Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “. 1. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „В. Л. № 61, представлявано от Н. Х. С., против Решение № 1933/ 18.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 628/ 2019 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 453805-F472683/ 31.07.2019 г., издадено от Началник О. “. Д. – С. при Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на Н.).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на НП с твърдението, че в същото липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението и посочване на всички обстоятелства, при които е извършено. Сочи се още, че визираното в НП нарушение се отличава с ниска степен на обществена опасност, доколкото в резултат от същото не са настъпили вреди, включително и за фиска. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител на дружеството не се явява.
Ответникът по касационната жалба – Централно управление на Национална агенция по приходите - С. О. “. Д., не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище от процесуален представител, жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд ‒ Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение, Районен съд- Гоце Делчев е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 453805-F472683/ 31.07.2019 г., издадено от Началник О. “. Д. – С. при ЦУ на Н., с което за административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е още, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, като съответни по вид и размер на установеното противоправно деяние е и наложената санкция. Обосновал е и извод за липсата на материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Имуществената отговорност на търговеца е ангажирана за неизпълнение на задълженията му по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съгласно тази разпоредба, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година, лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период, а според ал. 2, отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.
В случая е безспорно установено при проверката в търговския обект, че търговецът не е изпълнил задължението си да отпечати съкратен отчет от фискалната памет за месец януари 2019 г., поради което правилно за нарушаване на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното административно нарушение. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва да бъде определена в размерите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. Приложното поле на ал. 2 на цитираната разпоредба обхваща всички останали хипотези извън тези по ал. 1, отнасящи се до неиздаването на документ по чл. 118 от ЗДДС - фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Съгласно ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС, на юридическо лице или едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева. Изречение второ на ал. 2 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, следва да се налагат санкциите по ал. 1. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗДДС. За извършено нарушение на посочената наредба е предвидено да се носи административно-наказателна отговорност по реда на чл. 185 от ЗДДС.
В конкретния случай, правилно е определен размерът на имуществената санкция в рамките на пределите по ал. 1. Това е така, тъй като нарушението на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ е формално, а не резултатно.
Настоящият касационен състав счита, че фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентен орган, спазени са формата и реда при издаването им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Изложените в касационната жалба доводи, че се касае за маловажен случай, също не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд обосновано е приел, че извършеното в случая административно нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не може да се третира като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Вредоносния резултат не е елемент от фактически състав на нарушенията от процесния вид, респективно липсата на такъв не представлява предпоставка за третирането им като маловажни случаи.
Като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд ‒ Гоце Делчев е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1933/18.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 628 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2019 г.
ОСЪЖДА „Б. 1. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „В. Л. № 61, представлявано от Н. Х. С., да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.