и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. с адрес: Б., ЖК „З.“ № , срещу Решение № 1808/02.03.2016 г., постановено по н.а.х.д № 2570/2015 г. по описа на Районен съд – Б., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1116-001111/13.10.2015 г. на Началника група в С. “. П. П. ОД на М. – Б., с което на К. Д. Б. за извършено административно нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ /отм./ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като районният съд е намалил размера на глобата от 400.00 лева на 250.00 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и П. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и че неправилно е установил фактическата обстановка по вмененото нарушение. Иска се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – С. “. П. П. ОД на М. – Б., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С атакуваното решение Районен съд – Б. е изменил Наказателно постановление /НП/ № 15-1116-001111/13.10.2015 г. на Началника група в С. „Пътна П. П. ОД на М. – Б., с което на К. Д. Б. за извършено административно нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като районният съд е намалил размера на глобата от 400.00 лева на 250.00 лева.
За да постанови този резултат, Районен съд – Б. е приел, че Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ в редакцията на текста, действала към датата на извършване на нарушението – 01.08.2015 г., като е санкциониран за това, че на последната дата около 09.05 часа в Б., по бул. „Св. Димитър Солунски“ в посока от Автогара – Б. към Бензиностанция OMV, е управлявал собствения си лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с ДК №, без да е изпълнил задължението си на собственик на МПС съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил констатираното в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушение. Приел е, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Достигнал е до извода, че следва да се приложи принципа на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за по-благоприятния закон – чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ /нов/ и е намалил размера на наложената с наказателното постановление глоба от 400.00 лева на 250.00 лева.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Нарушението е извършено, доказано е и е квалифицирано правилно от административно-наказващия орган. В административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че на 01.08.2015 г., около 09.05 часа в Б., по бул. „Св. Димитър Солунски“ в посока от Автогара – Б. към Бензиностанция OMV, Б. е управлявал собствения си лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с ДК № , без да е изпълнил задължението си на собственик на МПС съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. Нормата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на Б., предвижда административно наказание за всяко лице, което управлява моторно превозно средство, независимо от това дали притежава или използва същото, когато за превозното средство не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В конкретния случай последната валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е била в сила до 10.07.2015 г., а договорът за следващата такава е сключен след проверката - на 03.08.2015 г.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено авторството на деянието и неговата противоправност. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, са издадени в изискуемата от закона форма, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно районният съд е изменил процесното наказателно постановление, с оглед наличието на нова, по-благоприятна санкционна норма – чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ /ДВ, брой 102/29.12.2015 г./. П. постановяването на съдебния акт не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяната му и в тази връзка твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на производството, остават недоказани.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на КЗ, за извършването на което е предвиден относително висок размер на санкцията, като законодателят П. определянето му е отчел и интензитета, и обществената опасност на тези деяния. Действително съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. П. всички случаи обаче, съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. С КЗ се уреждат обществени отношения, П. които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по Кодекса е по-строга. КЗ определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, както и императивът тези размери да бъдат налагани като наказания. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно. С оглед на горепосоченото, касационният състав намира , че не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че наказателното постановление законосъобразно е изменено от районния съд, като пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, които да водят до различни от изложените от районния съд изводи.
С оглед горното и предвид липсата на наведените в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1808/02.03.2016 г., постановено по н.а.х.д № 2570/2015 г. по описа на Районен съд – Б., с което е изменено Наказателно постановление № 15-1116-001111/13.10.2015 г. на Началника група в С. „Пътна П. П. ОД на М. – Б., с което на К. Д. Б. с адрес: Б., ЖК „З.“ № , за извършено административно нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ /отм./ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като с решението на районния съд размерът на глобата е намален от 400.00 лева на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.