и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от Й. С. Д., с ЕГН *, с адрес : Г. Б.,..., подадена Ч. проц. представител - А. Б. П. - АК - Б., против Решение № */ 2153-01-14/ 10.04.2020г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО, е потвърдено Разпореждане № */ 11.12.2019г. на Началник отдел “Пенсии“ при ТП на Н. - Г. Б..

В жалбата се посочва, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни и неправилни, тъй като с тях, не е признат като втора категория труд, стажът на Д., за периодите 01.09.1991г.- 01.10.1992г. и 01.06.1994г.- 01.04.1998г., на заеманата от нея длъжност “технически ръководител“ в Държавна фирма /ДФ/ … /“…“/ – с. … Твърди се, че неправилно, и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, положения от оспорващата труд, на посочената длъжност, за посочените периоди, е признат за трета категория. Иска се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като му се дадат указания да зачете за втора категория труд, стажът на оспорващата, за процесните два периода, а въз основа на това същият да определи и друг, по- висок размер на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В съдебно заседание оспорващата лично и с проц. си представител – А. П. поддържа доводите изложени в жалбата, като ги доразвива в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на Н. - Б., Ч. упълномощения проц. представител – юрисконсулт М., и в съдебно заседание, и в представена по делото писмена защита, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна, адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното :

Правото на оспорване е своевременно упражнено - в 14 - дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, считано от връчването на акта на 23.04.2020г. Жалбата е подадена от адресата по акта, с пряк и личен правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт, с оглед което и при липсата на пречки по чл. 159 АПК, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е и основателна. Съображения :

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 146 от АПК съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен за това административен орган – Д. на ТП на Н. - Б., който в специфичното контролно производство по реда на чл. 117 от КСО е проверил законосъобразността на Разпореждане № */ 11.12.2019г. на Началник отдел “Пенсии“ при ТП на Н.- Г. Б., като го е потвърдил. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, при изложени подробни фактически и правни основания от административния орган /мотиви/. Оспореното решение обаче е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона.

Оспорващата Й. Д. е отправила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО със Заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-01-1376/ 13.08.2019г., към което са приложени съответни документи, удостоверяващи положения от нея трудов и осигурителен стаж. С Разпореждане № */ 11.12.2019г. на Началник отдел “Пенсии“ при ТП на Н. - Г. Б., на същата, на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е направил преценка, и е приел, че Д. има осигурителен стаж от втора категория – 10 години, 05 месеца и 03 дни; и от трета категория – 30 години, 08 месеца и 00 дни, който превърнат по реда на чл. 104 от КСО- в трета категория труд, е в размер на 43 години, 08 месеца и 11 дни. Именно този стаж е и зачетен от пенсионния орган, като пенсията е отпусната от 02.08.2019г., с определен индивидуален коефициент – 0. 925. В заявлението си за отпускане на пенсия, лицето е декларирало, че за целите на изчисляване на размера на пенсията, желае да ползва следните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. : 01.01.1983г.- 31.12.1985г., като е представило УП-2 № 41 от 04.07.2019г., с осигурителен доход за избрания период 7 544. 00 лв. От направената от адм. орган преценка, след разглеждане на документите за стаж и доход, се установява, че осигурителния стаж за периодите 01.09.1991г.- 01.10.1992г. и 01.06.1994г.- 01.04.1998г. по издаденото от … – с. П., Удостоверение № 20/ 24.06.2019г., не следва да бъде зачетен за втора, а за трета категория стаж, тъй като Й. Д., е заемала длъжността “технически ръководител“ в ДФ “…“ – с. П., която е свързана с дейността на механо- шлосерския цех към фирмата и не е била на строителен обект или група строителни обекти. Канцеларията, в която е било работното й място, се е намирала в обособено помещение в цеха, а дейността на Д., била свързана с проверки и контрол на място в механо- шлосерския цех. Тъй като не се пазели длъжностни характеристики, за характера на дейността й, била направена справка със служители, работили през този период в предприятието /без да се сочи кои са те/, поради което и за тези периоди, й бил зачетен стаж, за трета категория.

Недоволна от така постановеното разпореждане, Д. е обжалвала същото по реда на чл. 117 от КСО, като Директорът на ТП на Н. – Б., го е потвърдил с атакуваното решение, възприемайки доводите на Началник отдел “Пенсии“, и мотивирайки ги, допълнително.

В случая между страните, спора се свежда до това – като втора или трета категория следва да бъде зачетен осигурителния стаж на Д., за периодите 01.09.1991г.- 01.10.1992г. и 01.06.1994г.- 01.04.1998г., за изпълняваната от нея длъжност “технически ръководител“ в ДФ “…“ – с. П. За да се отговори на този въпрос, следва да се има предвид следното.

Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труда, законодателят е предоставил в прерогативите на Министерския съвет с разпоредбата на приложимия в казуса чл. 2, ал. 2 Закона за пенсиите /ЗП, отм./. Тази диференциация, последният е извършил с Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП /отм./, и в отделни случаи от ППЗП /отм./. С разпоредбата на т. 66и /редакция ДВ, бр. 49/ 1990г./ от раздел четвърти на ПКТП /отм./, действаща до 31.12.1999г. /приложим по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПООС/, е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и “инженерно- технически работници до началник-цех включително и работници по поддържане и ремонт, непосредствено заети в цеховете за производство на строителна, силикатна, облицовъчна и подова керамика, изолационни и хидроизолационни материали, строителни облицовки и производство на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. Работници по поддържане и ремонт на машини и съоръжения, технологичния транспорт и инженерно-технически работници до началник на цех включително в цеховете за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия“. В разпоредбата не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството. Подобно изискване е предвидено в разпоредбата на т. 26 ПКТП /отм./, която определя като втора категория, труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкции, модернизация и ремонт. Изискванията по двете разпоредби - т.26 и т.66и от ПКТП /отм./ не са идентични, поради което е напълно възможно административният орган да е смесил изискванията по двете точки, още повече, че в оспореното решение, той неколкократно споменава, че няма данни Д., да е работила на строителен обект или група строителни обекти, което изобщо е неотносимо към съдържанието на приложимата в казуса норма на т. 66и от ПКТП /отм./. Същата сочи, че се прилага за трудов стаж, “положен в тези отрасли и дейности“, като се имат предвид посочените по- долу в текста отрасли и дейности. Относно труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, изобщо не е предвидено изискване да е полаган в отрасъла строителство, поради което се налага изводът, че се има предвид единствено дейността като такава, т. е. естеството на осъществяваните от лицето трудови функции и свързаните с това условия и тежест на труда. Няма и изискване посочената категория работници да работят в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им да се е отчитала в отрасъл “Строителство“ и да са извършвали целогодишно строително- монтажна дейност на обекти с проектно- сметна документация - в този смисъл Решение № 14316/ 14.11.2012г. пост. по адм. д. № 7903/ 2012г., ВАС, VI отд., Решение № 414/ 10.01.2009г. пост. по адм. д. № 12409/ 2008г., ВАС, VI отд.; Решение № 7858/ 04.06.2012г. пост. по адм. д. № 2859/ 2012г., ВАС, VI отд. и др./

Безспорно е по делото, че оспорващата, през процесиите периоди, е работила в бившия строително- монтажен комбинат “…“ - Б., който съществува от 1973г. като поделение на Държавно строително управление /ДСУ/ - Б., извършвало спомагателно- инсталационни дейности за останалите строителни предприятия в окръга, и явяващо се в производствената структура на СМК -Б.. Същото е закрито е през 1988г., и негови приемници стават Монтажно- инсталационно и заготвително предприятие и База за производствено- технологично и машинно снабдяване. Двете предприятия, след 1989г. стават част от ДФ “…“, с. П. Със Заповед № РД-СК-27/ 14.05.1991г. на Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството се образува ДФ “…“ /“…“/. По- късно, ДФ “…, придобива правноорганизационна форма на търговско дружество, и се именува – … - с. П. Видът и дейността, както на … - Б., така и на ДФ “М.“ - с. П., а по- късно и на …- с. П., не е променяна, и е “Строителство“, не е променян и предметът на дейност - пласмент и снабдяване; търговия и транспорт; заготовки и монтаж на арматури, подови настилки, водопроводни, канални, отоплителни, изолационни, дърводелски и тенекеджийски изделия; електрически табла; изработка на стоманобетонни изделия, а заеманата длъжност от Д., и в двата спорни периода, е изпълнявана в съществувалия тогава метало- шлосерски цех.

Съдът намира, че в случая органите на Н., не са изследвали в пълнота, релевантните за казуса факти и обстоятелства за разрешаване на процесния административноправен спор. Безспорно, извършена е в хода на административното производство, проверка в дружеството – правоприемник на ДФ “…“ – с. П. – “… – с. П., която е приключила със заключение, че положения от оспорващата за процесните периоди стаж, следва да бъде зачетен при условията на трета, а не на втора категория стаж, тъй като “Д. е заемала длъжността “технически ръководител“, която е свързана с дейността на механо- шлосерския цех към фирмата, и не е била на строителен обект или група строителни обекти, а канцеларията, в която е било работното й място, се е намирала в обособено помещение в цеха. Дейността й, е била свързана с проверки и контрол на място в механо- шлосерския цех, като за характера на дейността и е направена справка със служители, работили през този период в предприятието“. По делото липсват каквито и да е доказателства, кои са тези конкретни служители, респ. какви длъжности и кога са заемали те, през процесиите периоди ли, които се претендират от Д., са работили с нея, съответно в кой цех, поради което това твърдение, в оспореното решение, съдът намира за недоказано. Нито в хода на административното производство по издаване на Разпореждане № * на Ръководителя на отдел “Пенсии“ при ТП на Н. - Б., нито в хода на производството, във фазата при обжалването пред ответника, изобщо е изследван характерът и мястото на извършваната от оспорващата трудова дейност, през процесните два периода, отговаряща на заеманата от нея длъжност “технически ръководител“ така, както е вписана тя в трудовата й книжка, с оглед преценка на категорията на труда – II или III категория, т. е. административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е подложил на изследване целия първи период 01.09.1991г.- 01.10.1992г., а само част от него 01.09.1992г.- 01.10.1992г., като ведно с това не е изпълнил и задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния казус, независимо от обстоятелството дали е имало или не искане за това от страна на заинтересованото лице, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, вследствие на което е и нарушил принципа за служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Административният орган не се е възползвал от правомощията си по чл. 44, ал. 1 от АПК да изиска сведения от неучастващи в производството лица /напр. лица, работили на едно и също работно място, съответно в един цех с Д./, за да обоснове изводите си, относно действителните факти от значение за случая. По делото, по искане на оспорващата, бе прието в тази насока, годно и относимо писмено доказателство, съхранявано в Държавен архив – Б., а именно - Вътрешни правила за организация на работна заплата в ДФ “Места“ – БПТМС - с. Покровник от 1989г., и по- конкретно - т.5, б. “а“, т. 7, б. “в“, т.7.4, б. “б“, т. 12, б. “в“. По делото липсват данни, които да създават дори индиция, още повече да обосновават извод, че и Д., а и който и да било от работниците в метало- шлосерския цех, са осъществявали своята работна функция извън производственото хале /цех/, респ. конкретния обект, където се е извършвала метало- шлосерската дейност. Както вече се посочи, е налице вътрешно противоречие във волята на административният орган – от една страна, той приема че длъжността на Д. е свързана неразривно с дейността на механо- шлосерския цех към фирмата, а от друга – че длъжността й, не е била на строителен обект или група строителни обекти, което пък няма отношение към т. 66и на ПКТП /отм./, на която се позовава и той, и Д.. Нито се твърди, нито се установява, оспорващата да е осъществявала трудовата си дейност на работно място, извън метало- шлосерския цех, в който са се произвеждали строителни заготовки. Напротив, и от показанията на разпитаните по делото трима свидетели – Н., Ш и П. се установява, че трудовите функции на Д., са осъществявани единствено и само в метало- шлосерски цех, намиращ се на територията на предприятието, от което следва и изводът, че степента на досег с вредните за здравето вещества, при осъществяване всички трудови функции в този цех, е била еднаква по степен на работа и контрол на трудовия процес. Именно на ниво цех, където са се извършвали самите производствени дейности, досегът с вредните за здравето на човека вещества е бил пряк, непосредствен и непрекъснат, през цялото време на осъществяване на трудовите функции, и при това положение, логично е за тези работници, до началник на цех включително, да е предвидена специална категоризация по т.66а на Раздел четвърти от ПКТП /отм./, според която посочените лица, придобиват право на пенсия за изслужено време и старост, при 20г. трудов стаж, от които 15г. положени в посочените отрасли, и възраст 52г. за мъжете и 47г. за жените, т.е. осъществяването тези трудови функции, по необходимост е налагало досега до тази вредна за здравето среда, поради което и ПКТП /отм./ предвижда за тази категория работещи, пенсионирането да се извършва при условията на т. 66и от ПКТП, т. е. при условията II- ра категория труд. Следователно, осъществяването на трудовата функция в метало- шлосерския цех, с предмет на дейност : производство на метални конструкции и строителни заготовки, неминуемо изисква пряка, непосредствена и непрекъсната работа във вредна среда, като дори досега на Д. до тази вредна среда, да е най- малък, но очевидно необходим за осъществяване на трудовата й функция, категоризирането на труда й, би следвало да се осъществи, само и единствено при условията на т. 66и от ПКТП /отм./. Още веднъж следва да се посочи, че самата разпоредба на чл. 66и от ПКТП /отм./, предвижда, че втора категория труд да бъде труда за всички работещи като инженерно- технически работници до началник- цех, вкл. и работници по поддържане и ремонт, непосредствено заети в цеховете за производство на строителна, силикатна, облицовъчна и подова керамика, изолационни и хидроизолационни материали, строителни облицовки и производство на асфалт и асфалтово- бетонни смеси, съответно инженерно- технически работници до началник на цех, вкл. в цеховете за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, без да поставя изискване за заеманата длъжност /технически ръководител, калкулант, касиер, счетоводител и т.н/, тъй като трудовата функция на оспорващата, работеща на територията на посочения обект - цех, макар и да не е пряко свързана с обработката на метали и производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, няма как да бъде изолирана от вредните условия на труд - в този смисъл Решение № 6180/ 09.05.2014г., пост. по адм. д. № 434/ 2014г. по описа на ВАС, VІ отд, Решение № 12289/ 10.05.2012г. пост. по адм. дело № 3983/ 2012г. по описа на ВАС, VІ отд., Решение № 15265/ 12.12.2017г., пост. по адм. дело № 11699/ 2016г. по описа на ВАС, VІ отд. и др./.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – Д. Н., Д. Ш. и И. П., ангажирани от оспорващата, които съдът кредитира изцяло като обективни, достоверни и логични, се установяват и конкретните условия при които е полагала труд, Д.. Неоснователно е оплакването на ответника, че с гласни доказателства не можело да се установяват подобни обстоятелства, и като ги събрал, съдът нарушил правилото на чл. 104, ал. 10 от КСО. Гласните свидетелски показания са допустими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с условията на труда, когато за това липсват писмени доказателства, не по вина на работника или служителя. Нещо повече- в случая свидетелите не са допуснати за опровергаване съдържанието на писмени документи, а тъкмо обратното – за потвърждаване на такива, доколкото въпреки ясното им съдържание /посочено е изрично в УП-3 от 24.06.2019г., че за процесните периоди, за Д. са внасяни задължителни осигурителни вноски за ІІ категория труд/, писмените документи са приети от административния орган за недостатъчни. В този смисъл същите са абсолютно допустим способ за установяване на релевантните обстоятелства, като по този въпрос никога не е имало спор в съдебната практика – Решение № 6180/ 09.05.2014г. пост. по адм. д. № 434/ 2014г. по описа на ВАС, VІ отд.

От показанията на свид. Д. Н. се установи, че оспорващата е изпълнявала своите трудови функции в цеха за производство на метални конструкции- парапети, ел. табла, врати и др., ходила е из халето, за да описва необходимите материали и заготовки, които са нужни, за се доставят по даден проект. Почти по цял ден е била в халето, рядко е седяла в будката. В халето имало 10 електрожена и таблата- пистолети, с които се пръска и боядисва. Имало много прахоляк от работещите електрожени, шум от фрезите при кроенето на профили, както и специфични, вредни миризми. На оспорващата били давани противоотрови - кисело мляко и газирана вода, ежедневно. Материалите, които тя описвала се намирали в халето, а когато трябвало да се направи калкулация от нея, замервала с ролетка, за да види дали не е нещо изпуснато и сгрешено. Миризмата, шумът и прахолякът, когато вратата била отворена, влизали в канцеларията й, изобщо като цяло, в канцеларията се усещали и шумът и миризмата.

От показанията на свид. Д. Ш. се установи, че Д. е работила по цял ден, през цялото време в цеха. Раздавала е самите поръчки да се изготвят, следяла е за тяхното изпълнение, както и за качеството на работа. Стояла е повече в цеха, следяла е за изпълнението на поръчките и тяхното качество. В цеха е имало шум от шлайфове, миризми от боядисване, от грундиране. Давани била на оспорващата кисело мляко и газирана вода. В нейната канцелария, се чували и усещали миризми, шум, прах.

От показанията на свидетеля И. П., директор на предприятието- осигурител се установи, че работата на Д. се е изразявала в мерене на парапети и постоянно движение из цеха за метални конструкции на Домостроителния комбинат. Само в цеха била работата й, не е влизала в администрацията. Стояла е в будката около половин час, за да види документацията, после е била винаги навън, по цеха. В цеха, вътре е имало 12 електрожена, само заварчици и една бригада ОиВ, които правели заготовки за парнатата инсталация. Оспорващата, именно поради вредностите на работата, била осигурявана за втора категория труд, а не като администрацията, които били осигурявани за трета категория. Допълнителна храна за вредни условия на труд, й била давана, всяка сутрин - кисело мляко и минерална вода. Работата й, била основно в металните конструкции, където са електроженистите, и където е по- мръсно от арматуристите. Според него, с еднаква замърсеност били както нейната работа, така и тази на електроженистите.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице С. Т. по допусната от съда съдебно - счетоводна експертиза. Експертът, след запознаване с наличните по делото доказателства, и след извършена проверка в предоставените за ползване от правоприемника на осигурителя - разчетно- платежни ведомости, е дал заключение, че в последните, Д. фигурира в направление “Промишленост“ и група “Специалисти“. Експертът сочи, че за периода 01.09.1991г.- 01.10.1992г., длъжността, с която е отразена оспорващата е “счетоводител“. По делото обаче са представени от Д., и са неоспорени от ответника, 2 бр. Разписания на длъжностите и началните месечни заплати - едното без период, другото за период 01.01.- 31.12.1991г., като и в двете длъжностни разписания, в Раздел “Спец.- инженерно- технически“, срещу длъжността “техник Механо-шлосери, Ел. цех“ и шифър 210110-32018, фигурира името на Д., което обосновано води на извода, че така разписаната длъжност в разчетно- платежните ведомости, за този период не отговаря, както на характера й, така и на естеството на трудовите и функции. От разчетно- платежните ведомости, също така е видно, че длъжностите, с които е отразявана оспорващата, през различните периоди от работата й в “…“, също са вписвани различно – “калкулант“ /м.08. 1996г./; “енергетик“ /м.09.1996г./; “калкулант“ /м.10,11.,12.1996г. и м.01.1997г./; “техник“ /м.02.1997г./; “калкулант“ /м.03,04.1997г./; “техник“ /м.05.1997г./; “енергетик“ /м.06.1997г./, “калкулант“ /м.07.1997г.- 01.04.1998г./, което също води на извода, че вписванията в посочените разчетно- платежни ведомости, не само не са точни и прецизни, а е са неверни, доколкото напр. няма как обективно, Д. да е заемала длъжността “енергетик“, тъй като тя няма, нито съответното образование и професионална квалификация, нито са налице дори индиции от другите събрани по делото доказателства, за заемането от нея на подобна длъжност. Експертът сочи, че в случай, че за процесните спорни периоди, положеният труд от Д., е действително на технически персонал, обслужвал механо- шлосерския цех в процесното предприятие, с вид дейност – “Строителство“, какъвто извод съдът намира, че може да бъде направен, предвид изслушаните събрани в хода на процеса еднопосочни гласни доказателства, то осигурителния й стаж, следва да бъде зачетен именно, като положен в условията на втора категория труд, при условията на т.66и от ПКТП /отм./. Извод в тази насока, следва и от представените в хода на производството, изходящи от правоприемника на предприятието- осигурител писмени документи – Трудова книжка на оспорващата, чиято материална доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/, не бе оборена, и от представеното Удостоверение № 20/ 24.06.2019г. /обр. УП-3/, издадено от …, от които документи, безспорно се установяват обстоятелствата, свързани с трудовата дейност на Д., вкл. това че за спорните периоди, тя е работила в отрасъл “Строителство“, като с оглед изпълняваната от нея трудова функция на “технически ръководител“ /технически персонал/, същата е и осигурявана за втора категория труд по чл. 66и от ПКТП /отм./.

При решаване на въпроса с категорията труд на Д., следва да се има предвид и разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм/, според която, за да се причисли трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, към съответната категория, е необходимо да се установи, че вредността и тежестта на извършваната работа са равностойни, независимо от отрасъла на производството. Т.68 на същия нормативен акт пък сочи, че при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията си, т. е. критерий за определяне на категорията труд, по аргумент от посоченото, е характерът на извършваната работа, а не наименованието й. Преценката за вредността и тежестта на работата следва да се извърши във всеки конкретен случай, като с оглед представените доказателства в настоящия процес – безпротиворечивите показания на тримата разпитани свидетели, един от които /свид. П./ - ръководител на предприятието – осигурител, които имат преки и непосредствени впечатления от естеството на престирания труд, както и писмените доказателства – трудова книжка и Удостоверение № 20/ 24.06.2019г. /обр. УП-3/, издадено от …, и съобразявайки нормите на т. 68 и 67 от ПКТП /отм./, съдът намира, че оспорващата е участвала пряко в производствения процес в метало- шлосерския цех, изпълнявайки функциите на техник на цеха, поради което следва да се приеме, че процесните периоди от време, следва да й бъдат зачетени, като положени при условията на втора категория труд - в този смисъл Решение № 8477/ 20.10.2004г. пост. по адм. д. № 3109/ 2004г. по описа на ВАС, VІ отд., Решение № 8685/ 23.08.2006г. пост. по адм. д. № 3212/ 2006г. по описа на ВАС, VІ отд., Решение № 3741/ 19.03.2013г. пост. по адм. д. № 523/ 2013г., по описа на ВАС VІ отд., Решение № 9327/ 29.07.2016г. пост. по адм. д. № 10930/ 2015г. по описа на ВАС, VІ отд. и др.

Ето защо, като е приел, че осигурителният стаж на оспорващата за периодите 01.09. 1991г.- 01.10.1992г. и 01.06.1994г.- 01.04.1998г., на заеманата от нея длъжност “технически ръководител“ в ДФ … – с. П., следва да бъде зачетен като положен при условията на трета, вместо на втора категория труд по смисъла на ПКТП /отм./, административният орган е нарушил приложимите материалноправни норми, допуснал е съществено нарушение на административнопроизвоствените правила, постановил е един незаконосъобразен административен акт, който не съответства и на целта на закона, въз основа на който се издава, и поради това следва да бъде отменен. Като резултат от отмяната на оспорения акт, делото следва бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при което той да постанови нов акт по подаденото от Й. Д., заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като й се зачете за осигурителен и трудов стаж, положен при условията на втора категория труд, положения от нея такъв, в следните периоди от време : 01.09.1991г.- 01.10.1992г. и 01.06.1994г.- 01.04.1998г., за заеманата от нея длъжност “технически ръководител“ в посоченото предприятие- осигурител.

По разноските. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата ще следва да се присъдят направените по делото разноски за вещо лице в размер на 250. 00 лв., 10. 00 лв. – депозит за призоваване на свидетел и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на проц. представител на ответника за редуциране, поради прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 600. 00 лв., обективиран в представен Договор за правна защита и съдействие /л. 58 от делото/ по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, до сумата от 500. 00 лв., незначително надвишаваща, минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. приета от Висшия адвокатски съвет, от 350. 00 лв., доколкото с посочения размер, с оглед и конкретната фактическа и правна сложност на делото, проведените пет съдебни заседания, вкл. изслушаното заключение на вещото лице, ще се възмезди в достатъчна степен оспорващата, за понесените от нея разходи. При това положение, Националния осигурителен институт, доколкото на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, именно, той е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт – ТП на Н. – Б., следва да се осъди да заплати на оспорващата, общата сума от 760. 00 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № */ 2153-01-14/ 10.04.2020г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № */ 11.12.2019г. на Началник отдел “Пенсии“ при ТП на Н. - Г. Б..

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес : Г. София 1303, бул. “Александър Стамболийски“ № 62- 64, представляван от Управителя, да заплати на Й. С. Д., с ЕГН *, с адрес : Г. Б., …, сумата от 760. 00 лв. /седемстотин и шейсет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Птеков

Вярно с оригинала!

Г.Б.