и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „....“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., област Б., ул. „Е. Й.“ Б. 6, А. 12, представлявано от управителя Т. Н. Д., депозирана чрез адвокат Б. Б., срещу Решение № 502415/21.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 316/2020 г. по описа на Районен съд – Р., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 462331-F475634/10.09.2019 г. на Началника на О. „. Д. – С. в Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на Н./.
В касационната жалба се развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и П. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушението и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че процесното нарушение е квалифицирано неправилно, както и че неправилно е определен в случая субекта на отговорността. Сочи се още, че визираното в НП нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно, че касаторът следва да бъде освободен от отговорност по реда на цитираната разпоредба. По изложените в жалбата аргументи се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът по касационната жалба – О. „. Д. – С. П. ЦУ на Н., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С представено по делото писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 462331-F475634/10.09.2019 г. на Началника на О. „. Д. – С. в ЦУ на Н., с което на „. ....“, за нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд e приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни съображения за процесуална законосъобразност на НП, както и за правилно приложение на закона П. определяне размера и вида на санкцията. Съдът подробно е мотивирал и отрицателното си становище касателно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Съдът е отговорил убедително на всички спорни въпроси, в това число и за приложението на материалния закон, за законосъобразността на процедурата по установяване и санкциониране на визираното в АУАН и НП нарушение, както и за индивидуализацията на наказанието.
По делото е установено с категоричност, че П. извършената на 05.03.2019 г. проверка на търговски обект - магазин за подаръци, находящ се в гр. Банско, ул. „..., представляващ търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и стопанисван от едноличния търговец, е констатирано, че за осъществена на горепосочената дата покупка на 2 бр. магнити на стойност 5.00 лева, не е издадена фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство, като плащането е прието от Елена Василева Духова на длъжност „продавач-консултант“ в обекта.
Така установеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Административно-наказателната отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС по регистриране и отчитане на извършеното плащане, чрез издаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата, е на търговеца, стопанисващ търговския обект. С неиздаването на изискващата се касова бележка от фискалното устройство в обекта, е осъществен обективния състав на административното нарушение, за което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, субектът на отговорността следва да понесе административно-наказателната санкция. Ето защо, доводите на касатора за неправилна квалификация на неизпълението и неправилно определен субект на отговорността, са неоснователни.
В настоящия случай безспорно е доказан факта на извършената продажба в стопанисвания от касатора търговски обект, както и факта на неиздадена фискална касова бележка, поради което правилно деянието е възприето за съставомерно. Противно на твърдяното в жалбата, в АУАН и НП се съдържа подробно и изчерпателно фактическо описание на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Описанието на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – изчерпателно са посочени всички релевантни за отговорността по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС факти и обстоятелства, които безспорно сочат на неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка.
Настоящият състав на Административен съд – Б. намира за неоснователно и възражението за приложимост на института на маловажност, поддържано и пред първата инстанция. Когато се касае за нарушения на данъчното законодателството, не може да се обсъжда маловажност на случая и малозначителност на деянието. Законът за данъка върху добавената стойност определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми, в съответствие с която законодателят е предвидил относително високи размери на наказанията ‒ глоба и имуществена санкция. Извършеното от касационния жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което същото не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, респективно в конкретния казус липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички доводи на касационния жалбоподател, изложени и пред настоящата инстанция, които се споделят и от касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни. Горното важи в пълна степен и по отношение възражението на касатора за неправилна квалификация на установеното П. проверката неизпълнение. Районният съд, П. правилно приложение на закона, е посочил в мотивите си, че конкретните обществени отношения се регулират именно от нормата на чл. 118 от ЗДДС, поради което процесното нарушението правилно е квалифицирано по този законов текст. Цитираните в касационната жалба текстове от Наредба Н-18/13.12.2006 г. доразвиват и прецизират реда за регистриране на продажби, поради което непосочването им П. квалификацията на нарушението, не прави обвинението неясно от правна страна.
Останалите доводи, за несъответствие по отношение на номиналната стойност на банкнотата, посредством която е извършено плащането, както и непосчването в НП на лицето, извършило плащането, са несъществени пропуски и по никакъв начин не засягат формалната и процесуалната законосъобразност на НП. Както бе споменато по-горе, релевантните за съставомерността факти са установени и отразени по категоричен начин, като за същите по делото бяха събрани безспорни доказателства. По този начин санкционираният субект по никакъв начин не е възпрепятстван да възприеме за какво негово неизпълнение е реализирана отговорността му
Съдът намира за неоснователни и доводите, поддържани от процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание досежно наличието на преюдициално запитване от Административен съд – Б. до Съда на Европейския съюз /по преюдициални въпроси на л. 35 от делото/, тъй като счита, че тези доводи са неотносими към настоящото производство.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода от спора и предвид настъпилата законодателна промяна – добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че конкретното възнаграждение за касационната инстанция, следва да е в размер на 100.00 лева.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502415/21.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 316/2020 г. по описа на Районен съд – Р.
ОСЪЖДА „. ....“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., област Б., ул. „Е. Й.“ Б. 6, А. 12, представлявано от управителя Таня Николова Духова, да заплати на Националната агенция за приходите - гр. С., бул. “....., сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
М.К.