Производството по делото е образувано по жалба на М. А. Д., В. В. Д., А. В. Д., П. И. Д., А. А. Д. и М. А. Д. – всички с адрес: Г. С., ул. ... № ..., адрес за получаване на съобщения: Г. С., ул. ... № ..., против отказ на Н. на СГКК – Б., обективиран в писмо изх. № 20-27800/18.05.2016 год. По отношение на А. В. Д. и П. И. Д. производството е П.. Същото продължава по отношение на останалите жалбоподатели.
Сочи се в жалбата, че жалбоподателите са собственици на ПИ пл. № 2929, представляващ част от УПИ-VІІІ, в кв. 119 по стар, недействащ план на Г. С.. В действащия кадастрален план на Г. С. е допусната непълнота, не са коригирани границите на ПИ с идентификатори *.300.3708 и *.300.2209 и не е обособен нов имот с проектен идентификатор *.300.3814. Подали са молба до Н. на СГКК – Б. да се коригират границите на посочените по-горе имоти и се обособи нов ПИ с идентификатор *.300.3814. Получили са отказ. Отказът е немотивиран. Налице са предпоставките, визирани в чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Представят Заповед № 332/10.03.2003 год. на кмета на О. С., както и доказателства за изпълнение на процедурата по трасиране, означаване и координати на ПИ. Иска се отмяна на отказа.
В с.з. жалбоподателите се представляват от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата началник на СГКК – Б., редовно призован, не изпраща представител.
Заинтересованата страна О. С. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По силата на Заповед № 332/10.03.2003 год. кметът на О. С. е наредил да се отпише от актовите книги за общинските имоти 275 кв.м, представляващи ид. част от парцел VІІІ, в кв. 119 по стар недействащ план на Г. С. от 1937 год., отредени за построяване на жилищни блокове със Заповед № 3918/1953 год. на министерството на комуналното стопанство и благоустройството, а по сега действащия план на Г. С. – представляващи 275 кв. м идеални части от УПИ І, кв. 98 по регулационния план на Г. С., съгласно приложена скица. По силата на същата заповед кметът на О. С. е инициирал производство по нанасяне на имота в КП на Г. С.. Със Заповед № АБ-65/13.07.2004 год. на кмета на О. С. е одобрен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на основание § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ. Тази заповед е обжалвана пред Окръжен съд – Б. и с Решение № 392/02.11.2005 год. е отменена. Решенето е потвърдено от ВАС с Решение № 3186/27.03.2006 год. Отново по искане на жалбоподателите е одобрен акт за непълноти и грешки със Заповед № АБ-206/26.09.2007 год. Тази заповед е обжалвана и отменена от Административен съд – Б. с Решене № 1211/15.12.2008 год. Решението е потвърдено от ВАС. Със заявление вх. № 01-298014/12.10.2015 год. жалбоподателите са поискали от СГКК – Б. да направи промяна в КККР. СГКК е уведомила жалбоподателите, че следва да представят влязла в сила заповед на кмета на О. С. след постановяване на Решение № 1211/15.12.2008 год. Тъй като в срока, посочен в писмото, не е представена такава заповед, началникът на СГКК е прекратил производството със Заповед № 17-6/13.01.2016 год. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Отново с молба вх. № 05-4677/26.04.2016 год. до СГКК жалбоподателите са поискали допълване на поземлен имот с проектен идентификатор *.300.3814. С писмо изх. № 20-27800/18.05.2016 год. им е отговорено, че има издадена Заповед № 17-6/13.01.2016 год., в която са посочени и мотивите.
В хода на производството от страна на О. С. се представиха доказателства, че решението на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, с която е отчужден имотът на наследодателката им, е отменено, а по-късно имотът е отчужден по реда на ЗПИНМ. Отказано им е обезщетение по ЗОСОИ, тъй като не са налице основания за обезщетяване. Липсват доказателства имотът да е възстановен на наследниците по друг ред.
Представеното удостоверение от О. С. удостоверява, че имотът не е отписан и от актовите книги за имотите – общинска собственост.
С оглед на така установеното, съдът прави слените прави изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Писмото, предмет на жалбата, е индивидуален административен акт, тъй като с него се отказва нанасянето на имота на жалбоподателите в КККР на О. С..
Отказът за нанасяне на имота и е издаден от компетентен орган – Н. на Служба по Г. К. и К. – Б..
За да бъде направено изменение в КК и КР по местонахождението на имота следва да се подаде заявление от собственика на имота съгласно нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР.
В случая, видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателите са наследници на С. Н. Д., но не са собственици на имота, за който претендират да бъде нанесен, тъй като няма възстановяване на отчуждения по реда на ЗПИНМ имот. Позоваването им на Заповед № 332/10.07.2003 год., издадена от кмета на О. С., не е основателно, тъй като тази заповед не ги прави собственици. Заповедта е издадена след влизане в сила на решенията, които са постановени във връзка с отказа на областния управител за обезщетение. Отписването на имота от актовите книги на общинската собственост е вътрешнослужебен акт, с него не възникват права или задължения и не се засягат права или законни интереси. В случая началникът на СГКК е поискал О. С. да издаде някакъв акт, без да сочи какъв, след влизане в сила на Решение № 1211/15.12.2008 год., тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост или основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. В случая имотът е правилно актуван като общински, защото няма възстановяване и общината не може да отпише имота и да го предаде във владение на несобственици. Началникът на СГКК е следвало да поиска доказателства за собственост, като остави заявлението без движение, а не да иска нов акт на общината без да сочи какъв. При положение, че не се представи документ за собственост, следва да остави заявлението без разглеждане.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на О. С., защото актът е неблагоприятен за О. С..
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо изх. № 20-27800/18.05.2016 год. на Н. на Служба по Г. К. и К. – Б..
ВРЪЩА преписката на Н. на Служба по Г. К. и К. – Б. за произнасяне по направеното заявление съгласно мотивите на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител О. С. за заплащане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – Г. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.