и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д. С. Х., с адрес: гр.П., ул.“М. Г.“ № 6, подадена Ч. А.Б. против Заповед № 2082/24.11.2022 год. на Д. на А. „., с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата, както и съдебното заседание се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Развити са доводи за недоказаност на дисциплинарното нарушение. Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендират се и сторените по делото разноски.
Административният орган (Д. на А. „.) в съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
Оспорващият Х. е държавен служител – старши инспектор в Териториална дирекция „Митница С.“ на А. „. (АМ), с ранг ІІІ младши.
На 25.07.2022 год. е разпределен на работно място: Изход товарни кантар 2 – Трасе изход товарни/леки МПС на Митнически пункт ГКПП - Кулата за времето от 07.30 часа до 19.30 часа (стр.77 и 78).
По повод, съдържащи се в докладна записка с рег.№ 32-248851/26.07.2022 год. (стр.72) данни за наличие на неприключена квитанция със статус „чернова“ за претоварен МПС, без същото да е задържано и да са заплатени съответни такси, с резолюция на Д. на Териториална дирекция (ТД) „Митница С.“ от 01.08.2022 год. е разпоредена проверка.
За резултатите от проверката от и.д. началник на отдел ПТРР е изготвена докладна записка рег.№ 32-274934/17.08.2022 год. (стр.68-71). Отразено е в докладната записка, че въз основа на прегледаните видеозаписи от системата за видеонаблюдение на ГКПП Кулата за часовия интервал от 16:40 часа до 17:20 часа на 25.07.2022 г. и снетите обяснения на служителите, изпълнявали служебните си задължения на трасе Изход на 25.07.2022 год. е установено следното:
В 07:17 часа на 25.07.2022 год. е извършено разпределение на служителите от първа смяна (дневна смяна) посредством „Система за определяне на работното място“ според което, контролни дейности по отношение на излизащите от Република България ППC са изпълнявали: Х. Б. - инспектор в ТД на АМ. ТД Митница С., отдел ПТРР (работно място „Изход 1"); Д. Х. - старши инспектор в ГД на АМ. ТД Митница С., отдел ПТРР (работно място „Изход 2"); И. С. - старши инспектор в ГД на АМ, ТД Митница С., отдел ПТРР (работно място „Изход 3").
На работно място „Изход 3" (съгласно модул ПТРР - „Изход 4“) е разпределен И. С. старши инспектор в ТД на АМ, ТД Митница С., отдел ПТРР. който през целия ден, на 25.07.2022 год., не се е чувствал добре. Поради влошеното му здравословно състояние около 16:45 часа, отговорникът на смяна Б. З. му указва да напусне работното си място.
В 16:45 часа на работно място „Изход 3“ (където все още е И. С.), за контрол на теглото - обща маса и осево натоварване, през измервателно устройство - везни с автоматично действие за измерване в движение на общата маса и осево натоварване, пристига ППС с ДКН № ..... Водачът на ППС подава свидетелствата за регистрация на ППС, документ за самоличност и придружаващите товара документи на служителя. По данни на системата БИМИС, модул ПТРР в 16:51 часа е създадена квитанция № 22BG005731X46866777 със статус „Чернова“, като МПС е претоварено. В 16:58 часа. поради влошеното му здравословно състояние, И. С. напуска работно място „Изход 3“, а ППС стои на мястото за контрол, придружаващите ППС документи са в кабината на работно място „Изход 3“.
В 17:00 часа (на работно място „Изход 3“ - няма служител на отдел ПТРР) Д. Х. – старши инспектор напуска своето работно място „Изход 2“ и влиза в кабината на работно място „Изход 3“. Вижда се как подава (връща) придружаващите ППС документи на водача, слиза от кабината, след което се връща на своето работно място „Изход 2“.
В 17:02 часа К. Х. - инспектор в ТД на АМ, ТД Митница С., отдел ПТРР, изпратен от отговорника на смяната да замени И. С., „отваря" работно място „Изход 3". В това време Д. Х., излизайки от своето работно място „Изход 2“, „изтичва“ пред бариерата на работно място „Изход 3" и с жестове, не позволява на процесното ППC, „върнато" от него, да премине, повторно, през измервателното устройство на работно място „Изход 3“, а го насочва към своето работно място „Изход 2“. В 17:03 часа К.Х. напуска работно място „Изход 3“ и провежда кратък разговор с Д. Х., след което заключва кабината, бариерата е пусната през цялото време.
В 17:04 часа ППС с ДКН № ... преминава през измервателното устройство на работно място „Изход 2“ за контрол на теглото - обща маса и осево натоварване. Водачът подава придружаващите документи на служителят Д. Х.. В 17:09 часа ППС потегля на заден ход, като през измервателното устройство (назад) преминават само трите оси на полуремаркето. В 17:09:50 часа ППС с ДКН № .... „слиза“ от „кантара“ на работно място „ Изход 2“ и напуска зоната за контрол на теглото.
В 17:10 часа към измервателното устройство на работно място „ Изход 2“, за контрол на теглото - обща маса и осево натоварване, подхожда следващо ППС с ДКН № ...../Турция. В 17:11:03 часа от Д. Х. е създадена квитанция с № 22BG005731X46867090 със статус „Платена“, отнасяща се за ППС с per. № .... В 17:11:38 часа ППС с с ДКН № ...../Турция на заден ход излиза от измервателното устройство на работно място „Изход 2“. В 17:12:34 часа на ППС с per. № .... е извършен повторен контрол на теглото с измервателното устройство на работно място „Изход 2“. В 17:13:52 часа от Д. Х. е генерирана квитанция с № 22BG005731X46867147 със статус „Платена“, отнасяща се за ППС с ДКН № ...../Турция, което в 17:14:14 часа напуска зоната за контрол на теглото на работно място „Изход 2“ на ГКПП Кулата в посока Република Гърция.
Изготвена е и докладна записка рег.№ 32-282195/23.08.2022 год. (стр.74) от Д. на ТД Митница С., като е предложено материалите от проверката да се предоставят на Инспектората в АМ.
Резултатите от извършената от Инспектората в АМ са обективирани в докладна записка рег.№ 32-328136/29.09.2022 год. (стр.50-58). Потвърдено е, изнесеното в докладна записка рег.№ 32-274934/17.08.2022 год., като е допълнено, че извършеното замерване на ППС с peг. № РВ 4020 КТ/РВ 1860 ЕВ в 16:51:47 часа, при активна кантарна система е отчело обща маса от 43.230 тона и превишаване на допустимото максимално натоварване на ос – 15 тона. Посочено е, че при активна кантарна система, митническият служител, осъществяваш дейности по контрола на ПТРР, не може ръчно да въвежда данни, относно общата маса и осевото натоварване на автомобила, резултатите от измерванията се импортират автоматично в модул ПТРР и се отразяват в полето „Измерено“ на квитанцията. Ч. справка от системата БГ – ТОЛ е установено, че движението на ППС с peг. № .... започва в 07.58 часа на 25.07.2022 год. от контролна точка „Войводино“ (до гр.Пловдив), с маршрут Автомагистрала „Тракия“ – гр.С. – Автомагистрала „Струма“ – ГКПП Кулата. Напуснало е територията на страната в 17.04 часа на 25.07.2022 год. Предложено е образуване на дисциплинарно производство срещу оспорващия.
Със Заповед № ЗАМ-1735/32-328573 от 29.09.2022 год. на Д. на А. Митници (стр.49) е наредено Дисциплинарен съвет назначен със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022 год. (стр.196-198), да образува дисциплинарно дело срещу Д. С. Х. за извършено дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, описани в Докладна записка рег.№ 32-328136/29.09.2022 год. Оспорващия е уведомен за образуваното дисциплинарно дело – стр.37.
Дисциплинарният съвет е заседавал на 05.10.2022 год., за което е изготвен протокол, приложен на стр.44-48. Въз основа на установените факти (идентични с изложените по-горе) е направен извод, че Д. Х. в периода от 17:00 часа до 17:11 часа на 25.07.2022 год. на ГКПП Кулата, като не е изискал от водача на ППС с per. №.... представяне на разрешително от А. „Пътна инфраструктура“ за движение на извънгабаритни ППС, а вместо това е създал квитанция с № 22BG005731X46867090 със статус „Платена“, отнасяща се за същото ППС, което е с отчетена при претегляне в съшия работен ден обща маса - 43,230 тона и превишаване на допустимото максимално натоварване на ос - 15,000 тона, без да предприеме действия констатиране на нарушение (претоварване) на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а" от Закона за пътищата, след което е пропуснал същото ППС, в посока Република Гърция, не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 4. ат. 3, т. 3 и т. 7, буква „а“ от Правилата утвърдени със Заповед № ЗАМ- 841/03.12.2012 год. на Д. на А. „., нарушил е чл. 167, ат. 3 от ЗДвП, не е изпълнил разпоредбите на чл. 37, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11. Посочено е, че с деянието си служителят виновно не е изпълнил вменените му преки задължения съгласно т. V.13, т. V.14, т. V.19. т. V.21. т. V.22. т. V.23, т. V.28 от длъжностната характеристика, връчена му на 23.09.2021 г„ във връзка с чл. 21, ат. 2 от ЗДСл, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 89. ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Предложено е Д. на А. „. да наложи на Х. дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл - “уволнение”.
Изготвеният протокол от заседанието на дисциплинарния съвет е сведен до знанието на дисциплинарно-наказващия орган с Докладна записка рег.№ 32-338084/06.10.2022 год. (стр.43), като оспорващия е уведомен и запознат лично (виж стр.43 на гърба). По дисциплинарното производство Х. е дал обяснение, заведено с рег.№ 32-384916/09.11.2022 год. (стр.41 и 42), проведено е и изслушване, за което е съставен съответен протокол № П-145132-384898/09.11.2022 год. (стр.38). В обясненията си оспорващия заявява, че при измерването на въпросното ППС на „Изход 3“, което е било неговото работно място на 25.07.2022 год. не е констатирано претоварване. Отрича да е ползвал данните на следващия товарен автомобил.
С оспорената Заповед № 2082/24.11.2022 год.на Д. на А. Митници на Д. Х. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.
По делото на стр.144-155 са приложени Заповед № ЗАМ – 841/03.12.2012 год. на Д. на А. „. и утвърдените с нея Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. В периода 10.11.2014 год. – 26.06.2015 год. Х. е преминал базов курс за обучение на служители от специализираната администрация по утвърдена програма (стр.157-159), видно от приложеното на стр.156 удостоверение.
По делото е прието веществено доказателство – електронен носител – диск – видеозапис – информация от видеонаблюдение на изход 1, 2 и 3 на ГКПП „Кулата - Промахон“ от 25.07.2022 год. в часовия диапазон от 16:45 часа и след това (стр.110). Извършения в съдебно заседание оглед на вещественото доказателство потвърди установените в хода на дисциплинарната проверка обстоятелства.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл.
В хода на производството по издаването на оспорената заповед е спазено е императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която разпоредба дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Преди да наложи дисциплинарното наказание, дисциплинарно-наказващият орган е взел и становището на дисциплинарния съвет съгласно изискването на чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съставът на дисциплинарния съвет е в съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл – определени са общо шестима редовни членове, в това число председател и заместник председател и двама резервни. Всички са държавни служители, като е спазено и изискването между тях да има най-малко един с юридическо образование. Дисциплинарното производство е проведено от надлежно назначени членове на съвета (заповед на стр.196).
При издаване на оспорената заповед е спазен и срока предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното нарушение се смята за открито в момента, в който информацията за фактите и обстоятелствата за извършването му е станала достояние на органа по назначаването. В процесния случай нарушението следва да се счита за открито с представянето пред наказващия орган на Докладна записка рег. № 32-338084/06.10.2022 год. от Д. на Дирекция „Правно-нормативна“, ведно с приложени към нея протокол от проведено на 05.10.2022 год. заседание на дисциплинарния съвет на АМ и цялата дисциплинарна преписка, което, видно от поставената върху докладната записка резолюция, е станало на 06.10.2022 год. Предварителното наличие на данни за дисциплинарно нарушение е основание за провеждане на регламентираната в закона процедура по неговото установяване и едва след получаване на Докладната записка на 06.10.2022 год. Директорът на А. „. вече разполага с всички данни и доказателства относно поведението на служителя и може да се приеме, че дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението. Двумесечният срок за налагане на наказанието следва да се отчита от този момент и не е изтекъл към датата на издаване на заповедта – 24.11.2022 год.
Независимо от горното, съдът намира, че оспорената заповед е немотивирана по отношение на наложеното на оспорващата дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Принципа на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл. 6 от АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, при наличието на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и че административният орган трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, и че следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Дисциплинарната отговорност по Глава V, раздел ІІ от ЗДСл е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил своите задължения и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в закона наказания. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарнонаказващият орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.
В случая Д. на АМ е приел, че в периода от 17:00 часа до 17:11 часа на 25.07.2022 год. на ГКПП Кулата, Х. не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл.4, ал.3, т.3 и т.7, б.“а“ от Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, като не е изискал водача на ППС с per. № .... ЕВ представяне на разрешително от А. „Пътна инфраструктура“ за движение на извънгабаритни ППС, а вместо това е създал квитанция с № 22BG005731X46867090 със статус „Платена“, отнасяща се за същото ППС, което е с отчетена при претегляне в съшия работен ден обща маса - 43,230 тона и превишаване на допустимото максимално натоварване на ос - 15,000 тона, без да предприеме действия констатиране на нарушение (претоварване) на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а" от Закона за пътищата, след което е пропуснал същото ППС, в посока Република Гърция и така е нарушил чл.167, ал.3 от Закона за движението поп пътищата (ЗДвП) и не е изпълнил разпоредбите на чл.37, ал.2, т.1 от наредба 11. Възприето е от дисциплинарно наказващия орган, че нарушението (неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика) е извършено виновно. Липсват мотиви в административния акт и/или предхождащите го документи по дисциплинарната преписка по отношение възприетата форма на вина – умисъл или непредпазливост.
Посочено е в заповедта, че допускането на административно нарушение без същото да бъде констатирано по съответния ред и да бъдат предприети действия за ангажиране на административнонакатателна отговорност на виновните лица поражда вредни за гражданите и обществото последици. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение (разрешително или квитанция та платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса. С извършването на самото нарушение - движение по републикански път на тежко и извънгабаритно ППС без издадено разрешение от АПИ са причинени вреди на Републиканския бюджет, тъй като не е била заплатена дължимата за това такса, а от друга страна, движението на тежки ППС, който разкриват за безопасността на движението, който риск в случая е изключително висок, предвид допуснатото претоварване, деянието е причинило и повреждане на пътната инфраструктура. В тази връзка несанкционирането на този вид нарушение също причинява вреди на гражданите.
В оспорената заповед и предхождащите я документи не е направен извод за целеносочено, умишлено поведение на държавния служител при извършването на контрол на въпросното ППС, с цел собственика и/или водача му да избегнат административно наказание и/или дължимата такса. Умишлени действия на оспорващия в тази насока не се и доказаха по делото. В хода на дисциплинарната проверка и на съдебното производство не се доказа безпротиворечиво твърдението, че Х. е генерирал въпросната квитанция с № 22BG005731X46867090 със статус „Платена“, като е използвал отчетеното от везната с автоматично действие тегло на следващото ППС с ДКН №..../Турция. За последното е издадена генерирана квитанция с № 22BG005731X46867147 със статус „Платена“ (стр.64-67), като е отчетено общо тегло от 37.350 т., а видно от приложената на стр.92-95 квитанция за процесното ППС е отчетено общо тегло от 37.180 т. В случая формата на вина не е коментирана в оспорваната заповед. Така, не е извършена реална преценка за всеки от критериите за определяне вида и размера на наложеното наказание. Поради това, преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания е немотивирана. Липсват изцяло мотиви, в които да се проследи цялостното поведение на държавен служител, които да бъдат съпоставени с допуснатото от него нарушение, което е изолиран случай, за да може да се прецени какво по вид и тежест наказание следва да му бъде наложено.
Не са изложени мотиви дали приетото от дисциплинарно-наказващия орган нарушение може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да оцени посочените от държавния служител доказателства и да обсъди писмените му възражения, както и не е изложил доводи защо не ги възприема, не е оценено цялостното поведение на служителя.
При немотивиране на преценката за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание с доказани в посочената част изводи по т.1, т. 2 и т. 4 от разпоредбата - за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, за формата на вината на държавния служител и за цялостното му служебно поведение не може да бъде направено обосновано заключение дали при определянето на размера на дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Действително, органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, но тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 от АПК. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Не е мотивирана преценката на органа защо е решил да наложи най-тежкото измежду всичките пет вида дисциплинарни наказания. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. В конкретния случай от данните по делото не се установява на оспорващия да са налагани други дисциплинарни наказания. При положение, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението, последиците за държавната служба от него и не ги е преценил на плоскостта на цялостното служебно поведение на държавния служител, то преценката му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е необоснована, съобразно принципа за съразмерност, а наложеното наказание прекомерно.
По горните съображения съдът намира, че допуснатото нарушение е съществено, доколкото води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид, както и до извод, че то е несъответно и несъразмерно по отношение на дисциплинарното нарушение, за което е наложено. Липсата на мотиви в заповедта относно налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание води до превратно упражняване на власт и прави акта несъответен на целта на закона.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.143 от АПК на А. Митници ще следва да се възложат сторените от оспорващия разноски в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение, редуцирано при условията на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс. Тази правна норма определя, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна фактическа и сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер на съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая изискващите се от закона две предпоставки са налице, поради което и съда намира, че заплатеното според приложения договор за правна защита и съдействие и фактура към него (стр.202-204) адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева следва да се намали на 1000 лева, съгласно правилата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да бъдат присъждани и претендираните суми за пътни разходи на пълномощника на оспорващия в размер общо на 100 лева, които не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 2082/24.11.2022 год. на Д. на А. „..
ОСЪЖДА А. Митници да заплати на Д. С. Х., с адрес: гр.П., ул.“М. Г.“ № 6 сумата от 1000.00 (хиляда) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.