и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на О. Д. А., с адрес: гр.Б., пл.“... против Заповед № 541/17.12.2019 год. на А. Р. – Р. П. на Р. П. – Б., в частта й с която е определено на оспорващата да се изплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 1600 лева. Сочи се в жалбата, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като същата е немотивирана. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощени адвокати. Искат присъждане на разноски.
Ответника – А. Р. - Р. П. на Р. П. гр.Б. в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се е установява следното:
Не се спори по делото, че О. Д. А. заема длъжността П. при Р. П. – Б. с ранг „П. в Окръжна П.“.
С Решение по т.60.1 от Протокол № 28/21.11.2019 год. на Пленума на Висшия съдебен съвет е дадено съгласия административните ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на основание чл. 7, във връзка чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2019 година.
С писмо изх.№ 3638/04.12.2019 год. на Главния П. на Република България е детайлизиран реда за изплащане на допълнителните трудови възнаграждения (ДТВ) – стр.53.
Със Заповед № 541/17.12.2019 год. на А. Р. – Р. П. на Р. П. – Б. е утвърден списък на прокурорите в Р. П. – Б., на които да се изплати ДТВ в размер на индивидуалната основна месечна заплата и възнаграждение за ранг, като на оспорващата е определено ДТВ в размер на 1600 лева. Заповедта е мотивирана общо с отчетен индивидуален принос на всеки магистрат.
По делото са приложени и статистически справки за работата на прокурорите от Р. П. – Б..
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Заповед № 541/17.12.2019 год. на А. Р. – Р. П. на Р. П. – Б. съставлява индивидуален административен акт, който в оспорваната му част пряко засяга права на П. О. Д. А.. Същата е валидна, като издадена от компетентен орган в писмена форма.
На основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ, възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Пленума на ВСС.
С Решение на Пленума по Протокол № 29/22.11.2018 год., на основание чл. 13 от Наредбата за структурата на работната заплата, Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 13/13.06.2019 год., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 28/21.11.2019 год.). С правилата се уреждат реда, начина, източниците на средства за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения, като е делегирана компетентност на административните ръководители за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. С Решение по т.60.1 от Протокол № 28/21.11.2019 год. на Пленума на Висшия съдебен съвет е дадено съгласия административните ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на основание чл. 7, във връзка чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2019 година.
Основателни са наведените в жалбата доводи, че заповедта в обжалваната й част е немотивирана.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, всеки административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. А. Р., въпреки задължението си да мотивира акта, съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не е изложил мотиви защо е определил на оспорващата ДТВ в значително занижен размер, в сравнение с останалите прокурори в Р. П. - Б..
Според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ПОИСДТВ, Размерът на средствата за ДТВ се определя от административните ръководители. По нататък чл.9 от ПОИСДТВ уточнява, че: за постигане на резултати по конкретни задачи, лицата по чл. 2 имат право на допълнителни възнаграждения, които се изплащат в рамките на утвърдения бюджет на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 "Заплати” (ал.1). Конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 (за постигане на резултати по конкретни задачи) се определя при спазване на следните условия: 1. Отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение; 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства – ал.2 на чл.9. Средствата за постигнати резултати по конкретни задачи не се изчисляват на база отработено време (ал.3). След анализ на горните разпоредби от ПОИСДТВ, се налага извода, че заповедта на А. Р., основано на преценката на помощния орган, е административен акт по целесъобразност, предвид това, че предоставените правомощия на органа да определи размера на ДТВ за всеки конкретен магистрат и служител са в условията на оперативна самостоятелност. Със заповедта, в оспорената й част на П. А. според утвърдения списък е определен размер на ДТВ от 1600 лева, значително по-нисък в сравнение с останалите прокурори в Р. П. - Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Действително, оперативна самостоятелност е форма на упражняване на административна компетентност, а административният акт, приет в този случай изисква посочване на мотиви. Мотивираността на акта е изискване за законосъобразност на същия и липсата й води до незаконосъобразност на акта.
С процесната заповед са определени ДТВ на магистрати и съдебни служители от Р. П. – Б. за постигнати високи резултати по конкретни задачи през 2019 год. Така според изискванията на чл.9, ал.2 от ПОИСДТВ, дължи мотиви за: 1.отчитане на индивидуалния принос на конкретния магистрат за изпълнение на възложена задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение; 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства. В заповедта не са изложени конкретни релевантни мотиви по отношение на определения намален размер на ДТВ на оспорващата. Административният Р. на Р. П. - Б. е мотивирал оспорената заповед с отчетен индивидуален принос на всеки магистрат за изпълнение на възложените задачи: постигната много добра срочност и качество при решаване на разпределените преписки и досъдебни производство, бързина на възлагане на проверките по преписки, упражнен надзор по досъдебни производства с приключено разследване и др. Така изложените мотиви са общи и относими към всички магистрати от утвърдения списък и не става ясно намаления размер на ДТВ на А., дали се дължи на липса постигнати високи резултати по конкретни задачи през 2019 год. (в смисъла вложен в чл.9, ал.2), или е налице друго основание.
Неизлагането на мотиви за приемане на решението за определяне на занижен размер на ДТВ на П. А. за 2019 год. обуславя незаконосъобразност на същото, тъй като неясна остава волята на органа, приел същото. Мотивирането на административните актове, както беше казано и по-горе е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на А. орган по издаването на акта, като липсата им представлява основание за отмяна на акта. В съдебното производство съдът не може да замести неясната воля на административният орган. Липсата на мотиви на А. акт е нарушение на материалния закон съгласно чл. 59, ал.1, и ал.2, т.4 от АПК, който изисква А. акт да отразява "мотивираното" решение на А. орган и да съдържа всички фактически и правни основания на акта, поради което и заповедта, в обжалваната й част, следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, във връзка чл. 59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК. Ролята на съда е единствено контролна, но не и да създава или допълва мотивите на А. орган, което би се равнявало на подпомагане на едната страна в спора. Неизлагането на ясни мотиви в конкретния случай препятства възможността на съда да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и съставлява основание за отмяна на акта.
Предвид изложеното, оспорената заповед, в обжалваната й част, се явява приета в нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменена, а административната преписка върната на ответника по жалбата за мотивирано произнасяне по определяне на ДТВ за 2019 год. на П. А..
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременна и основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на оспорващата се дължат разноски, в размер на 510 лева, от които 500 лева – възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 10 лева – внесена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 541/17.12.2019 год. на А. Р. – Р. П. на Р. П. – Б., в частта й с която е определено на П. О. Д. А. да се изплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
ИЗПРАЩА преписката на А. Р. – Р. П. на Р. П. - Б. за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Р. П. – Б. да заплати на О. Д. А., с адрес: гр.Б., пл.“.., сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева –разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.