и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р. К. К. с адрес: с. Г. К., община Б., област Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0331-000153/26.04.2018 г., издадена от Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ - Р., с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ремарке за товарен автомобил от категория „О4“ с рег. № Е 7867 ЕА, за срок от 1 /една/ година и е отнето СРМПС № 005161703.
Твърди се в жалбата, че атакуваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила П. издаването й и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорва се обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на ремаркето за товарен автомобил, по отношение на което е наложена процесната ПАМ и отразените в същата обстоятелства. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият лично поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответната страна – Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ - Р., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
На 26.04.2018 г. срещу лицето М. Ю. Б., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 490080 от същата дата /на л. 4 от делото/ - за това, че на 26.04.2018 г. около 13.45 ч. на главен път ІІ-84, в посока с. К., същият управлявал товарен автомобил МАН 33483, с рег. № Е 75 06 КН, с кран, и прикачено към него ремарке с рег. № Е 7867 ЕА, като П. проверката било установено, че същите не са представени за периодичен годишен технически преглед за 2018 г., както и че водачът Б. не притежава определената категория, за да управлява посочените МПС.
С оспорената в настоящото производство заповед /на л. 3 от делото/, на оспорващия Р. К., е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ремарке за товарен автомобил от категория „О4“ с рег. № Е 7867 ЕА, за срок от 1 /една/ година, като е отнето СРМПС /свидетелство за регистрация на МПС/ № 005161703.
Като доказателство по делото е прието нотариално заверено копие от Свидетелство за регистрация част І на ремарке за товарен автомобил с рег. № Е 7867 ЕА - № 005161703 /на л. 17 от делото/, от което се установява, че процесното ремарке не е собственост на оспорващия, а на “И. – Р. К.“ с ЕИК., със седалище и адрес на У.: с. Г. К., община Б., област Б..
Оспореният акт е издаден от Н. на РУП – Р. П. ОД на М. – Б.. Съгласно Заповед № 244з-1103/10.05.2017 г. на Директора на ОД на М. – Б. /на л. 5 от делото/, на началниците на РУП са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП /т. 1.6 от заповедта/, като в т. 2 от заповедта е посочено, че в извънработно време, в празничните и почивни дни, заповедите на горепосочените основания следва да се издават от назначените за оперативни дежурни в ОД на М. – Б. и РУ на М. П. ОД на М. – Б., на длъжност, не по-ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график. В конкретния случай оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 26.04.2018 г. – четвъртък /работен ден/.
П. така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е допустима.
Разгледана по същество, е и основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съдът намира, че наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, макар и издадена от компетентен орган, съобразно т. 1.6. на Заповед рег. № 244з-1103/10.05.2017 г. на Директора на ОД на М. - Б., е незаконосъобразна, тъй като е издадена П. допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не е съобразена с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Аргументи:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2а, б. “а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на Р. К., заради това, че като собственик на процесното ремарке за товарен автомобил, същият е допуснал управлението му от водача М. Б., който не е правоспособен като водач на МПС от категорията, към която спада управлявания от него състав на МПС – товарен автомобил “Ман“ с прикачено към него ремарке от категория “О4“ с рег. № 7867 ЕА. Препращане в мотивите на заповедта за налагане на ПАМ към представения с административната преписка АУАН бланков № 490080/26.04.2018 г. не е направено.
Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните принудителни административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на ППС, чрез отнемане на СРМПС.
С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на пътното превозно средство се лишава от възможността да се ползва от същото съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ. Самата разпоредба на чл. 171, т.2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага единствено на собственика на пътното превозно средство.
В случая безспорно се установява от представеното копие на Свидетелство за регистрация на МПС, част І, че процесното МПС – ремарке за товарен автомобил от категория „О4“ с рег. № Е 7867 ЕА, е било управлявано /прикачено към товарния автомобил/ от водача М. Б., като същото е собственост на “И. – Р. К.“, а не на физическото лице Р. К. К.. П. това положение, неправилно ПАМ е приложена спрямо оспорващия, който не е собственик на горепосоченото МПС, и само на това основание заповедта се явява незаконосъобразна. Недопустимо е налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП по отношение на правен субект, който не е собственик на пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. На посоченото правно основание ПАМ може да се налага само по отношение на собственика на съответното МПС, какъвто оспорващият Р. К. не е.
Следва да се посочи още, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В случая е налице нарушение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото липсват ясни фактически основания за издаване на заповедта, т. е. липсват мотиви на същата. Изобщо в оспорената заповед за налагане на ПАМ не е посочено кога е установено /като ден, година, час/ и като място посоченото извършено нарушение на ЗДвП от страна на водача Б. и в какво се състои то. Липсата на индивидуализация на същото без посочване на времето, мястото и обстоятелствата, П. които е извършено/установено същото, препятстват правото на защита на адресата на акта, доколкото същият е в невъзможност да разбере заради какво, къде и кога се налага процесната ПАМ. Още повече, че в процесния случай липсва и препращане към който и да е друг документ, приложен по административната преписка, вкл. към съставения АУАН.
На трето място, като основание за отмяна на оспорения акт, следва да се посочи и че липсват мотиви на административния орган, издал акта, относно налагането на процесната ПАМ за максималния период от време, посочен в закона – 1 година, а не например за минималния такъв от шест месеца, или за средния такъв от девет месеца. Липсата на мотиви в тази насока също лишава съда от възможност да провери съображенията на издателя на акта в тази посока, като е в пълна невъзможност, да прецени оценъчната му дейност, в резултат на която той е решил произволно да приложи максималния предвиден от нормата на чл. 171, 2а, б. “а“ от ЗДвП, срок от 1 година. Предвид това, наложената ПАМ се явява и несъразмерна, и в противоречие на целта на закона.
По така изложените съображения, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0331-000153/26.04.2018 г., издадена от Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ - Р., с която на Р. К. К. с адрес: с. Г. К., община Б., област Б., на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ремарке за товарен автомобил от категория „О4“ с рег. № Е 7867 ЕА, за срок от 1 /една/ година и е отнето СРМПС № 005161703.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.