И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. Д. П., ЕГН *, с постоянен адрес: град Г. Д., ул. „О.“ № *, подадена чрез адв. Катя Кардашева, със съдебен адрес: град Г. Д., ул. „В.Л.“ № *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0266-000124/ 25.05.2022 г., издадена от ВПД Началник на Р. У. - Г. Д., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на И. Д. П. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на моторно превозно средство (МПС) с рег. № * за срок от 6 месеца, считано от 25.05.2022 г. и са отнети 2 бр. рег. табели * и СРМПС № *.
В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, и като несъответстваща на целта на закона. Иска се отмяната на атакувания индивидуален административен акт /ИАА/.
В съдебно заседание и в приложено по делото писмено становище оспорващият, чрез процесуалния си представител адв. Кардашева, излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗПАМ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Началникът на РУ - Г. Д. при ОДМВР – Б., не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 470589/ 24.05.2022 г. /л.23 от делото/, на същата дата, около 13,40 часа в град Г. Д., по ул. „О.“ собствения на И. П. лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № * е бил управляван от Й. П., с чуждестранно СУМПС с номер DD*5sc1174, издадено в САЩ, без да е подменено, след пребиваване в Република България повече от три месеца.
По повод на така установеното нарушение и на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, Началникът на РУ – Г. Д., К. ОД на М. - Б., е наложил на оспорващия принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 25.05.2022 г. Заповедта е връчена на адресата на 18.07.2022 г., удостоверено с подпис, видно от отбелязването върху същата, като на същата дата с пощенски плик е изпратена и жалбата срещу ИАА.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, срещу ИАА, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма. Със Заповед № 244з-735/14.03.2022 год. Директорът на ОД на М. – Б. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и Началниците на РУ на М. (1.6 от заповедта), поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но е немотивирана спрямо конкретно посочена хипотеза, уредена в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, чиято съставомерност е оправдала приложението на принудителната мярка. Съгласно цитираната норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е мотивирал с последната от посочените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП хипотези, а именно, че жалбоподателят, като собственик на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № *, е допуснал управлението му от лице, което не е правоспособен водач - притежава чуждестранно национално свидетелство за У. на МПС, което не е подменено след пребиваване повече от 3 месеца на територията на Р България.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Пряка последица от изтичането на цитирания в разпоредбата тримесечен срок, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за У. на МПС за територията на Република България. Тоест, водачът не губи своята правоспособност да управлява МПС, но губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
В настоящия случай, видно от изложената в оспорваната заповед фактическа обстановка е, че административният орган не е изложил данни за релевантното обстоятелство, а именно - кога водачът на МПС-то е влязъл на територията на Република България, а посочил бланкетно, че водачът П. е български гражданин и управлява с чуждестранно СУМПС с номер DD*5sc1174, издадено в Съединени Американски Щати, без да е подменено, след пребиване в Република България повече от три месеца. Изясняването на тези фактически обстоятелства е от значение за извършването на преценка изтекъл ли е 3-месечният срок, през който Й. П. е могъл да управлява моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранното си свидетелство за У. на МПС. От страна на административния орган не са ангажирани доказателства в тази насока.
С Разпореждане на съда от 27.07.2022 г. изрично е указано на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите констатации, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Процесуалното бездействие от страна на Н. на РУ - Г. Д., обусловило констатираната доказателствена непълнота, обуславя извод за незаконосъобразност на упражненото властническо правомощие, с оглед липсата на доказателства за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ.
Констатираният порок е изключително тежък до степен, обуславящ отмяна на акта, само на това основание, доколкото липсата на изложени мотиви /фактически рамки/, а и приложени доказателства от страна на административния орган за приетата липса на правоспособност на водача за категорията на управляваното от него МПС, се явява пречка и за преценка на оценъчната му дейност, съответно за правилното приложение на материалния закон. По така изложените съображения, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 610.00 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, от които 600.00 лева адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 172, ал. 5 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0266-000124/ 25.05.2022 г., издадена от ВПД Началник на Р. У. - Г. Д. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б., да заплати на И. Д. П., ЕГН *, с постоянен адрес: град Г. Д., ул. „О.“ № *, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ