Производството по делото е образувано по жалба на Р. Г. М. от гр. П., ул. „...” № ... против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0314-000107/07.05.2017 год. на началник на РУП към ОД на М. – Б., РУ – П. и е с правно основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 145 от АПК.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е нищожна, тъй като към момента на издаване на принудителната административна мярка (ПАМ) той е упълномощен със заповед от 2015 год. В заповедта не е посочено кое конкретно нарушение е налице, за да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 2а. Иска се отмяна на заповедта като нищожна, алтернативно се поддържа отмяна поради незаконосъобразност.
В с.з. жалбоподателят Р. М. не се явява. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата началникът на РУ – П. към ОД на М. – Б., редовно призован, не изпраща представител.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.05.2017 год. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в гр. П., на ул. „..” като водач на МПС управлява личният си лек автомобил „...”, рег. № ... след употреба на алкохол, установена с техническо средство алкотест дрегер мод. 7510 с ф. № АRDM-0184, тариран до м. 05.2017 год., който е отчел положителен резултат от 1,33 промила, показани на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0036461. Водачът не може да представи СУМПС и СРМПС част ІІ. Прието е, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На основание на този акт му е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0314-000107 от 07.05.2017 год., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП му е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС „...” с рег. № ... за срок от 6 месеца, считано от 07.05.2017 год., отнети са му 2 броя регистрационни табели.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която издаденият административен акт е неблагоприятен. Заповедта е връчена на 11.05.2017 год., жалбата е подадена на 22.05.2017 год.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповед № 17-0314-000107 от 07.05.2017 год. за прилагане на ПАМ е нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от издадената заповед на Н. на РУ – П. П. ОД на М. – Б., последният е издал същата на основание оправомощаване със Заповед № 244з-179/26.01.2015 год. Нормата на чл. 171, т. 2а е нова и е влязла в сила на 21.01.2017 год. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 07.05.2017 год., което ще рече, че към момента на издаването и е бил вече в сила чл. 171, т. 2а. Но към този момент Н. на РУ П. П. ОД на М. – Б. не е бил оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ на това основание. Въпреки изричното изискване на съда за представяне на доказателства в тази насока, такива не са представени, а и в самата заповед за прилагане на ПАМ е цитирана заповед, която не е представена, но е от 2015 год. като нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП не е била приета от законодателя към този момент и такова основание за прилагане на ПАМ не е съществувало.
Ето защо съдът приема, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и в този смисъл е нищожна.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно само в частта за внесената държавна такса. За претендираните 300 лв. – адвокатско възнаграждение не се съдържат доказателства в кориците на делото, че същите са изплатени, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на внесената държавна такса – 10,00 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.1 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0314-000107 от 07.05.2017 год. на началник РУП към ОДМВР – Б., РУ – П..
ОСЪЖДА ОД на М. – Б. да заплати на Р. Г. М., с адрес: гр. П., ул. „...” № ..., 10,00 (десет) лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението им.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.