказуемо по чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. Допуснатото противоречие между нарушеното правило за поведение и наложената санкция за отклонение от него е съществено, доколкото накърнява основен принцип на административното наказване за всяко административно нарушение да бъде наложено съответното по закон наказание – чл. 2, ал. 1 ЗАНН. Районният съд при отмяната на наказателното постановление на това основание е приложил точно закона и постановеното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3322/14.07.2015 г., постановено по нахд. № 218/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.