и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане на К. на О. – С., чрез процесуалния представител по пълномощие И. П. – гл. юрисконсулт на О. – С. с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на депозираното искане фактически и правни твърдения се иска, съдът да измени Определение № 264 от 13.02.2020 год., постановено по адм. дело № 1093 по описа на Административен съд – Б. за 2019 год. в частта за присъдените разноски, като остави без уважение искането на жалбоподателите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 /петстотин/ лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 248 от ГПК, препис от така депозираното искане е изпратено на насрещната страна, с указания за предоставяне на отговор в едноседмичен срок.
С представеният писмен отговор, насрещната страна по искането чрез процесуалния представите по пълномощие изразява становище за неоснователност, излагайки подробни съображения в подкрепа на същото.
Съдът приема процесното искане с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК за процесуално допустимо. Същото е предявено от надлежна страна в процеса, в едномесечен срок от постановяването му в хипотезата на постановен необжалваем съдебен акт, по арг. на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество искането е основателно, поради следните съображения:
С Определение № 264 от 13.02.2020 год., постановено по адм. дело № 1093 по описа на Административен съд – Б. за 2019 год., съдът оставяйки без разглеждане жалбата на Х. С. Б., с посочен адрес: гр. С., ул. „...“ № ... и Г. П. Б., с адрес: гр. Б., бул. „...“ № ..., В. А, срещу Мълчалив отказ на К. на О. С. за издаване на удостоверение за актуалния устройствен статут на поземлен имот в м. „Р.“, с площ от 2 800 кв.м., отразен с пл. № 1735, кв. 20, парцел I, по КП/ 1956 год. на гр. С., които са били предвидени за „Комплексно жилищно строителство и търговия“, като недопустима поради липса на правен интерес е осъдил О. С. да заплати на Х. С. Б., с посочен адрес: гр. С., ул. „...“ № ... и Г. П. Б., с адрес: гр. Б., бул. „...“ № ..., В. А сумата в размер на 520. 00 /петстотин и двадесет/ лева, представляващи деловодни разноски, включващи сумата от 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лева заплатена дължима държавна такса.
На първо място съдът приема, че жалбоподателите са поискали своевременно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение с депозираната жалба, като същевеременно са представили като доказателство за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, писмено пълномощно /л. 13 от делото/, в което изрично са посочени въпросните обстоятелства. Последното по своето съдържание безусловно установява редовно учредено процесуално представителство и съдействие по настоящето дело. Въпреки, че същото съдържа данни за изрично договорено и изплатено възнаграждение, за което не е посочен начина на плащане, настоящият състав констатира, че същото не отговаря на утвърдените прономеровани и прошнуровани образци с индигирани копия, утвърдени от Висшия адвокатски съвет. Същото основно представлява пълномощо за процесуално представителство, което даже не наподобява бланка на тези образци. В същото не е отразено къде и как е внесена договорената сума, като към него освен, че няма представен договор, няма и приложен друг документ, който да удостоверява документалната обоснованост на извършеното плащане (чл. 6, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗСч). По делото липсват данни и за водено електронно счетоводство, съобразено с чл. 4, ал. 5 и чл. 11, ал. 2 от ЗСч. Настоящият състав приема, че въпреки липсата на препращане в ЗА към разпоредбите на ЗСч, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обоснованост на извършено плащане.
Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните от закона реквизити. Съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч, но за нея има документи, които я удостоверяват (чл. 6, ал. 5 от ЗСч). В тези случаи, когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който няма индигирани копия и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч за плащане в брой, последният документ представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и съдействие и има своето значение само за тях като страни по този договор. Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане.
Във връзка с посоченото, според съда искането на О. С. се явява основателно. В производството не е доказано по изискуемия ред заплащането на адвокатския хонорар от жалбоподателите, поради което постановеното определение следва да се измени в частта за разноските. Претендираните по делото разноски от страна на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателите за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, като недоказани.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :


ИЗМЕНЯ Определение № 264 от 13.02.2020 год., постановено по адм. дело № 1093 по описа на Административен съд – Б. за 2019 год., в частта му за разноските, като вместо постановения:
ОТХВЪРЛЯ искането на Х. С. Б., с посочен адрес: гр. С., ул. „...“ № ... и Г. П. Б., с адрес: гр. Б., бул. „...“ № ..., В. А за присъждане на сумата в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, представляващи адвокастко възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Б. пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ВА