и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р. Д. по Г. (РДГ) Б., представлявана от директора –
инж. Г. против Решение № 2949/04.07.2012 г. на РС – Разлог, постановено по
НАХД № 205/2012 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № 54/06.01.2012 г. на Директора на РДГ - Б..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на закона – касационно основание за неговата отмяна по
реда на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът поддържа, че решението е
неправилно, като изложените от първоинстанционният съд съображения за
незаконосъобразно проведена процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответника са неправилни, доколкото
невръчването на поканата не е съществено нарушение на процесуалните правила.
Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като закона
не поставя ограничения кой може да бъде свидетел по отказа при връчването на
АУАН. Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, както
е констатирал и съда, че нарушението е съставомерно и безспорно доказано,
поради което като го е отменил е постановил неправилен съдебен акт, който моли
да бъде отменен, а наказателното постановление потвърдено.
Доводите изложени в жалбата се поддържат от надлежно упълномощен Ю..
Ответникът по касация М. Р. Х. не взема становище.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за основателност на
жалбата. Счита за неправилни изводите на съда за допуснати нарушения на
процесуалните правила, доколкото не е установено по безспорен начин надлежно
връчване на покана за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, както и удостоверяването на твърдения отказ с подписа на служител
при АНО. Моли съдебния акт да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното
постановление.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Разлог е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 54/06.01.2012 г. на директора на РДГ Б., с което на М. Р. Х. от
гр. Я. за нарушение по чл. 203, ал. 2 от ЗГ, на основание чл. 270 от с.з. му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като правилно е
изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на допустими и относими
доказателства е приел, че в хода на административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като не е поканен по надлежния ред, в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. Отделно от това е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл.
43, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е възможно свидетеля на нарушението, който е
свидетел и по съставянето на акта да бъде свидетел, удостоверяващ отказа на
лицето да получи АУАН.
Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените от
първоинстанционния съд съображения.
Настоящият касационен състав намира, че фактическите положения са правилно
установени от съда, като съответни на тях са и правните му изводи за доказаност
на нарушението, авторството на деянието, както и съставомерността на същото,
предвид наличието на обективните и субективни признаци от състава на
административното нарушение, за което е санкциониран.
Правилен е извода на съда, че в хода на административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя са допуснати процесуални нарушения, поради
което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Невръчването
на покана за съставяне на АУАН, макар и формално да представлява нарушение на
предписаните в ЗАНН правила не е съществено нарушение и не би довело до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект, ако съставения акт за
установяване на административно нарушение му е връчен по надлежния ред или
безспорно е установен отказ да го получи. Невръчването на АУАН обаче е
съществено нарушение на административно производствените правила установени в
ЗАНН, което само по себе си води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Видно от данните по делото – свидетелските показания на св. Р., съставения
в отсъствие на Х. АУАН не му е пращан за връчване. При наличие на противоречия
в свидетелските показания и доколкото поддържания в жалбата довод е за невръчен
АУАН следва да се приеме, че АНО, чиято е доказателствената тежест не е
установил законосъобразно проведена процедура. Следва да се приеме, че
жалбоподателят не е получил препис от АУАН, поради което в законовия срок е бил
лишен от възможността да направи възражения и да се защити по фактическите
констатации и правната квалификация на деянието. Нарушението е съществено, тъй
като по този начин не е могъл да узнае за какво конкретно деяние е повдигнато
обвинение. Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта и той трябва да бъде предявен на сочения за нарушител,
респ. негов представител, за да упражни правото си на защита пред
административнонаказващия орган. Като е нарушил установената в ЗАНН процедура
по връчване на акта административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
НП, което правилно е отменено от първоинстанционния съд. Допускането на
съществени нарушения на процесуалните правила е винаги основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като правото на защита на сочения като
нарушител е накърнено.
Неправилни са изводите на съда за нарушение по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Законът
не поставя ограничения кое лице може да бъде свидетел по отказа за получаване
на предявения акт, поради което няма законова пречка това лице да е свидетел по
установяване на нарушението или съставянето на акта. Този извод на районния съд
обаче не се отразява на крайния му такъв за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което като валидно, допустимо и правилно
решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо вр. с ал. 1 от
АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Б.


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2949/04.07.2012 г. на РС – Разлог, постановено по НАХД
№ 205/2012 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.