и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К. С. Х., ЕГН *, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 3, с посочен адрес за призоваване: гр. С., ул. „М.“ № 1, чрез адв. С.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000166/ 10.06.2020 год., издадена от Б. М. Щ. на Д. Н. на Р. У. (РУ) – С. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) - Б., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ...собственост на „И.“, ЕИК ...., гр. С. за срок от 6 месеца. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт, като се твърди че не са налице законовите предпоставки да налагане на ПАМ. Твърди се, че административният акт е издаден без да изяснена и отразена фактическата обстановка, немотивирана и е в разрез с целта на закона. Оспорва посочената в заповедта правна квалификация на нарушенията на нормите на ЗДвП. Иска се заповедта да бъде отменена.
С жалбата не се претендират деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Ответникът по жалбата Б. М. Щ. на Д. Н. на Р. У. – С. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., не депозира писмен отговор на жалбата. Не се явява, включително не се представлява в съдебно заседание.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:
На 10.06.2020 год., на жалбоподателя К. С. Х., ЕГН ..., е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. GA, № 232674 за това, че на 10.06.2020 год. в 03:15 часа, в гр. С. на ул. „Свобода“ с посока центъра на града в района на м-н „Кауфланд“ управлява лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ...собственост на „И.“, ЕИК ..., гр. С. без СУМПС, отнето по административен ред, относно съставен АУАН № 720528 от 10.06.2020 год. за неплатени глоби.
Като виновно нарушена норма от ЗДвП е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, сер. GA, № 232674/ 10.06.2020 год., Б. М. Щ. на Д. Н. на Р. У. – С. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., е издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000166/ 10.06.2020 год., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на оспорващия Б. М. Щурков е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ... собственост на „И.“, ЕИК ..., гр. С. за срок 6 /шест/ месеца, считано от 10.06.2020 год.
Заповедта е връчена на оспорващия на 11.06.2020 год., видно от отбелязването върху същата, което обстоятелство не се оспорва от последния.
Жалбата срещу заповедта е подадена, чрез административния орган издал оспорвания акт на 12.06.2020 год.
Административен съд – Б. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът извежда следните правни изводи по съществото на спора:
Оспорената заповед е издадена П. спазване на административнопроизводствените правила, П. правилно приложение на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Доводите на оспорващия за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон са неоснователни.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, доп., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, със Заповед № 244з-1916/03.09.2019 год., директорът на ОД на М. – Б. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и „началници на РУ на М.“ /арг. на т. 1.1.6. от заповедта/ поради, което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - от материално, по степен и по място компетентен административен орган, поради което е валидна.
Оспореният административен акт за налагане на принудителната административна мярка е издаден в предвидената писмена форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за установеното административно нарушение, с посочване на фактите, определящи го като противоправно деяние, съответно – У. на моторно превозно средство от водач, който не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – отнето по административен ред със АУАН № 720502 от 10.06.2020 год. за неплатени глоби.
П. издаване на заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, П. У. на моторно превозно средство от водач, който не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се налага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственика, за срок от 6 месеца до една година. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е управлянието на МПС от водач, който не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Целта на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК.
П. тази нормативна уредба, материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е установено по надлежния ред нарушение, като нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по арг. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Следвайки основанията посочени в жалбата, изхождайки от съдържанието на атакуваната заповед и посоченото нарушение по ЗДвП, описано, както в АУАН, така и в заповедта, според съда може да се направи извод, че именно за това нарушение е наложена процесната принудителна административна мярка.
В контекста на посочените правни норми, съдът приема за неоснователен наведеният довод в жалбата относно допуснато от страна на административните органи процесуално нарушение на правилата П. издаването на АУАН, в частност неоснователно е иззето СУМПС за констатираното нарушение. Наведените в жалбата доводи в тази насока за незаконосъобразност на АУАН за неотносими към законосъобразността на процесната заповед. Твърдяните нарушения П. издаването на АУАН касаят законосъобразността на административнонаказателната процедура и установяването им и то в друго по същността си съдебно производство, би се отразило върху законосъобразността на издадено въз основа на АУАН наказателно постановление, в качеството му на правораздавателен акт. Евентуалното наличие на пороци П. съставяне на АУАН,обаче не обосновава извод за допуснато съществено нарушение в производството по налагане на ПАМ, тъй като това е сторено в отделно административно производство. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия, които се налагат по повод извършено административно нарушение.
Неоснователни са според съда и аргументите на жалбоподателя за прилагане на принципа за целесъобразност основани на претенция за житейска справедливост П. решаването на казуса. В случая постигането на компромис П. допуснатото от страна на водача нарушение освен, че противоречи на закона, същият е в разрез със сравнително високата степен на обществена опасност на нарушенията на правилата да движение по пътищата обосновани от усложнената пътна обстановка от множеството ПТП.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена П. правилно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения, посредством принудителна административна мярка – временно прекратяване на регистрацията на процесното МПС за срок от 6 месеца.
Принудителната административна мярка е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения за определен срок – не повече от 18 месеца. Определения със заповедта срок от 6 месеца е в съответствие с чл. 6, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. С. Х., ЕГН *, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 3, с посочен адрес за призоваване: гр. С., ул. „М.“ № 1, чрез адв. С. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000166/ 10.06.2020 год., издадена от Б. М. Щ. на Д. Н. на Р. У. (РУ) – С. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) - Б., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ...собственост на „И.“, ЕИК ..., гр. С. за срок от 6 месеца.


Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.