Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е образувано по жалба на „Н. К.“ – гр. С. срещу Решение № ПИ-168/16.04.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С. и потвърденото с него Разпореждане изх. № С200001-137-0002803/27.03.2020 г. на старши публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград (вж. уточнението на жалбата от 13.10.2020 г.).
Разпореждането и решението, с което е потвърдено, са оспорени като издадени в нарушение на закона – чл. 171 ДОПК, поради погасяване по давност на задължението по Акт № 14/28.02.2014 г. на Агенция пътна инфраструктура.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил основателността на жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и при анализа и оценката им съдът прие следното:
С Акт № 14/28.02.2014 г. на Д. на Областно пътно управление – Благоевград е установено непогасено от едноличния търговец вземане за такси за специално ползване на пътищата по издадено му Разрешение № 947/09.11.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях – в размер на 2824,18 лв., дължими за периода от 2011 г. до 28.02.2014 г., ведно със законна лихва в размер на 445,72 лв. за периода от 2012 г. до 28.02.2014 г. ( акт на л. 19).
На 04.06.2014 г. на интернет страницата на Областно пътно управление – Благоевград е публикувана покана до едноличния търговец за доброволно погасяване на вземането по акта (л. 21 и обявление на л. 23). Със съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК изх. № 002513/2015/000001/25.03.2015 г. е уведомен от ТД на Н. – С., офис Благоевград, че за погасяване на вземането по акта е образувано изпълнително дело (№ 2513/2015 г.), като е поканен към доброволно изпълнение (л. 17). Няма данни съобщението по чл. 221 ДОПК да е достигнало до длъжника (вж. непопълненото известие за доставяне на л. 18).
С постановление изх. № С190001-022-0115882/06.12.2019 г. публичен изпълнител при ТП на Н. – С., офис Благоевград, е наложил обезпечителни мерки по изпълнителното производство – възбрана върху недвижим имот на Н. К. в гр. С. с площ от 1497 кв.м. – КИД 65334.83.8, вписана на 12.12.2019 г. (л. 13). Постановлението е съобщено на Н. К. на 11.12.2019 г. (известие на л. 12). С жалба вх. № 20772/17.12.2019 г. Н. К. – собственик на едноличния търговец, е оспорил вземанията по Акт № 14/28.02.2014 г., като е поддържал, че не му е връчен, поради което е поискал да бъде предоставен. Изпратен е отговор изх. № С190001-178-0040314/27.12.2019 г., че определеното по размер задължение не подлежи на оспорване пред публичния изпълнител (л. 15).
С оспореното Разпореждане изх. № С200001-137-0002803/27.03.2020 г., във връзка с подадено възражение вх. № С200001-000-0024637/17.01.2020 г., старши публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, е отказал да прекрати изпълнителното производство № */2015 г. поради погасяване по давност на вземането по Акт № 14/28.04.2014 г., като е посочил, че давността е започнала на 01.01.2015 г. и е спряна с налагане на обезпечителната мярка с постановлението от 06.12.2019 г.
Разпореждане изх. № С200001-137-0002803/27.03.2020 г. е връчено на длъжника на 03.04.2020 г. и на 09.04.2020 г. собственикът на „Н. К.“ – гр. С. е подал жалба до Д. на ТД на Н. – С., офис Благоевград, който с оспореното решение от 16.04.2020 г. я отхвърлил. Решение № ПИ-168/16.04.2020 г. е връчено на Н. К. на 08.05.2020 г. (известие на л. 32). Жалбата срещу него е подадена на 14.05.2020 г.
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Оспорените решение и потвърденото с него разпореждане на старши публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, подлежат на обжалване пред съда съгласно чл. 268, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, като правото на оспорване е упражнено в 7-дневния срок от съобщението за решението на 08.05.2020 г. и от задълженото по Акт № 14/28.02.2014 г. лице – едноличният търговец.
По изложените съображения, жалбата е допустима за разглеждане, а с оглед основанията по чл. 146 вр. чл. 168 АПК е и основателна.
Вземането за такса за специално ползване на пътищата е публично държавно вземане – чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 ДОПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 1, т. 7 вр. чл. 168, т. 3 ДОПК, когато производството за принудително събиране на публично вземане е образувано по реда на ДОПК, публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган (чл. 267, ал. 2, т. 3 ДОПК), следва да се произнесат по възражението за давност и съответно – при основателността му – да прекратят изпълнителното производство (мотивите на Решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2015 г., VII о.). В тази връзка обжалваното решение на Д. на ТД на Н. – С. и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител изхождат от компетентните по закон орган и длъжностно лице, респективно са издадени при отсъствието на основания по чл. 146, т. 1 АПК, но в противоречие с материалноправни разпоредби на приложимия закон.
Установеното с Акт № 14/28.02.2014 г. вземане в размер на 2824,18 лв. е за задължения за такси по чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), дължими за периода от 2011 г. до 28.02.2014 г. Таксата по чл. 18, ал. 2 ЗП е годишна – чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" (отм., бр. 101 от 27.12.2019 г.), с оглед което с акта са установени задължения за такси по издаденото на едноличния търговец разрешително за специално ползване на пътищата чрез крайпътен търговски обект за 2011 г. – за периода от издаването на разрешителното на 09.11.2011 г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, за 2012 г., за 2013 г. и за 2014 г. – до 28.02.2014 г., които са били дължими на равни тримесечни вноски до 10-то число на текущото тримесечие – чл. 23, ал. 1 от Тарифата (отм., ДВ, бр. 201/27.12.2019 г.). Следователно до датата на издаване на Акт № 14/28.02.2014 г., давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е била изтекла, включително за най-старото задължение за 2011 г., считано от 01.01.2012 г.
С издаване на акта за установяване на задълженията за такси за периода от 2011 г. до 28.02.2014 г. – на 28.02.2014 г., давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК е била прекъсната – чл. 171, ал. 2 ДОПК, като е започнала да тече нова петгодишна давност – от прекъсването на давността с издаването на акта на 28.02.2014 г., съгласно чл. 172, ал. 3 ДОПК, която е изтекла на 28.02.2019 г. Няма данни по делото приходната администрация да е предприела действия по принудително изпълнение в периода до изтичането на новия 5-годишен период на 28.02.2019 г., прекъсващи давността – чл. 172, ал. 2 ДОПК, нито са установени обстоятелства или действията, спиращи давността по чл. 172, ал. 1 ДОПК. Изпращането на съобщението за доброволно изпълнение от 25.03.2015 г., за което няма данни да е връчено на адресата (вж. известие за доставяне на л. 18), не е действие, прекъсващо давността – мотивите по т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не е сред юридическите факти по чл. 172 ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот на физическото лице, собственик на едноличния търговец, е издадено на 06.12.2019 г., като възбраната е вписана на 12.12.2019 г., към която дата новият 5-годишен период по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекъл. Обезпечението е наложено за вече погасеното по давност публично държавно вземане, поради което и възражението за отписването му, по което публичният изпълнител е издал оспореното разпореждане, е следвало да бъде уважено. Съответно – съдържащият се в разпореждането отказ за прекратяване на производството по изп.д. № */2015 г. поради погасеното по давност вземане, е незаконосъобразен. Изтичането на погасителната давност е основание за отписване на задължението по чл. 168, т. 3 и чл. 173, ал. 1 ДОПК и прекратяване на производството (чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК), поради което Разпореждане изх. № С200001-137-0002803/27.03.2020 г. и потвърждаващото го решение следва да бъдат отметени, като преписката бъде върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по възражение вх. № С200001-000-0024637/17.01.2020 г. за погасяване по давност на вземането по Акт № 14/28.02.2014 г. , съобразно мотивите на решението.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК вр. чл. 268 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-168/16.04.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С. и потвърденото с него Разпореждане изх. № С200001-137-0002803/27.03.2020 г. на старши публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград.
ВРЪЩА административната преписка по изп.д. № */2015 г. на старши публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, за ново произнасяне по възражение вх. № С200001-000-0024637/17.01.2020 г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението.
Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА