и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по исковата молба от ... – Б., чрез пълномощник против Н. А. по П. – С., с която се иска присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 399,85 лв., представляващо заплатени адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции по обжалване на издадено от Зам. директора на ТД на НАП – С. наказателно постановление, отменено по надлежния ред, ведно със законовата лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно й изплащане, както и направените в производството по ЗОДОВ разноски.
В исковата молба се твърди, че претендираната сума за причинените имуществени вреди представлява заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу АУАН в размер на 670,00 лв., за изготвяне на жалбата против издаденото НП и осъществяване на процесуално представителство пред районния съд – 915,00 лв., чийто размер е договорен с Договор за правна защита от 24.10.2017 г., заплатен на 06.11.2017 г. по банков път и 680,00 лв. за процесуално представителство пред БлАС, образувано по касационна жалба от ТД на НАП, уговорено с Договор за правна защита от 22.06.2018 г. и заплатено по банков път на 26.06.2018 г. Отделно от това претендира заплащане на разноски за транспорт на адвоката за явяването му пред РС и пред БлАС, който с оглед характера на договора inuito personae е следвало да пътува от С. до Б. за насрочените открити съдебни заседания по разглеждане на спора. В тази връзка иска да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените разноски за гориво в размер на 35,85 лв. за 28.02.2018 г., 50,00 лв. за 20.04.2018 г. и 50,00 лв. за 21.09.2018 г., общо 135,85 лв., за заплащането на които представя фактури. Така направените от дружество разноски са в резултат от незаконосъобразния акт – отмененото наказателно постановление. Счита, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъбразното действие по издаване и обжалване пред съда на отмененото наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Поради наличие на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иска нейното присъждане.
Ответникът чрез представител оспорва иска по основание и размер. Счита, че претендирания размер е прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съпоставим със стойността на наложената имуществена санкция. Поддържа възражение за недоказаност на транспортните разходи предвид липсата на издадени фактури и отсъствие на причинна връзка, поради това, че не се е налагало тяхното извършване.
Представителят на О. П. Б. счита предявения иск за допустим, а по същество за основателен, тъй като представените касови бонове представляват фактури, отразяващи съответните данни.
В хода на производство са събрани писмени доказателства. Изискано за послужване и приобщено към доказателствения материал е НАХД № 2534/2017 г. по описа на РС – Б., ведно с КНАХД № 402/2018 г. по описа на БлАС.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор от фактическа страна, която се установява и от приетите по делото доказателства и се свежда до следното:
С Наказателно постановление № F325630/03.10.2017 г. на Заместник директора на Териториална дирекция на Н. А. по П. – гр. С., за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на ... е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лв. По жалба от санкционирания субект против наказателното постановление в РС – Б. е образувано НАХД № 2534/2017 г. по описа на съда. След като е разгледал спора по същество с Решение № 4446/14.05.2018 г. съдът е отменил наказателното постановление. В хода на разглеждане на делото, дружеството - жалбоподател е било представлявано от адв. Г. по силата на пълномощно за процесуално представителство (л. 56), явила се в проведените съдебни заседания на 28.02.2018 г. и на 20.04.2018 г. Пред районния съд не е представен договор за правна защита и съдействие, като в пълномощното не е уговорено адвокатско възнаграждение, в т. ч. и начин на плащане. Като част от представената по делото наказателноадманистративна преписка е и „възражение“ по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, подписано от адв. Г.
По касационна жалба от ТД НАП – С. е образувано КНАХД № 402/2018 г. по описа на Административен съд – Б., приключило с Решение № 1606/15.10.2018 г., с което решението на районния съд е оставено в сила. В проведеното на 21.09.2018 г. .... – ответник, е представляван от адв. Г., чиято представителна власт произтича от пълномощното пред РС – Б.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018 г., сключен между .... и ..., в който е уговорено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 680,00 лв., заплатено по банков път на 26.06.2018 г., с издадена фактура от същата дата.
От приетите в настоящото производство писмени доказателства, представени от ищеца е видно, че на 24.10.2017 г. в гр. С. е сключен между .... и ..., със съдружници Г. Г. Д., Б. К. П., Ал. Т. Т. и М. П. Б. договор за правна защита и съдействие. С него е уговорено Адвокатското дружество да осъществи процесуално представителство от името на клиента „. .. пред първата съдебна инстанция по обжалване на НП № F325630/03.10.2017 г., срещу възнаграждение в размер на 915,00 лв. (л. 38 – 39). Представено е извлечение от ... от 06.11.2017 г. за превеждане на сумата, като е издадена фактура от същата дата. (л. 40 – 41), които не са част от доказателствата, приети от районния съд. Представен и приет като доказателство е договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018 г., сключен между ищеца и адвокатското дружество за процесуално представителство пред касационната инстанция, с уговорено възнаграждение в размер на 680,00 лв., платено по банков път, срещу издадена фактура (л. 42 – 44). Приети като писмени доказателства са и три броя касов бон за зареждане на гориво с получател „. 8. О. от 28.02.2018 г., на стойност 34,85 лв., от 20.04.2018 г. на стойност 50,00 лв. и от 21.09.2018 г. – 50,00 лв. (л. 46 – 48).
Адвокат Г. е вписана в регистъра на АК – С. на 20.04.2016 г. с Решение № 10/05.04.2016 г. на АС (л. 45). По делото няма доказателства, че същата е съдружник в адвокатското дружество при условията на Раздел ІІ, нито при условията по Раздел ІІІ на Глава Десета от Закона за адвокатурата (ЗА).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при наличието на които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Наказателното постановление, издадено в резултат от упражнената дейност по административно наказване, въпреки че не носи белезите на административен акт, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, предвид което попада в приложното поле на чл. 203 и сл. АПК. Следователно, за да е допустим иска на това основание следва да бъде установено по предвидения от закона ред незаконосъобразността на акта, издаден от административен орган при наличието на нормативно възложени задължения, който макар и да има санкционен характер, да е отменен със съответен влязъл в сила акт, от наличието на който вредите са произлезли.
В настоящия случай, видно от обстоятелствата в исковата молба се претендират вреди - имуществени, от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган в структурата на ответника. Доколкото по делото не е спорно, а се установява от събраните по надлежния ред доказателства, че обжалваното от ищеца наказателно постановление е отменено с Решение № 4446/14.05.2018 г. на БлРС, постановено по НАХД № 2534/2017 г., което решение е оставено в сила с Решение № 1606/15.10.2018 г. на БлАС, по КНАХД № 402/2018 г., то е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК, обуславяща компетентността на настоящия съд да ги разгледа съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 133, ал. 2 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата молба е неоснователна.
Съставът на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага, в причинна връзка с отменения акт. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена, като границите на отговорността съгласно чл. 4 ЗОДОВ се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".
В конкретния случай по делото няма спор, че административнонаказващият орган е изпълнил законовопредоставената му компетентност и е издал властнически акт, който е породил наказателноправни последици за ищцовото дружество. Не е спорно и че наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав, обуславящ възникване на правото на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимушествени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът намира, че не са налице останалите елементи за ангажиране отговорността на ответника – вреда и причинна връзка по отношение претендираните имуществени вреди. Вредата в конкретния случай произтича от направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт. Ангажирането на процесуален представител – адвокат, при обжалване по съдебен ред законосъобразността на издаденото наказателно постановление е поведение на санкционирания субект с оглед обезпечаване на успешното приключване на спора. Заплатеното възнаграждение въз основа на договор за правна защита и съдействие се явява имуществена вреда за упълномощителя, тъй като ако наказателното постановление, което е отменено, не бе издадено, то ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в двете съдебни инстанции.
В настоящия случай обаче ищцовото дружество е заплатило за адвокатска защита, съгласно представените в настоящото производство доказателства на ..., което не е осъществило процесуално представителство. Пред районния съд ищеца е представляван от адв. Г. по силата на представено пълномощно, в което няма уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, няма представен договор, въз основа на който да се дължи такова, няма списък за разноски, фактури и др., в т. ч. и направени разходи за транспорт, които да доказват реално извършено плащане. Наличието на отменено НП и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяна не е достатъчно за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необходимо е освен да е уговорено, възнаграждението да е реално заплатено и доказано в производството с надлежно издадени документи. При липса на доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че липсва реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП. Договор с адв. Г. и доказателства за реално извършено плащане не са представени пред РС – Б., а представения в настоящото производство договор от 2017 г., доколкото няма достоверна дата, като частен документ не доказва заплащане на исковата сума в размер на 915,00 лв., в т. ч. и за възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в размер на 670,00 лв. на процесуалния му представител. Представянето на договор за процесуално представителство от 2017 г. и фискални бонове за зареждане на автомобил на ищцовото дружество, от които не следва извода, че са във връзка със съдебното производство, извън рамките на производството, в което е осъществена правна помощ, след приключването му с влязъл в сила съдебен акт, не обосновават наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, респ. право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В производството пред АС – Б. ищеца отново е представляван от адв. Г., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие с адвокатското дружество. Доколкото по делото няма доказателства, че адв. Г. е съдружник в , като по отношение на нея не са изпълнени и условията по Глава Х, Раздел ІІІ от ЗА, то е налице разлика между страните по договора от 22.06.2018 г. и осъществилия процесуалното представителство адвокат. Дружеството не е осъществило представителство и липсата на съответствие между страните по договора и процесуалния представител води до извода, че договорените условия не са изпълнени, поради което претендираната сума е заплатена без основание и не е в причинна връзка с постигнатия от обжалването резултат. Разноските са разходи по водене на делото. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждение за адвокат при реално предоставена услуга. Договорът за адвокатска защита се сключва между клиент и адвокат, като писмената му форма е форма за доказване. Само когато по делото е доказано извършването на разноски в съответното производството и при реално престирана услуга, те подлежат на присъждане.
Доколкото по делото е доказан факта, че на ищцовото дружество е предоставена адвокатска защита във формата на процесуално представителство от адв. Г.а, по силата на даденото й пълномощно, то по силата на закона между ... и процесуалния му представител е възникнало облигационно отношение дружеството да заплати на адвоката за неговия труд. Липсата на сключен договор обуславя прилагането на чл. 36, ал. 3 вр. чл. 38 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от Висшия адвокатски съвет, каквото производство не е проведено, като съдът не може да изземе тези правомощия.
В настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба факти, не установи реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, поради което не е налице втория елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В исковото производство по ЗОДОВ съдът няма задължение да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, доколкото производството е исково и изключва служебното начало при превес на диспозитивното. Заплащането на адвокатско дружество, което не е предоставило услугата обуславя извода за отсъствие и на третия елемент от състава на отговорността – причинна връзка.
По изложените съображения за недоказаност на исковата претенция, предявения от „. 8. О. иск следва да бъде отхвърлен. Независимо от изхода на делото неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено в депозирания по делото писмен отговор (л. 66 - 67). В производството по ЗОДОВ по арг. на чл. 10, ал. 2 и ал. 3, които са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, предвиждаща отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с ал. 1 и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ... – Б. иск против ТД на НАП – С. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 399,85 лв., представляващо заплатени адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции по обжалване на издадено от Зам. директора на ТД на НАП – С. наказателно постановление, отменено по надлежния ред.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи от него.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.