и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на “. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., общ. Г. Д., ул. “. К." № 28, представлявано от управителя И. Г. С., против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № ПИ-З0З/03.09.2020 год. на Д. на ТД на Н. – С., с което е оставено без уважение жалбата му срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК,изх. № С200001-012-0000085/ 17.08.2020 год. по изп. дело № 180539226/ 2018 г., издаден от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на Н. С..
Жалбоподателят оспорва акта на приходната администрация като незаконосъобразен. Излага подробни доводи, които се свеждат до това, че целевите плащания от ДФ "Земеделие" на земеделските производители са обект на специален режим и са несеквестируеми. Предвид тези доводи, моли за отмяна на решението на Д. на ТД на Н. – С., ведно с произтичащите от това правни последици.
В съдебно заседание не се представлява. В депозираното от процесуалния представител по пълномощие писмено становище, дружеството-жалбоподател поддържа жалбата по съображенията изложени в същата. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответната страна - директорът на ТД на Н. - С., чрез процесуалния си представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Ц. – З., заема становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. В пледоарията, излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В ТД на Н. – С. е образувано изпълнително дело № 180539226/2018 год. срещу “. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., общ. Г. Д., ул. “. К." № 28, представлявано от управителя И. Г. С. за непогасени в срока за доброволно изпълнение публични задължения за ДДС, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, по подавани от дружеството декларации за 2018 и 2019 год. Безспорно е по делото, че за образуваното изпълнително дело е изпратено до дружеството съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК. С разпореждания за присъединяване, съответно с №№ С190001-105-0301461/ 16.09.2019 год., № С190001-105-0382275/ 21.11.2019 год., № С200001-105-0024456/30.01.2020 год. и № С200001-105-0045480/ 18.02.2020 год., към процесното изпълнително дело са присъединени допълнително задължения индивидуализирани по вид и размер в посочените разпореждания.
За обезпечаване на изискуемите публични вземания, предмет на изпълнение с процесното изпълнително производство на основание чл. 200 от ДОПК, във вр. с чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С 200001-022-0051778/10.08.2020 г. за обезпечаване задълженията на “. Е. ЕИК..., гр. Г. Д., по изпълнително дело № 180539226/2018 год. по описа на ТД на Н. – С., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ за сумата от 7 102. 03 лева. Същото е връчено по електронен път на дружеството на 18.08.2020 год. Липсват данни и не се твърди постановлението да е обжалвано. До банките са изпратени запорни съобщения на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК.
На 13.08.2020 год. дружеството е подало молба до публичния изпълнител, с която е поискало сумите с наредител Държавен фонд „Земеделие“, постъпващи по банковата му сметка да бъдат освободени като несеквестируеми, на основание чл. 444, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 94 от Закона за Държавния бюджет на РБ, обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 год. Като основание за искането се сочи, че същите представляват субсидия по Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България. По молбата публичният изпълнител се е произнесъл с Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200001-012-0000085/17.08.2020 год., връчен по електронната поща на дружеството на 18.08.2020 год. Отказът е обжалван от “. Е. ЕИК ..., гр. Г. Д., по административен ред, като с Решение № ПИ-303/03.09.2020 год., директорът на ТД на Н. – С. е оставил без уважение подадената жалба като неоснователна. Решението е изпратено на жалбоподателя по електронната пощата на 04.09.2020 год. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил с жалба, подадена в Административен съд – Благоевград на 11.09.2020 год.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество същата, според съда е неоснователна, поради следните съображения:
След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законно установените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
От своя страна и обжалваният отказ за отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление № С200001-022-0051778/ 10.08.2020 год. е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на Н. – С., съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.
Съгласно чл. 208, ал. 3 от ДОПК решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това. Следователно, за да бъде отменено наложено обезпечение следва да бъде изпълнена някоя от следните предпоставки: когато бъде погасено публичното задължение; когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; предложена е замяна с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая не се твърди и не се доказва наличие на някоя от законно установените предпоставки за отмяна на наложената с влязло в сила постановление обезпечителна мярка, поради което приходните органи правилно са отхвърлили направеното искане.
Отделно от изложеното, не се спори, че между “. Е. ЕИК ..., гр. Г. Д. и Областна дирекция по безопасност на храните е сключен Договор № 40/ 27.03.2019 год. /Договор/, с който е уреден реда за изпълнение на мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози, в частта определена за изпълнение от регистрираните ветеринарни лекари по аргумента на чл. 1, ал. 1 от Договора. В чл. 2, ал. 1 от Договора е регламентирано, че изплащането на средствата за изпълнение на тези мерки се извършва съгласно Схемата за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнението на мерките по националната програма за профилактика надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 от Договора, Държавен фонд „Земеделие“ изплаща средствата за регистрирания ветеринарен лекар за покриване на разходи по изпълнение на мерките, предвидени в държавната помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните.“
Съдът намира за правилно и законосъобразно становището на решаващият орган, че в случая не се налице изискванията на чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2020 год., която регламентира кумулативно наличието на следните елементи: целево предоставени средства от държавен бюджет, които да са предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и които средства да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. Предоставените парични средства съгласно Договора сключен между дружеството-жалбоподател и Областна дирекция по безопасност на храните, представлява субсидия отпускана с цел компенсиране, в частност покриване на разходи по изпълнение на мерките, предвидени в държавната помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните“ Последното ведно с факта, че в случая не е налице целево предоставяне на въпросните средства от държавния бюджет за изпълнение на делегирани от държавата дейности, по аргумента на чл. 96, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДБРБ, същите следва да се приемат като секвестируемо имущество на длъжника. Юридическите лица, едноличните търговци, както и земеделските производители, на които се отпускат средства от Държавен фонд „Земеделие“ за други цели извън регламентирани в чл. 96, ал. 1 от ЗДБРБ не са натоварени със извършване на дейности и функции по делегация на държавата, поради което и същите не са сред субектите ползващите се от регламентираната в чл. 96, ал. 2 от ЗДБРБ защита, т.е. не се явяват „нефинансови предприятия“ по смисъла на ЗДБРБ, които са натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата. Аргумент в подкрепа на последното е текста на чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в който са посочени лимитативно дейностите, за които законодателят е предвидил подпомагане на земеделските производители.
При това положение запорът е възможен и законосъобразен предвид липсата на забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии и помощи, получени от регистрирани ветеринарни лекари по одобрена схема за държавна помощ за компенсиране на разходите им по изпълнение на мерки по програми за профилактика.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК Административен съд - Благоевград, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., общ. Г. Д., ул. “. К." № 28, представлявано от управителя И. Г. С., против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № ПИ-З0З/03.09.2020 год. на Д. на ТД на Н. – С., с което е оставено без уважение жалбата му срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК,изх. № С200001-012-0000085/ 17.08.2020 год. по изп. дело № 180539226/ 2018 г., издаден от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на Н. С..
ОСЪЖДА “. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., общ. Г. Д., ул. “. К." № 28, представлявано от управителя И. Г. С. да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С. разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.