И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.156 – чл. 161 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. Т. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : Б., кв.“., ул.“.., с управител Й. А. М., чрез А.Й. М. П., със съдебен адрес : гр. В.., ул.“..., против Ревизионен акт /РА/ № Р-*3409-091-001/22.02.2021 г., издаден от Ф. С. Й. – орган, възложил ревизията, и С. А. К. – ръководител на ревизията, с който са установени допълнителни задължения за довнасяне по ЗКПО за данъчни периоди от 2018 г. г. и 2019 г. в размер на 29 447.70 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 3508.93 лв. за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г., потвърден с Решение № 799/25.05.2021 г. на Е.П. - заместник директор на Д. „. и Д.-О. П./ОДОП/ – гр.С., при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - гр.С..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания РА. Твърди се неправилност на констатациите по реалността на извършените доставки от страна на тези дружества предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Иска се да бъде отменен изцяло оспореният ревизионен акт и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващата страна, чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Представя и писмена защита.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.-О. практика /Д “ОДОП“/ - гр.С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.
По делото са събрани писмени и доказателства. Допусната е, изпълнена е и е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Д. на ТД на НАП – гр.С., са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК (лист.40,41).
Със Заповед № 3757/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – гр.С., е разрешен на Тодор Йорданов Тодоров един ден отпуск за - 25.05.2021 г.(стр.38).
Със Заповед № ЗЦУ-1891/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – гр.С., е оправомощена Е. С. П.а – заместник директор на Д. ОДОП С., в ЦУ на НАП, при отсъствие на титуляря Т. Й. Т. поради ползване на законоустановен отпуск, командировка или друга уважителна причина да изпълнява правомощията на директор на Д. ОДОП С., в ЦУ на НАП, включително правомощия по чл.152, ал.2 от ДОПК (стр.37).
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г. на Ф.Й., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., на 10.06.2020 г., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено да бъде извършена ревизия на „. Т. ЕООД за задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Определени са били и длъжностните лица, които да извършат ревизията : С. А. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и В. С. И. - старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца от връчването на заповедта (лист 15).
Заповедта е била връчена на „. Т. ЕООД по електронен път на 24.06.2020 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ (стр.16,17).
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г., издадена от Ф.Й., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е определен срок за завършване на ревизията до 23.11.2020 г. (лист 42,43).
Заповедта е била връчена на „. Т. ЕООД по електронен път на 18.09.2020 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ (стр.44,45).
В хода на ревизионното производство са били проверени счетоводни документи на „. Т. Е. били са извършени насрещни проверки на контрахенти на ревизираното търговско дружество, и други задължени лица, справки за дължими данъци, резултатите от които са обективирани в ПИНП и подробно описани в ревизионния доклад.
Бил е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-*3409-092-001/11.01.2021 г. (стр.18-33). В ревизионния доклад са описани констатациите на ревизиращите относно ревизираното юридическо лице, свързаните с търговското дружество лица по смисъла на § 1, т.3а от ДР на ДОПК; извършените процесуални действия; счетоводството на ревизирания търговец; извършените доставки по ЗДДС за ревизирания период;фактически и правни изводи; описани са доказателствата, неизменна част от ревизионния доклад.
В РД е отбелязано, че в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. ревизираното търговско дружество е извършвало продажби на услуги, свързани с международен превоз на товари, представляващи доставка на услуги по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на други държава членка – Германия. Предмет на доставките са транспортни услуги с основен клиент немското дружество „.......“DE202753323, като задълженото лице е декларирало ВОП през 2018 г. с ДО на обща стойност 102 583.20 лв. и начислен ДДС в размер на 20 516.64 лв.
Посочено е в РД, че доставчици на „. Т. ЕООД през 2018 г. са фирми, регистрирани в ЕС – „.....“ DE202753323, „....“ АГ АТU15378400, „.....“ ЕL121447822, „...“ ГМБХ и „..... DE199051272, както и търговци регистрирани в Р България – „...“ Е. „...“ Е. „....“ Е. „ГТ ...“ Е. „...“ ЕООД и др.
В доклада е посочено, че приходите от продажби се формират от приходи от продажба на услуги в размер на 384 690.27 лв., осчетоводени по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“, а разходите са формирани : от такива за суровини и материали в размер на 235 801.00 лв., отразени в сметка 601 „Разходи за материали“ – ГСМ, резервни части за влекачи; разходи за външни услуги в размер на 66 553.94 лв., отразени по сметка 602 „Разходи за услуги“ – разходи за фериботни и магистрални такси, винетни такси, пощенски и куриерни услуги, ремонтни услуги, реклама, застраховки и др.; разходи за амортизация – 8968.68 лв., отразени по сметка 603; разходи за възнаграждения в размер на 7986.64 лв., отчетени по сметка 604; разходи за осигуровки в размер на 2013.73 лв., отчетени по сметка 605; други разходи – 27 154.76 лв., отчетени по сметка 609; разходи за лихви – 11.85 лв., отчетени по сметка 621; разходи за валутни операции в размер на 9.43 лв., отчетени по сметка 624; други финансови услуги – 1541.43 лв., отчетени по сметка 629.
В РД е посочено, че за 2018 г. ревизирания търговец не дължи авансови вноски за корпоративен данък.
Ревизиращите са установили, че през отчетната 2018 г. „. Т. ЕООД е осчетоводило като разход фактури в общ размер на 123 677.00 лв., издадени от : „...“ ЕООД – 4 бр. фактури, „...“ ЕООД – 3 бр. фактури, „...“ ЕООД – 2 бр. фактури, „ГТ ..“ ЕООД – една фактура, „...“ ЕООД – 2 бр. фактури.
В доклада ревизиращите, предвид установените факти и обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, не са признали за данъчните цели разходите по осчетоводените фактури за получени стоки и услуги, от преждепосочените доставчици общо в размер на 123 677.00 лв., поради отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО и са увеличили счетоводния финансов резултат със сумата от 123 677.00 лв.
Ревизиращият екип е установил данъчен финансов и корпоративен данък за отчетната 2018 г., както следва : счетоводен финансов резултат-печалба – 34 648.81 лв.; декларирано увеличение на финансовия резултат - 8980.35 лв., а установено – 132 657.53 лв.; декларирано намаление на финансовия резултат – 10 939.58 лв., установено – 10 939.58 лв.; декларирана данъчна печалба – 3268.98 лв., установена – 156 366.76 лв.; деклариран годишен корпоративен данък – 3268.98 лв., установен – 15 636.68 лв.; внесен корпоративен данък – 3268.98 лв.; установена разлика за внасяне на данъка – 12 367.70 лева.
В РД за финансовата 2019 г. ревизиращият екип е установил, че в ГДД с вх.№ 0100И0366822/20.03.2020 г. „. Т. ЕООД е посочен счетоводен финансов резултат (печалба) 882.70 лв. и формиран данъчен резултат 88.27 лв., като няма внесени авансови вноски и данъкът за внасяне е 88.27 лв.
Ревизиращите са приели, че за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. ревизираното търговско дружество е извършвало продажби на услуги, свързани с международен превоз на товари, представляващи доставка на услуги по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на други държава членка – Германия, с предмет на доставките – транспортни услуги. Основен клиент е немското дружество „....“DE202753323. Задълженото лице е декларирало ВОП през 2019 г. с данъчна основа на обща стойност 67 466.60 лв. и начислен ДДС в размер на 13 493.32 лв. от Германия, Италия и Гърция. Доставчици на „. Т. ЕООД през 2019 г. са търговци от ЕС - „....“ DE202753323, „.....“ ЕL121447822, „...“, „..“DE, „...“ DE, „...“, „...“, „...“, както и търговци регистрирани в Р България – „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ ЕООД и др.
Ревизиращите са установили, че приходите от продажби са формират от продажба на услуги – 793 245.57 лв., и от други продажби – 21 631.42 лв.
Разходите се формират от : разходи за суровини и материали – 451 444.30 лв., отразени в сметка 601 „Разходи за материали“; разходи за външни услуги в размер на 261 963.41 лв., отразени по сметка 602 „Разходи за услуги“ – разходи за фериботни и магистрални такси, винетни такси, пощенски и куриерни услуги, ремонтни услуги, реклама, застраховки и др.; разходи за амортизации – 23 650.80 лв., отразени по сметка 603; разходи за възнаграждения в размер на 13 797.90 лв., отчетени по сметка 604; разходи за осигуровки в размер на 3725.36 лв., отчетени по сметка 605; други разходи – 56 031.56 лв., отчетени по сметка 609; разходи за лихви – 11.85 лв., отчетени по сметка 621; разходи за валутни операции в размер на 12.23 лв., отчетени по сметка 624; други финансови услуги – 3368.73 лв., отчетени по сметка 629.
В ГДД ревизираният търговец е посочил размер на авансовите вноски за 2019 г. по 100.00 лв./тримесечие, като не е внасял авансово корпоративен данък за годината,за което ревизиращите са посочили, че се дължат лихви.
В РД ревизиращият екип е установил, че за 2019 г. „. Т. ЕООД е осчетоводило като разход фактури на обща стойност 170 800.00 лв., издадени от : „...“ ЕООД – 3 бр. фактури; „...“ ЕООД – 3 бр.; „...“ ЕООД – 2 бр.; „...“ ЕООД – 2 бр. фактури; „...“ ЕООД – 4 бр.; „...“ ЕООД - 5 бр. фактури.
В доклада ревизиращите, предвид установените факти и обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, не са признали за данъчните цели разходите по осчетоводените фактури за получени стоки и услуги, от преждепосочените доставчици общо в размер на 170 800.00 лв., поради отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО и са увеличили счетоводния финансов резултат със сумата от 170 800.00 лв.
Ревизиращият екип е установил данъчен финансов и корпоративен данък за отчетната 2019 г., както следва : счетоводен финансов резултат-печалба – 882.70 лв.; декларирано увеличение на финансовия резултат – 23 650.80 лв., а установено – 194 450.80 лв.; декларирано намаление на финансовия резултат – 23 650.80 лв., установено – 23 650.80 лв.; декларирана данъчна печалба – 882.70 лв., установена – 171 682.70 лв.; деклариран годишен корпоративен данък – 88.27 лв., установен – 17 168.27 лв.; внесен корпоративен данък – 88.27 лв.; декларирана разлика за внасяне – 88.27 лв.; установена разлика за внасяне на данъка – 17 080.00 лева.
С доклада е направено предложение за установяване на задължение на „. Т. ЕООД за ревизирания период за корпоративен данък в общ размер на 36 402.08 лв., като е внесена сума от 3357.25 лв., и след приспадане дължимата сума е в размер на 33 044.83 лева.
В РД е посочено, че ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на доклада.
Ревизионният доклад е бил връчен на „. Т. ЕООД по електронен път на 19.01.2021 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ (стр.35) и уведомление за съставен ревизионен доклад (стр.36).
Срещу РД е подадено по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК Възражение вх.№ 73-04-145/03.02.2021 г. от „. Т. ЕООД до ревизиращия екип (стр.105,106). Към възражението не са били приложени доказателства.
Въз основа на ревизионния доклад е бил съставен Ревизионен акт /РА/ № Р-*3409-091-001/22.02.2021 г., издаден от Ф. С. Й. – орган, възложил ревизията, и С. А. К. – ръководител на ревизията, с който са установени допълнителни задължения на „. Т. ЕООД за довнасяне по ЗКПО за данъчни периоди от 2018 г. и 2019 г. в размер на 29 447.70 лв. и са начислени лихви за забава (в общ размер на 3508.93 лв.) към 22.02.2021 г., или общ размер на задължение от 32 956.63 лева, за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г.(стр.45-51)
В ревизионния акт е посочено, че възражението на „. Т. ЕООД срещу ревизионния доклад е неоснователно.
В РА ревизиращите са посочили, че в резултат на извършените насрещни проверки и събраните писмени доказателства в хода на ревизионното производство не са представени доказателства за извършените доставки от доставчиците : „..“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „....“ Е. „Маг ...“ ЕООД и „...“ ЕООД .
В ревизионния акт е направен извод, че правилно ревизиращият екип е увеличил счетоводния финансов резултат на ревизираното търговско дружество, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, със сумата от 123 67.00 лв. за 2018 г. и със 170 800.00 лв. за 2019 г., както и че лихвата следва да бъде преизчислена към датата на изготвяне на РА.
Ревизионният акт е бил съобщен на „. Т. ЕООД по електронен път на 01.03.2021 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“(стр.53-55).
Ревизионен акт е бил обжалван по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК от „. Т. ЕООД с жалба вх.№ 53-06-2148/16.03.2021 г. по регистъра на ТД на НАП – гр.С., Д. ОДОП – гр.С., до Д. на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С. (лист 57).
По подадената жалба Директорът на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С., се е произнесъл с Решение № 799/25.05.2021 г., с което на основание чл.155, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.155, ал.2 от ДОПК, и на основание чл.88, ал.2 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е потвърдил изцяло посочения по-горе ревизионен акт (стр.8-14).
Решението на решаващия орган е било връчено на „. Т. ЕООД по ел. път на 15.06.2021 г., видно от удостоверение за извършено връчване (стр.39).
На 29.06.2021 г. на „. Т. ЕООД е обжалвало горепосочения ревизионен акт по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК пред Благоевградският административен съд (вж. документ на стр.7).
По делото е назначена и изпълнена ССчЕ (стр.674-709), като заключението на вещото лице бе прието без възражения от страните по делото.
Според заключението на вещото лице в счетоводството на „. Т. ЕООД са регистрирани стопански операции за извършени разходи на основание първични счетоводни документи – фактури за извършени доставки с доставчици : : „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ ЕООД и „ГТ ...“ Е. като са посочени и фактурите, издадени от тези доставчици. Процесните фактури са били отразени в справките-декларации по ДДС и Дневниците за покупки, като за 2018 г. същите са отразени в справките-декларации по ДДС и Дневника за покупки за м.02.2019 г., а за 2019 г. процесните фактури са били отразени в справките-декларации по ДДС и Дневника за покупки за м.12.2019 г. и м.02.2020 г. Експертът сочи, че всички процесни фактури са с нулева ставка по ДДС и не оказват влияние на ДДС за внасяне или за възстановяване за съответните периоди, в които са включени с дневниците по ДДС. Специалистът счита, че описаните фактури в обжалвания ревизионен акт, намиращи се в счетоводството на дружеството, не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите на посочените доставчици.
Експертът е констатирал, че закупените резервни части по процесните фактури не са заприходени по сметка 302 „Материали-резервни части“ с издаване на складови разписки за закупените резервни части и активи. Според ВЛ всички фактури са осчетоводявани по разходна сметка 601 „Разходи за резервни части“, като липсват искания за влагането им в употреба. Към фактурите няма протоколи, от които да е видно, че тези части са вложени в употреба и за кой влекач или ремарке се отнасят.
Вещото лице твърди, че са извършвани плащания по всички фактури с „Наличен паричен превод“, при който средствата се предоставят от платеца, без да минават по разплащателната банкова сметка на платеца, а се внасят в брой на касата в банката доставчика на услугите, срещу заплащане на такса за услуга при средства, внесени в брой, отразени в Приложение № 1 и Приложение № 2, съдържащи информация за процесните фактури.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка БлАС прави следните правни изводи :
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, предвид Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Д. на ТД на НАП – гр.С., Заповед № 3757/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – гр.С., Заповед № ЗЦУ-1891/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – гр.С., Заповед за възлагане на ревизия № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г. на Ф.Й..., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., Заповед за изменение на ЗВР № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г., издадена от Ф.Й..., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г., издадена от Ф.Й..., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е определен срок за завършване на ревизията до 23.11.2020 г. (лист 42,43). Ревизионният акт е издаден на 22.02.2021 г. Срещу РД е подадено по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК Възражение вх.№ 73-04-145/03.02.2021 г. от „. Т. ЕООД до ревизиращия екип (стр.105,106).
Не е спазен 14-дневния законоустановения срок за издаване на ревизионния акт по чл.119, ал.2 от ДОПК, но този срок е инструктивен и нарушаването му не е съществено нарушение на процедурата. Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ЗКПО.
При издаването на процесния РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията /чл.112, ал.1 от ДОПК/, като чл.114, ал.1 от ДОПК установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвидения в чл.114, ал.1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със ЗВР№ Р-*3409-020-001/10.06.2020 г. на Ф.Й., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., с която е възложено да бъде извършена ревизия на „. Т. ЕООД за задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Определени са били и длъжностните лица, които да извършат ревизията : С. А. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и В.С. И. - старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца от връчването на заповедта (лист 15). Както се посочи по-горе със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*3409-020-001/10.06.2020 г., издадена от Ф.Й., Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е удължен срокът за завършване на ревизията до 23.11.2020 г.
Ревизионният доклад е издаден на 11.01.2021 г. - извън предвидения 14-дневен срок за извършване на ревизията, съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, който срок обаче е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопрозиводствените правила.
Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че обжалваният РА е издаден в противоречие с материалноправни норми, тъй като неправилни и неверни са констатациите на ревизиращите по реалността на извършените процесни доставки на услуги и че всички факти и обстоятелства са били тълкувани превратно в рамките на ревизионното производство, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.
В разпоредбата на чл.51 от ДОПК законодателят е регламентирал, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.182, изр.1 от ГПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото.
От анализа на преждецитираните норми може да се направи извод, че за да се приеме за доказано, че търговските сделки са реално осъществени, то следва на първо място търговските книги и записванията в тях да са редовно водени, в който смисъл е и разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ.
В императивната норма на чл.55, ал.2 от ТЗ е предвидено, че търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са длъжни да ги водят.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че в счетоводството на „. Т. ЕООД са регистрирани стопански операции за извършени разходи на основание първични счетоводни документи – фактури за извършени доставки с доставчици : : „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ Е. „...“ ЕООД и „...“ Е. като са посочени и фактурите, издадени от тези доставчици. Процесните фактури са били отразени в справките-декларации по ДДС и Дневниците за покупки, като за 2018 г. същите са отразени в справките-декларации по ДДС и Дневника за покупки за м.02.2019 г., а за 2019 г. процесните фактури са били отразени в справките-декларации по ДДС и Дневника за покупки за м.12.2019 г. и м.02.2020 г. Експертът сочи, че всички процесни фактури са с нулева ставка по ДДС и не оказват влияние на ДДС за внасяне или за възстановяване за съответните периоди, в които са включени с дневниците по ДДС. Специалистът счита, че описаните фактури в обжалвания ревизионен акт, намиращи се в счетоводството на дружеството, не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите на посочените доставчици, тъй като закупените резервни части по процесните фактури не са заприходени по сметка 302 „Материали-резервни части“ с издаване на складови разписки за закупените резервни части и активи. Според ВЛ всички фактури са осчетоводявани по разходна сметка 601 „Разходи за резервни части“, като липсват искания за влагането им в употреба. Към фактурите няма протоколи, от които да е видно, че тези части са вложени в употреба и за кой влекач или ремарке се отнасят.
Вещото лице твърди, че са извършвани плащания по всички фактури с „Наличен паричен превод“, при който средствата се предоставят от платеца, без да минават по разплащателната банкова сметка на платеца, а се внасят в брой на касата в банката доставчика на услугите, срещу заплащане на такса за услуга при средства, внесени в брой, отразени в Приложение № 1 и Приложение № 2, съдържащи информация за процесните фактури.
От това заключение на ВЛ, което съдът е кредитирал изцяло като обективно, компетентно и обосновано може да се направи обоснован извод, че ревизираното юридическо лице не е водило търговските книги и записванията в тях редовно по смисъла на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ, поради което в съответствие с императивната норма на чл.55, ал.2 от ТЗ търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са длъжни да ги водят.
Ето защо, в конкретния случай, според настоящият съдебен състав, правилен и обоснован е изводът на органите по приходите, че с оглед на нарушенията на данъчното и счетоводното законодателство, извършени от „. Т. Е. не може да се направи обоснован извод, че описаните фактури в обжалвания ревизионен акт, намиращи се в счетоводството на дружеството, не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите на посочените доставчици с участието на оспорващото търговско дружество за ревизирания период.
От събраните доказателства по делото не се установява реалност на процесните доставки на стоките, за които са издадени въпросните фактури, които и не са осчетоводени в съответствие със закона (ЗСч, НСчС), както твърди и вещото лице в заключението си по приетата и неоспорена ССчЕ. Жалбоподателят не е представил неопровержими доказателства за реално извършени доставки по тези фактури. Доказателната тежест за установяването на реално извършване на доставките е в тежест на оспорващото дружество като ревизирано лице.
От анализа на цитираните документи, ценени съвкупно с останалите, налични по делото, писмени доказателства и ССчЕ, се налага извод за реално неосъществяване на доставките по спорните фактури. Ето защо, неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения РА.
При недоказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по процесните фактури, е налице законово основание за ревизиращият екип да увеличи счетоводния финансов резултат на ревизираното търговско дружество, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, със сумата от 123 67.00 лв. за 2018 г. и със 170 800.00 лв. за 2019 г., както и че лихвата следва да бъде преизчислена към датата на изготвяне на РА и на оспорващото дружество да бъде начислен допълнително данък по ЗКПО довнасяне по ЗКПО за данъчни периоди от 2018 г. г. и 2019 г. в размер на 29 447.70 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 3508.93 лв. към 22.02.2021 г.(или общ размер на задължение от 32 956.63 лева) за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1518.70 (хиляда петстотин и осемнадесет лева и седемдесет стотинки) лева, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес в размер на 32 956.63 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1, пр.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на „. Т. Е. с ЕИК 204955901, със седалище и адрес на управление : Б., кв.“., ул.“...., с управител Й. А. М., чрез А.Й. М. П., със съдебен адрес : гр. ..., ул.“..., против Ревизионен акт /РА/ № Р-*3409-091-001/22.02.2021 г., издаден от Ф. С. Й. – орган, възложил ревизията, и С. А. К. – ръководител на ревизията, с който са установени допълнителни задължения за довнасяне по ЗКПО за данъчни периоди от 2018 г. г. и 2019 г. в размер на 29 447.70 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 3508.93 лв. за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г.(или общ размер на задължение от 32 956.63 лева, за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г.), потвърден с Решение № 799/25.05.2021 г. на Елена Павлова - заместник директор на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С..
ОСЪЖДА „. Т. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : Б., кв.“., ул.“..., с управител Й. А. М., да заплати на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при Централно управление на Национална агенция за приходите – гр.С., сумата от 1518.70 (хиляда петстотин и осемнадесет лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.