и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. И. Х., с адрес: град Б., ул. „Б.“ № **, вх. *, . *, ап. **, депозирана чрез адв. И. Х., с адрес за призоваване: град Б., ул. „Х. Т.“ № ***, против Решение № 910031/29.12.2020 г., постановено по НАХД № 1617/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 1976275, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б.., с който на касационния жалбоподател за административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НПК. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които районният съд не е отчел при постановяване на окончателния си съдебен акт. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощен процесуален представител – адв. Х..
Ответникът – ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото становище, касационната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Б. е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1976275, с който за извършено от Н. И. Х., в качеството му на собственик на МПС „Ф. С.“, с рег. № * ***** **, нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 /сто/ лева.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш, при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението, квалифицирано като такова по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е безспорно установено, като заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер, при отсъствие на допуснати процесуални нарушения.
Решението е правилно.
Противно на твърдяното в жалбата, фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за доказаност на нарушението, както и за липса на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкционирането му, са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
В случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си Н. Х. е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 13.03.2018 г., в 13:35 часа, по ПП-1 Е-79, на км. 331+200, в района на бензиностанция „Шел“ Б., в посока от град Симитли към град София, при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и установено с техническо средство TFR1-M е извършено нарушение за скорост. Деянието е извършено виновно, доколкото Х., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнил. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 2 от същия закон.
По делото са събрани достатъчно доказателства, че процесното МПС е собственост на Х., а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно.
Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на съществени пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно, пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на М., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на М., който съдържа всички реквизити на утвърдения с наредбата образец. Обстоятелството попадал ли е процесният пътен участък в обхвата на действие на техническото средство, посредством което е установено вмененото на Х. нарушение, с категоричност се установява от изготвения протокол за използване на АТСС, в който ясно са посочени мястото, на което е било разположено техническото средство и контролираният от него участък.
Видно от направеното върху електронния фиш отбелязване е, че същият е редовно връчен на адресата на 14.10.2020г., за което и по делото не се спори. Нито се твърди от страна на наказващия орган, нито са ангажирани съответни доказателства, че санкционираното лице е уведомено за издадения електронен фиш по-рано. Не са налице никакви доказателства, че лицето е търсено през времевия интервал от съставяне на електронния фиш до посочената по-горе дата. Липсват каквито и да било данни за издирване на лицето, за промяна на адреси, за факта, че е търсен и резултатите от евентуални опити за връчване на електронния фиш преди връчването на 14.10.2020 г.
От датата на извършване на нарушението - 13.03.2018г., тече давностен срок, във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а както е известно, при съществуващата нормативна уредба /чл.80, ал.1, т.5 от НК, субсидиарно приложим по силата на чл.11 от ЗАНН/ този срок е три години от датата на извършване на нарушението. Абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва, е четири години и половина от датата на извършването на нарушението. В случай, че посоченият давностен срок е изтекъл електронният фиш следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство прекратено.
В настоящия случай, обаче, предвид датата на извършване на нарушение по ЗДвП - 13.03.2018 г., давностният срок за административно - наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.
Ето защо, като е потвърдил процесният ЕФ, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 910031/29.12.2020 г., постановено по НАХД № 1617/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ Марияна Мицева

Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК