и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П. В. У., подадена Ч. А. Р. О., с адрес гр. С., ул. “.
№5 против Решение №041 от 27.04.2011г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е
потвърдено Разпореждане №212 от 07.04.2011г. на Началник отдел „КПК” при ТП на
Н. – Б.. С разпореждането е наредено П. В. У. да внесе сумата по ревизионен акт
за начет вх.№212/07.04.2011г. в размер на 92.58 лева, от които 74.88 лева
главница и 17.70 лева лихва.
С жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено в противоречие с
материалния закон. Оспорва се извода на административния орган, че са налице
влезли в сила решения на ТЕЛК – Б., с които да са отменени цитираните в
решението болнични листове, издадени от оспорващата. Излагат се и доводи за
правилно издаване на болничните листове.
В съдебно заседание оспорващата Ч. упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска
отмяна на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Д. на ТП на Н. - Б. Ч. процесуалният си представител оспорва
жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Оспорващата д-р П. У. е издала Болничен лист за временна неработоспособност
№2783492, серия А-2008 от 29.12.2009г. на лицето В. Г. Я. и
Болничен лист за временна неработоспособност №2783490, серия А-2008 от
28.12.2009г. на лицето Р. Б. П. Болничните листове са отменени
с Експертно решение №0255/25.01.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания – І състав и
с Експертно решение №0131/17.01.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания – І състав
към МБАЛ Б. .
С Писмо изх.№ЕВН-79/09.02.2011г. Д. на ТП на Н. – Б. е изискал от Д. на РЗИ –
Б. информация дали решенията на ТЕЛК за обжалвани пред НЕЛК, за което е
изготвен отговор, обективиран в Писмо изх.№ЕР-63/15.02.2011г. с информация, че
решенията не са обжалвани.
На основание Заповед №228/10.03.2011 год. на Д. на ТП на Н. – Б. е извършена
частична финансова ревизия по разходите на ДОО на оспорващата. Съставен е и
Ревизионен акт за начет №212/07.04.2011г., с който е констатирано, че д-р У. е
издала цитираните болнични листове, които в последствие са отменени от ТЕЛК -
Б.. Прието е, че изплатеното парично обезщетение по тях общо в размер на 92.58
лева, от които 74.88 лева главница и 17.70 лева лихва подлежи на възстановяване
от оспорващата, заедно със законната лихва.
В законоустановения 7-дневен срок У. е възразила против съставения ревизионен
акт за начет, като е изложила доводи за правилност на издадените болнични
листове.
Въз основа на горното е издадено Разпореждане №212 от 07.04.2011г. на Началник
отдел „КПК” при ТП на Н. – Б. за събиране на сумите по ревизионния акт за
начет. Разпореждането е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б., който с Решение
№041/27.04.2011г. е отхвърлил жалбата.
В хода на съдебното производство бе открито производство по оспорване
истинността на Писмо изх.№ЕР-63/15.02.2011г. на Д. на РЗИ – Б. в частта, с
която се твърди, че Експертно решение №0255/25.01.2011г. на ТЕЛК за общи
заболявания – І състав и с Експертно решение №0131/17.01.2011г. на ТЕЛК за общи
заболявания – І състав към МБАЛ Б. са влезли в сила. За доказване на
оспорването бяха представени Уведомление изх.№2214/28.04.2011г. и Уведомление
изх.№2215/28.04.2011г., от които се установява, че в НЕЛК е образувано
производство по чл.112 от Закона за здравето против решенията на ТЕЛК - Б., с
които са отменени издадените от д-р У. болнични листове. Представена бе и
подадената против тях жалба от д-р П. У., която е депозирана до НЕЛК – София на
01.04.2011г. Предвид приетите доказателства съдът намира оспорването за
доказано.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна имаща качеството на
заинтересувано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на Н. разполагат с
правомощието да съставят на физическите или юридическите лица ревизионни актове
за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от
неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно
съдържание. Именно това е и правното основание на развилото се административно
производство, в рамките на което е издаден процесния ревизионен акт за начет, а
въз основа на него оспореното разпореждане за събиране на сумите по него.
Хипотезата на цитираната материалноправна норма на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО
сочи, че за да бъде съставен акт за начет следва да са налице неправилно
извършени осигурителни вноски или издадени документи с невярно съдържание. В
случая в хода на административното производство е прието, че в следствие на
отменени болнични листове, издадени от оспорващата в полза на лицата В.
Г. Я. и Р. Б. П. неправилно са изплатени обезщетения за временна неработоспособност.
Приетите по делото доказателства не подкрепят становището на административния
орган. Видно от тях решенията на ТЕЛК, с които са отменени процесните болнични
листове не са влезли в сила. Следователно към момента на издаването на
ревизионния акт, както и към момента на постановяване на оспореното решение,
стабилитетът на решенията не е бил настъпил, което мотивира съда да приеме, че
е липсвало основание за приложението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. При
неустановеност на една от материалноправните предпоставки за издаването му,
процесният ревизионен акт се явява незаконосъобразен, което пък от своя страна
влече като правна последица и незаконосъобразността на издаденото разпореждане
за събиране на сумите по него и на потвърждаващото го решение на Д. на ТП на Н.
- Б..
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Изхода на делото
обуславя и основателност на искането за присъждане на сторените от оспорващата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 от АПК,
Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №041 от 27.04.2011г. на Д. на ТП на Н. – Б. , с което е
потвърдено Разпореждане №212 от 07.04.2011г. на Началник отдел „КПК” при ТП на
Н. – Б..
ОСЪЖДА ТП на Н. – Б., представлявано от Д. З. З. да заплати на П. В.
У., с адрес гр. С., ул. “. №5 сторените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.


СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.