и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник С. „. полиция” при ОД на М. – Б. против Решение № 906828/ 17.08.2020 г., постановено по нахд № 758/2020 г., на Районен съд – Б. с което е отменено Наказателно постановление НП № 20-1116-000313 от 18.03.2020 г. на Началник Група към ОД на М. – Б. С. „. П..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се изводите на съда, обосновали отмяна на процесното наказателно постановление, като се твърди, че същите са в противоречие с материалния закон. При доказаност на административното нарушение се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът – М. С. М., Ч. надлежно упълномощен адвокат, в съдебно заседание и в представено по делото възражение, оспорва подадената касационна жалба и иска БлАС да остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, и пледира за потвърждаване на акта на РС – Б. като правилен и законосъобразен.
Административен съд - Б. след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение БлРС е отменил НП № 20-1116-000313 от 18.03.2020 г. на Началник Група към ОД на М. – Б. С. „. П., с което на М. С. М. за извършено административно нарушение по чл. 186, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
За да постанови този резултат и да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.к. нарушението за което е санкциониран М. не осъществява признаците на състав на административно нарушение.
Решението е законосъобразно.
Районният съд е събрал и обсъдил всички релевантни доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като приетите от районния съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.
Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл.6 от ЗАНН - да нарушава установения ред на държавното управление, да бъде извършено виновно и да бъде обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение.
В настоящия случай, както правилно е приел районният съд, поведението на М.М. неправилно е субсумирано под нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, която гласи, че "издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител". Цитираната норма не съдържа в себе си правило за поведение, при несъобразяването с което, следва да се наложи санкция на водач на МПС, а единствено визира принципното положение, че глобите по незаплатени доброволно фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на публичен изпълнител. По своето съдържание разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП въвежда указания за начина и реда, по който следва да се събере глобата, наложена с фиш, като по никакъв начин с посочения текст не се създава задължение спрямо водачите на МПС да не шофират в случай, че не са заплатили доброволно наложените им глоби. Следва да се отбележи, че подобно нарушение на описаното в атакуваното НП въобще не е предвидено в ЗДвП. Не съществува нормативно въведена забрана за водачите, които не са заплатили доброволно наложена глоба, да управляват МПС до погасяването й. Незаплащането на глобата в срок води до възможност АНО да организира събирането й по принудителен ред, регламентиран в чл.209 и сл. от ДОПК. Ето защо, първоинстанционният съд отменяйки атакуваното НП, е постановил правилен и законосъобразен С. акт.
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен С. състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано; а е и допустимо – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не саналице касациоониоснования за отмяната му.
С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на направените разноски от процесуалния представител на ответника по касационната жалба и разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, следва на М. М. да му бъдат присъдени разноски в размер 300.00 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за производството пред БлАС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906828/ 17.08.2020 г., постановено по нахд № 758/2020 г., на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на М. С. М., ЕГН *, с А. Г.Б. ул.“. С. И. **, вх.* сумата от 300.00 (триста) лева – направени разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК