и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. К. Ж. от с. П., общ. С. против Заповед № 3187/05.12.2013 г. на Началника на РУП – С. при ОД на МВР – Б., с която за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2, б. „з“ ЗДвП е спряно от движение собственото й МПС лек автомобил с рег. № .... за срок от 30 дни.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП с твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложен материален закон. Оспорващата поддържа, че не е изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство, в качеството й на водач на МПС, като не й е издаван и талон за медицинско изследване на кръв, поради което не е налице основание за издаване на акта. Счита, че акта е немотивиран в нарушение изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което нарушава правото й на защита. Моли обжалвания акт да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода по разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат, който претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Благоевград, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети две заповеди за налагане на принудителни административни мерки, издадени от Н. на Р. С. с един и същи номер и от една и съща дата - № 3187/05.12.2013 г., с които са наложени две мерки – отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и по чл. 171, т. 2, б. „з“ – спиране на МПС от движение за срок от 30 дни, като след уточнението жалбата е против Заповед № 3187/05.12.2013 г., с което е спряно от движение МПС за срок от 30 дни.
С оспорената Заповед № 3187/05.12.2013 г. на Н. на Р. - С. при ОД на МВР – Благоевград е наложил на жалбоподателката, на основание чл. 22 от ЗАНН предвидената в чл. 171, т. 2, б. ”з” от ЗДвП принудителна административна мярка – „спиране на МПС от движение за срок от 30 дни“. Заповедта е мотивирана с установени с Акт № 3187/05.12.2013 г. нарушения на правилата за движение по пътищата при управление на МПС от жалбоподателката на 05.12.2013 г., около 16:30 ч., а именно: управление на МПС, след като е лишена от това право по съдебен или административен ред – чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП и отказ да се подложи на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество – по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта за установяване на административните нарушения е издадено и Наказателно постановление № 3187/17.12.2013 г., непредставено по делото, но видно от справката за нарушител, издадена от административния орган, с което за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 250,00 лв., а за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Тези факти не са спорни между страните. С жалбата до съда жалбоподателката оспорва констатациите в АУАН с твърдения, че не е отказала изпробване за употреба на алкохол, като не й е издаден и медицински картон, но въпреки предоставената й от съда възможност за ангажиране на доказателства с оглед защитната й теза, такива не бяха представени. Същата не проведе пълно и главно доказване с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, разписан в чл. 171 АПК, оборващо констатациите официално удостоверени със съставените в производствата по установяване и наказване на административните нарушения по глава ІІІ на ЗАНН Акт за административно нарушение № 3187/05.12.2013 г. относно обстоятелствата, при които са извършени и установени нарушенията на правилата за движение. Така посочените обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания в производството свидетел Г. – актосъставител, както и от приетия по делото талон за медицинско изследване, оформен при отказ. Свидетелството за правоуправление е отнето на жалбоподателката на 03.09.2013 г. за срок от 6 месеца, въз основа на НП № 993/2013 г. на Н. на Р. – С., с което за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 1, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. й е наложена и глоба в размер на 200,00 лв.
Издадения акт е връчен на Ж. срещу подпис на 26.01.2015 г., която го е обжалвала пред съда с жалба Вх. № 196/05.02.2015 г. по описа на БлАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорения акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 1805/13.09.2012 г. на Директора на ОД МВР – Благоевград, поради което е валидна. Същата е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Доводите за обратното поддържани в жалбата са неоснователни.
В тази връзка и доколкото фактическите основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. ”3” от ЗДвП съответстват на приложените правни разпоредби на общия текст на чл. 22 от ЗАНН и специалния на чл. 171, т. 2, б. ”з” от ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна. Издадена е при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ правомощия на ръководителите на службите за контрол /чл. 172, ал. 2 от ЗДвП/ за прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения, конкретно “спиране на МПС от движение за срок от 30 дни“ за водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.
От отразеното в АУАН № 3187/05.12.2013 г. е видно, че жалбоподателката е отказала проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство, като не е приела и издадения й талон за медицинско изследване, оформено при отказ, за което като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени предвидените административни наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС. По този начин е установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 б. "з" ЗДвП – отказ да се подложи на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Тя се прилага без оглед на вината, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради което и съображенията по съществото на вмененото на жалбоподателката административно нарушение, както и влизане в сила на наказателното постановление, са ирелевантни за конкретния правен спор. И без издадено наказателно постановление може да бъде наложена принудителна административна мярка с оглед превантивната й функция.
По изложените съображения жалбата на М. Ж. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото неоснователна е претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски. Същата обаче следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата 10,00 лв., представляваща пътни разноски на свидетеля К. Г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с ал. 1 АПК, Административен съд – Благоевград


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Ж. от с. П., общ. С. против Заповед № 3187/05.12.2013 г. на Началника на Р. – С. при ОД на МВР – Б.
ОСЪЖДА М. К. Ж. от с. П., общ. С. да заплати по сметка на Административен съд – Благоевград сумата 10,00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.