и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Д.-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „. ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление : Б., ул. „. № **, представлявано от С. Д. К. срещу ревизионен акт № Р-*7201-091-001/02.08.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, С., с която се иска РА да бъде отменен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните норми. Посочва се още, че всички констатации в оспорения акт, касаят извършена дейност в периода 16.10.2018г. – 31.10.2018г., който период е извън обхвата на ревизията. С Решение № 106/21.01.2020г. на Д. на Д. "ОДОП" при ЦУ на НАП, С. при обжалването на посочения акт по реда на чл. 152 и сл. ДОПК жалбата е оставена без уважение, а ревизионния акт потвърден.
С оспорения РА, за жалбоподателя е отказано право за приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 729,75лв. по фактури издадени от 16.10.2018г-31.10.2018г. от „Т. - 2***“ Е. с ЕИК ********* и "Г. Т.-**“ Е. с ЕИК *********, подробно описани в акта.
В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и допълнителни такива развити в писмени бележки. Претендира разноски, представляващи платена държавна такса в размер на 50.00лева.
Ответникът - директорът на Д. "ОДОП" – С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Административен съд - Б., след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното :
Между страните не се спори, че ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*7201-020-001/26.11.2018г., издадена от Б. Н. Н. - Началник сектор при ТД на НАП, С. оправомощен със Заповед № РД-01-803/07.06.2017г. на Д. на ТД на НАП, С., като е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество „. ЕООД за определяне на задължения по ЗДДС в периода от 01.10.2018г. до 12.10.2018г., изменена с последваща заповед № Р-*07201-020-002/20.03.2019г., издадена от Е. М. С., Началник на сектор при ТД на НАП, С., поради прекратяване на служебното правоотношение на Н.. Срок за приключване на ревизията е определен до 19.04.2019г. Посочените заповеди са връчени на дружеството по електронен път, съответно на 20.12.2018г. и на 26.03.2019г. видно от приложените към заповедите удостоверения.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и са извършени множество процесуални действия. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-*7201-092-001/04.06.2019 г., връчен на дружеството по електронен път на 14.06.2019г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. По реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК не са представени възражения.
След приключване на ревизионното производство е издаден Ревизионен акт № Р-*7201-091-001/02.08.2019г. от Т. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, С. и същия е връчен на дружеството по електронен път на 02.08.2019г. В срока по чл. 152 от ДОПК на 15.08.2019г. ревизионния акт е оспорен от дружеството пред Д. на Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. С.. На основание чл. 156, ал.7 от ДОПК срокът за произнасяне по жалбата е продължен до 21.01.2020г. по взаимно писмено споразумение /л.156/ подписано между оспорващия и Д. на Д. ОДОП, гр. С.. С Решение № 106/21.01.2020г. на Д. на Д. "ОДОП" при ЦУ на НАП, С. оспорения акт е изцяло потвърден. Решението е връчено на оспорващия по електронен път на 24.01.2020г., съгласно удостоверение /л.9/.
В хода на ревизията е установено, че оспорващия в настоящото производство „. ЕООД с Акт за регистрация по ЗДДС № *21273/01.03.2018г., връчен му на 30.03.2018г. е било регистрирано по ЗДДС. С Акт за дерегистрация по ЗДДС с № *43188/26.09.2018г., връчен на 12.10.2018г. регистрацията на „. Е. по ЗДДС е прекратена на основание чл. 176, т.1,т.3 и т.5 от ЗДДС. Срещу този акт, оспорващия е подал жалба с вх. № 21633/27.12.2018г. и вх. № 23-22-20/03.01.2019г., спрямо които горестоящия административен орган е приел, че с оглед нередовно връчването на акта за дерегистрация по реда на чл. 32 от ДОПК, жалбата е допустима и се е произнесъл по съществото, като с Решение № 370/01.03.2019г. на Д. на Д. ОДОП е потвърдил Акт за дерегистрация по ЗДДС с № *43188/26.09.2018г. Решението на горестоящия административен орган е обжалвано от оспорващия пред Административен съд – Б., като с Решение № 2137/16.10.2019г. постановено по адм.д № 359/2019г. по описа на съда жалбата е отхвърлена.
Междувременно оспорващия на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС е подал заявление с вх. № *27853/28.11.2018г. за задължителна регистрация по ЗДДС, с оглед установен оборот в размер на 64 515,00лева от продажба на въглища за периода от 12.10.2018г. до 31.10.2018г. За извършените продажби дружеството е издало фактури от 001/16.10.2018г. до 012/31.10.2018г. На 05.11.2018г. след извършена проверка е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № *83145, връчен на оспорващия на 05.12.2018г.
В хода на ревизионното производство е установено, че оспорващото дружество през м.10.2018г. е било отразило в дневника за продажби 12 броя ВОД, с получатели гръцки търговци с VIN EL******** и VIN EL*, за които не е представил доказателства за тяхното реално извършване.
Извършена е проверка в международната информационна система VIES за автоматичен обмен на данни за регистрирани по ЗДДС лица, при което е установено, че с посочените гръцки търговци не са декларирани ВОД от „. ЕООД. С оспореното решение от страна административния орган е прието, че декларираните вътрешнообщностни доставки не са реални, поради липса на доказателства за извършени такива не само като ВОД към гръцки търговци, но и изобщо. По силата на чл. 53, ал.1 от ЗДДС вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка, поради което не е начислен и ДДС за недоказаните ВОД.
В хода на ревизионното производство е установено още, че оспорващия е декларирал покупки, като в дневника за покупки са били отразени 12бр. фактури издадени от „Т. 2***“ ЕООД с ЕИК ********* за покупка на въглища и 1бр. фактура издадена от "Г. Т.-**“ ЕООД за превоз на същите на обща стойност от 63 648, 75лв. и ДДС – 12 729,75лв.
От оспорващия, чрез връчено по електронен път ИПДПОЗЛ /л.185-189/ са изискани първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости, договори, копия на фактури относими за приспадащото право на данъчен кредит по посочените по-горе 13бр. фактури издадени от „Т. 2***“ ЕООД и "Г. Т.-**“ ЕООД. В хода на ревизионното производство такива не са представени от оспорващото дружество.
С оглед събраните при ревизията доказателства, с оспореното решение е прието, че оспорващия не е изпълнил условието на чл. 71 от ЗДДС, тъй като не е представил документи отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, поради което на оспорващия е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12,729,75 лв., по фактури, издадени от „Т. 2***“ ЕООД и "Г. Т.-**“ ЕООД.
При оспорване на ревизионния акт по административен ред пред Д. на Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП, С. оспорващия е представил 12 бр. фактури за покупки от „Т.-2***“ Е. които са за период от 16.10.2018г. до 31.10.2018г.; 1бр. фактура от „Г. Т. – 2***“ Е. от 18.10.2018г. за превоз, сертификат за получените стоки 196-а/07.09.2018г.; 12бр. фактури за доставка на въглища до гръцки търговци отново издадени в период от 16.10.2018г. до 31.10.2018г.; 12 ЧМР; протоколи за получените стоки; оборотни ведомости.
Административен съд - Б., след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на жалбоподателя, приема от правна страна следното :
По допустимостта на жалбата :
Процесуалното право на оспорване е упражнено в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считан от съобщаването на Решение № 106/21.01.2020г. на 24.01.2020г. – с подадената на 06.02.2020 г. жалба. Жалбата е подадена срещу ревизионния акт, след изчерпване на възможността на оспорването му по административен ред като процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол /чл. 156, ал. 2 ДОПК/ и от адресата на ревизионния акт, с който не му е признато правото на данъчен кредит, което предпоставя прекия и непосредствен правен интерес от съдебното му оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизиращите органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на размер на 12 729,75 лева по издадени фактури от „Т. 2***“ ЕООД и "Г. Т.-**“ ЕООД за периода 16.10.2018г. - 31.10.2018 г., като ревизиращият екип е приел липсата на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС и възникнало Д. събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.
Проверката за нищожност, съгласно чл. 168, ал. 2 АПК, се извършва служебно от съда, дори когато няма искане за това от някоя от страните.
В теорията и практиката на административното правораздаване могат да се откроят няколко основни критерия, по които следва да се прави разграничение между нищожни и незаконосъобразни административни актове. Нищожността на един административен акт е порок, който е толкова тежък, че прави абсолютно невъзможно санирането му.
На първо място, като безспорен критериий за нищожност, е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2-91-ОСГК на Върховния съд е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност".
В разглеждания случай ревизията е възложена от компетентен по смисъла на чл. 112 ДОПК орган, оправомощен със заповед № РД-01-2257 от 07.12.2018 г. на Д. на ТД на НАП, С., а самият РА е издаден от орган по приходите, упълномощен със Заповед, подписана от органа, възложил извършването на ревизията. В този смисъл, следва да се посочи, че компетентността на органите по приходите бива три вида – материална, териториална и времева (Решение № 8992 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 14739/2011 г.). В процесния случай, с оглед времевата компетентност на органите по приходите, настоящият състав приема, че със заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*7201-020-001/26.11.2018г., изменена с последваща заповед № Р-*07201-020-002/20.03.2019г. е актът, с който същата се придобива.
Настоящият съдебен състав намира, че установеното в ревизионния акт задължение е възникнало извън времевия обхват на ревизията, а именно 16.10.2018г. – 31.10.2018г. Видно от цитираните по-горе ЗВР, обхватът на ревизирания период по приложението на ЗДДС е 01.10.2018 г. до 12.10.2018 г. С оспорвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 729, 75лв. по издадени фактури от „Т. 2***“ ЕООД и "Г. Т.-**“ ЕООД в периода 16.10.2018г. - 31.10.2018 г., т.е. за период извън ревизирания. Настоящият съдебен състав намира, че действително всички посочени фактури са издадени извън периода на ревизията.
При тези обстоятелства следва извод, че органите по приходите не са били надлежно овластени, т.е не са имали компетентност да преценяват и определят задължения за ДДС за периода 16.10.2018 г. - 31.10.2018 г. След като са констатирани обстоятелства, водещи до извод за дължимост на ДДС за период извън първоначално определения на ревизирания, органът, възложил ревизията е могъл да се възползва от възможността, предоставена с разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК и да измени заповедта за възлагане на ревизията относно ревизирания период по ЗДДС, което той не е направил. Липсата на компетентност за органа по приходите, извършил ревизията да определя задължения за ДДС за период 16.10.2018г. – 31.10.2018г. води до нищожност на РА.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК посочва периода, за който следва да се определят данъчните задължения. Административните органи действат изключително само в рамките на дадените им от закона правомощия, т.е. липсата на власт за осъществяване на един или друг вид изпълнително-разпоредителна дейност, води до нищожност на издаваните актове. В разглеждания казус, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК, със ЗВР се определя ревизирания период, т.е. визираната разпоредба поставя ограничение пред органа по приходите да установява задължения за други периоди извън посочените в заповедта. За органите по приходите съществува възможността или да изменят ревизирания период или да възложат извършването на нова ревизия, но в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява нито една от двете хипотези. Императивните норми на ДОПК изискват периодът, за който се отнасят задълженията да бъдат включени в ЗВР. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че оспорващия на е бил надлежно дерегистриран с АКТ за дерегистрация по ЗДДС № *43188/26.09.2018г., съответно не са предприети действия по разширяване на първоначалния обхват на ревизията.
От всичко изложено може да се направи логичния извод, че процесуалното средство за разширяване на обхвата на ревизията е издаване на Заповед за изменение на ЗВР по чл. 113, ал. 3 ДОПК. Органите по приходите не са се възползвали от това свое процесуално право, независимо че са имали тази процесуална възможност, което води до нищожност на съответния ревизионен акт.
С оглед изхода на делото на оспорващия се дължат разноски. Такива са поискани своевременно, поради което съдът дължи присъждането им в размер на 50 (петдесет) лева, съобразно предоставените доказателства за платена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. 1 и чл. 161 от ДОПК и чл. 226, ал. 3 АПК, Административен съд - Б.,
Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-*7201-091-001/02.08.2019 г., издаден от Е. М. С. - орган, възложил ревизията, и Т. В. М. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, орган при ТД на НАП - С., по жалба на „. ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: Б., ул. „. № **, представлявано от С. Д. К..

ОСЪЖДА Д. „. и Д.-О. П. - С. при ЦУ на НАП да заплати на „. ЕООД с ЕИК *********, разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд.


СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ЕК