и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 226 и чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), след постановяване на Решение №2398/22.02.2021г. по адм.д.№7587/2020г. по описа на ВАС на РБ, с което е отменено Решение №522/09.04.2020г., постановено по адм.д. №820/2018г. по описа на Административен съд - Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подадена е жалба от “. К. У. Е. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К., област Б., ул. “. С. № 12, представлявано от управителя Д. Х., срещу Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на Д. на Б. Д. “. Р. /БДЗБР/ - гр.Б., с което е отказано продължаването на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196/04.03.2013г., продължено и изменено с Решение № ПО-01-161/06.10.2015г., поправено с Решение № ПО-01-99/06.07.2017г., издадени от Д. на БДЗБР – гр.Б..
В жалбата се навеждат доводи за издаване на оспореното решение в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е постановил процесния отказ за продължаване срока на действие на разрешително за ползване на воден обект, като необосновано е приел, че не е спазен срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ; че удовлетворяването на искането би довело до нарушаване на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ във вр. с чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, както и че е налице невъзможност за ново подновяване на срока на процесното разрешително, на основание чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води – ДВ бр.100/16.12.2016 год. във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от същата. Твърди се още, че административния орган е постановил процесния отказ за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане, като неправилно е възприел, че засегнатия участък попада в зона за защита на водите по смисъла на чл.119а, ал.1 т.5 от ЗВ и са налице пречките по чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ. Иска се отмяна на решението.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на разноски. Представят се писмени бележки.
Административният орган – Д. на БДЗБР – гр. Б. в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От доказателствата събрани при първото разглеждане на делото от административния съд и заключенията на вещите лица по изслушаните по адм.д.№ 820/2018 год. съдебно-екологични експертизи се установява следното:
Оспорващото дружество е титуляр на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196/04.03.2013 г. Същото е с начален срок на действие – 04.03.2013 г. и краен срок на действие 05.12.2015 г.
С Решение № ПО-01-161/06.10.2015 г., поправено с Решение № ПО-01-99/06.07.2017 г., издадени от Д. на БДЗБР – Б., е продължен срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196/04.03.2013 г. до 05.12.2018 г.
Със Заявление вх. № РР-01-235/11.09.2018 г. /на л. 17 – л. 18 от делото/, оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. Към същото са приложени: Вносна бележка от 11.09.2018 г. за заплатена държавна такса /на л. 18 от делото/; Декларация от 10.09.2018 г. от управителя на дружеството по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ /на л. 19 от делото/; Разрешение за строеж № РС-037/03.02.2014 г. /на л. 20 от делото/ и Споразумение № 2/15.06.2018 г., сключено между „Ви К. У. Е. ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение България“ /на л. 21 от делото/.
С оспореното в настоящото производство Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на Д. на БДЗБР – Б. е отказано продължаването на срока на действие на горецитираното разрешително. Като мотиви за отказа е изложено следното: пропуснат е законоустановения тримесечен срок за подаване на заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗВ; наличие на пречките, предвидени в чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5 от ЗВ, тъй като засегнатия участък от реката попада във зона за защита на водите, доколкото мястото на водовземане, мястото на водоползване и засегнатият участък от водния обект, попадат в границите на зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; невъзможност за ново подновяване на срока на процесното разрешително за водовземане и ползване на воден обект, на основание чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с ПМС № 352/14.12.2016 год. във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от същата.
Решението е връчено на дружеството на 04.10.2018 г., а жалбата срещу акта е подадена на 15.10.2018 г. чрез Д. на БДЗБР – гр.Б..
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въпросът за срочното подаване на заявлението е разрешен с влязлото в сила Решение № 417/13.01.2021 год., постановено по адм.д.№ 7585 по описа на Върховния административен съд за 2020 год. При това положение гласните и писмени доказателства, събрани за установяване на тези обстоятелства по адм.д.№ 820/2018 год. не следва да се обсъждат.
От приетата по делото съдебно-екологична експертиза се установява, че Заповед № РД-352/11.04.2013 г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на Защитена зона /ЗЗ/ „Пирин буфер“ и Решение на Министерския съвет /МС/ № 122/12.03.2007 г., изменено с Решение на МС № 811/16.11.2010 г. за включване на ЗЗ „К.-Илинденци“ в списъка на защитени зони по Директивата за местообитанията не съдържат информация за зони за защита на водите, вкл. и за р. Невразумска. Вещото лице е посочило, че в цитираните заповед и решение пряко не са посочени забрани или ограничения за дейности, свързани със състоянието на водите на р. Невразумска, в частност с използването им за производство на ел. енергия. Описало е, че мястото на водовземане, посочено в процесното разрешително за водовземане и ползване на воден обект, попада в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, като списък на последните е даден в Приложение 3.5.а – Регистър на защитените зони по Директивата за хабитатите за ЗБР на БУ и Приложение 3.5.б – Регистър на защитените зони по Директивата за птиците за ЗБР на БУ от Раздел 3, т. 5 от ПУРВ /2016-2021 г./. В заключението е посочено още, че за ЗЗ „Пирин буфер“ и ЗЗ „К.-Илинденци“ вещото лице не е установило информация за биологични видове, обитаващи водите на р. Невразумска в частта й, определена за изграждане на водохващането и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите в тази част от реката, да е важен фактор за тяхното опазване, както и че процесното инвестиционно намерение за изграждане на МВЕЦ на р. Невразумска е предвидено като натоварване, респ. като натиск от МВЕЦ в новия План за управление на речните басейни /ПУРБ/ в ЗБР 2016-2021 г. Що се отнася до реките Дяволска, Ощавска, Мочуришка, която е приток на р. Ощавска в долното течение и р. Невразумска – приток на р. Ощавска в по-горното течение, те са идентични, т.е. една и съща река от гледна точка на единното за цялата страна кодиране на повърхностните водни тела, а като географско понятие това е р. Ощавска с всичките й притоци.
От заключението на повторната съдебно-екологична експертиза, се установява, че при изработването на ПУРБ 2010-2015 г. и ПУРБ 2016-2021 г., не е направена индивидуална оценка на р. Невразумска и същата не е включена в зоните за защита на водите, както и не са предвидени индивидуални мерки, тъй като е прието, че след като р. Невразумска е основен приток на р. Ощавска /Дяволска/ и участва във водосбора й, то оценките, мерките и зоните за защита, които са определени за р. Ощавска, се отнасят и за притоците й; В конкретния случай засегнатия в разрешителното участък от водния обект – р. Невразумска, попада в ЗЗ „Пирин буфер“, обявена със Заповед № РД-352/11.04.2013 г. на Министъра на околната среда и водите; Предвидените в ПУРБ ограничения и забрани за дейности, свързани със състоянието на водите и по-конкретно за изграждането на нови хидротехнически съоръжения за производство на ел. енергия и хидрологични изменения с цел намаляване на негативното въздействие върху местообитанията – предмет на опазване в защитените зони, се отнасят до р. Ощавска, като няма отбелязани конкретни ограничения и забрани за р. Невразумска; Водовземането от р. Невразумска с цел производство на ел. енергия, не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и местообитанията им в ЗЗ „Пирин буфер“ и на забраните, посочени в заповедта за обявяване на зоната; Водните количества, използвани за производство на електроенергия чрез МВЕЦ, не могат да се разглеждат като реално водовземане, тъй като след преобразуването на енергията на водата в електрическа, водите се връщат обратно в реката. По отношение на ЗЗ „К.-Илинденци“ вещото лице е установило, че за същата не е издадена заповед за обявяването й с координатен регистър на зоната, а само първоначални координати.
По административната преписка са приложени Протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 24.08.2015 год. Няма данни и не се твърди, строителството да е било завършено към датата на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното, към датата на издаване на оспореното решение или към настоящия момент.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Административният акт е издаден от компетентн по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ орган и при спазване на установените изисквания за форма. При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Производството по издаване на оспореното решение е започнало по заялвение за продължаване срока на действието на разрешително за водоползване. За да се продължи срока на действие на действие на разрешителното следва да е подадена молба пред органа, който го е издал, преди изтичането му (чл.78, ал.1 от ЗВ – ДВ бр. 98 от 2018 год., в сила от 27.11.2018 год.) и да са спазени следните условия: да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото разрешително (ал.2 на чл.78).
В случая, от доказателствата по делото се установява, че изискванията на чл.78, ал.1 от ЗВ са спазени, т.е. заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното е подадено преди изтичане на срока му на действие. В този смисъл са и мотивите в Решение №2398/22.02.2021 год., постановено по адм.д.№ 7587/2020г. по описа на Върховния административен съд.
За да откаже продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект Директорът на БДЗБР е приел още, че инвестиционното намерение на “. К. У. Е. ЕООД попада в обхвата на забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ: ЗЗ “Пирин Буфер“ и ЗЗ “К.-Илинденци“.
Съгласно чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ, не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, според която разпоредба това са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
От доказателствата по делото се установява, че мястото на водовземане, мястото на водоползване и засегнатият участък от р.Мочуришка, приток на р.Ощавска попадат в защитена зона ЗЗ “Пирин-буфер“, обявена за такава със заповед на министъра на околната среда и водите.
Защитена зона „К.-Илинденци” BG0000366 е включена в списък на защитените зони приет с Решение №122/02.03.2007 год. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн., ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 год., доп., бр. 85 от 23.10.2007 год., бр. 107 от 18.12.2007 г., изм., бр. 14 от 12.02.2008 год., изм. и доп., бр. 96 от 7.12.2010 год., бр. 41 от 31.05.2011 год.). Решението е прието по реда на чл.10, ал.4 от Закона за биологичното разнообразия (ЗБР). Съгласно чл.11 от ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4, като обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от министъра на околната среда, в срок до шест години след получаване на одобрение по чл. 10, ал. 6 на списъка на защитените зони, като за защитена „К.-Илинденци не е издадена заповед по чл.11 от ЗБР и не са одобрени окончателни координати.
Със Заповед № РД-352/11.04.2013 год. на Министъра на ОСВ по чл. 12, т.6 от ЗБР е обявена защитена зона „Пирин буфер“ с идентификационен код BG0002126 с обща площ от 18 018,366 дка и предмет на опазване, подробно изброените видове птици, с цел опазване и поддържане и възстановяване на местообитанията им и постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние. В границите на защитената зона е забранено: използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите и в селското стопанство; използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. Заповедта е публикувана в ДВ бр.48/31.05.2013 год.
В настоящия случай, по несъмнен начин се установи по делото, че в защитена зона „Пирин буфер“ няма биологични видове и местообитания, за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване. Изчерпатено изброените в Заповед № РД-352/11.04.2013 год. на Министъра на ОСВ видове птици, предмет на опазване в зоната не обитават води, не гнездят в тях, не търсят храна и не се размножават във водата, т.е. не са воднозависими и водата не е важен фактор за тяхното опазване (л.47 от повторната съдебно-екологична експертиза). Тези птици са основно горски обитатели, обитатели на открити пространства, скалисти райони или населени места, а водите в защитена зона „Пирин буфер“ не са важен фактор за опазване на защитените видове и местообитания. Следователно, разрешаването на водовземане, с цел производство на електрическа енергия в процесния случай не противоречи на целите на опазване и не е сред забранените със Заповед № РД-352/11.04.2013 год. на Министъра на ОСВ дейности – лимитивно изброени. Още повече, разрешителното би следвало да е отразено и в двата ПУРБ, защото то е съществувало като подадена документация за инвестиционно намерение още преди да са изработени.
При така установеното, съдът намира че не са налице пречките, предвидени в чл.118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, тъй като по отношение засегнатия участък от реката, независимо че попада в защитена зона „Пирин буфер“ не се доказа поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитените видови птици или местообитания.
Налице е, обаче, пречка за продължаване срока на по чл.56 от Наредбата за ползването на повърхностните води.
Според цитираната разпоредба, продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 22, ал. 1, т. 1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярят на разрешителното представи разрешение за строеж или други документи, доказващи, че са предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато. Идентична е била правната уредба и в чл.66 на отменената Наредба ползването на повърхностните води, действала към 2015 год.
В случая, административния орган е приел, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж с Решение № ПО-01-161/06.10.2015 г., поправено с Решение № ПО-01-99/06.07.2017 г., издадени от Д. на БДЗБР – Б..
Според нормата на чл.22, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностните води, когато за реализиране на водовземането от повърхностни води е необходимо изграждане на системи и съоръжения по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗВ, за осъществяване на заявената цел се спазва следната последователност за издаване на разрешително за водовземане: 1. издава се един административен акт, в който се предоставя право за водовземане и право за ползване на воден обект със срок на действие на разрешителното не повече от 5 години; 2. продължаване на разрешителното за водовземане по т. 1 в частта "право за водовземане" със срок на действие съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗВ.
В настоящия случай се касае за издадено на 04.03.2013 год. разрешително за водовземане и ползване на воден обект със срок на действие до 05.12.2015 год. Срокът на действие на разрешителното веднъж е продължен с Решение № ПО-01-161/06.10.2015 г., поправено с Решение № ПО-01-99/06.07.2017 г., издадени от Д. на БДЗБР – Б. (максимално предвидения от три години) и е определен същия срок за завършване на строителството. Продължаването е извършено при действието на Наредбата за ползването на повърхностните води (отм., бр. 100 от 16.12.2016 г.), като според чл.66 на същата, продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 31, ал. 1, т. 1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярят на разрешителното представи разрешение за строеж или други документи, доказващи, че са предприети действия и в кратки срокове строителството ще бъде започнато.
Следователно, правилно административния орган е приел, че е налице пречка за продължаване срока на разрешителното, тъй като същото би било повторно и в нарушение на чл.56 от Наредбата за ползването на повърхностните води.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е съобразен с изискванията на закона, издаден е при спазване на процесуалните правила, поради което и подадената жалба ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателно се явава искането за присъждане в полза на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “. К. У. Е. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К., област Б., ул. “. С. № 12, представлявано от управителя Д. Х., срещу Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на Д. на Б. Д. “. Р. /БДЗБР/ - гр.Б..
ОСЪЖДА “. К. У. Е. Е. със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. “. С. № 12, представлявано от управителя Д. Х. да заплати на Б. Д. “. Р. гр.Б. сумата от 100.00 (сто) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.