и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 68, ал.1 от Закона за З. от Д. (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба на Ю. И. Г. с постоянен адрес с. Г. К., община Б., област Б. против Решение №79/06.02.2019г. по преписка №100/2017г. на Комисията за З. от Д., Петчленен разширен заседателен състав, с което е: 1.Установено, че с действията си, ответната страна - А. М. Д., в качеството си на Д. на ОУ „. К. Я., с. Г. К., със служебен адрес: с. Г. К., общ. Б., обл. Б., ОУ „. К. Я., не е извършил нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Ю. И. Г.; 2. Установено, че с действията си, ответната страна - А. М. Д., в качеството си на Д. на ОУ „. К. Я., с. Г. К., със служебен адрес: с. Г. К., общ. Б., обл. Б., ОУ „. К. Я., не е извършил „тормоз“ по признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателя Ю. И. Г.; 3. Установено, че с действията си, ответната страна - А. М. Д., в качеството си на Д. на ОУ „. К. Я., с. Г. К., със служебен адрес: с. Г. К.,общ. Б., обл. Б., ОУ „. К. Я., не е извършил „тормоз“ по признак „увреждане“ по отношение на жалбоподателя Ю. И. Г.; 4. Установено, че с действията си, ответната страна - А. М. Д., в качеството си на Д. на ОУ „. К. Я., с. Г. К., със служебен адрес: с. Г. К.,общ. Б., обл. Б., ОУ „. К. Я., не е извършил „тормоз“ по признак „политическа принадлежност“ по отношение на жалбоподателя Ю. И. Г. и 5. е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-1405/12.05.2017г. и допълненията към нея, подадени от Ю. И. Г..
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в обжалваното решение не са интерпретирани правилно показанията на Н. Г. и Р. Ш., а показанията на св. М. и св. Ч. не е трябвало да бъдат кредитирани поради зависимост от ответника по преписката. Оспорва се приетото от КЗД, че А. Д. не е извършил нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр и не е извършил тормоз по признаците „лично положение“, „увреждане“ и „политическа принадлежност“ по отношение на оспорващия Г.. Иска се съдът да отмени решението на КЗД и да постанови, че е налице извършена Д. спрямо Г..
Пред административния съд жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно списък.
Ответника по жалбата - Комисията за З. от Д. оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли съдът да я отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна А. М. Д. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Р. У. по О. – Б. се представлява от упълномощен юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата в представено подробно писмено становище.
Съдът, след като се запозна с представените по преписката и по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията за З. от Д. (КЗД) е започнало по жалба с вх. №44-00-1405/12.05.2017г., подадена от Ю. И. Г. от с. Г. К. срещу А. М. Д. - Д. на ОУ „. К. Я., с. Г. К..
В жалбата са изложени оплаквания за осъществен тормоз по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ и претенция за нарушение на права по Глава втора, Раздел I „З. при упражняване правото на труд“ по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. Твърди се, че Г. счита е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица от директора на ОУ“. К. Я. - с. Г. К. - А. Д. и е бил уволнен незаконосъобразно като учител в горепосоченото училище. Според жалбата, въз основа на трудов договор №55/01.09.1998г. жалбоподателят е назначен на длъжността „учител по френски език“ за неопределено време. С течение на времето френският език е отпаднал от учебния план на училището, но трудовия договор на жалбоподателя не бил прекратен. През годините Г. е подписвал няколко допълнителни споразумения към основния му трудов договор, според които е заемал длъжностите: „педагогически съветник“ и „учител по физика“. Според последното допълнително споразумение от 09.09.2011 г. заемал длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт“ - 0.5 щат. На 05.09.2012г. жалбоподателят е бил извикан от директора на училището в кабинета си, където го е уведомил, че прекратява трудовото му правоотношение. Г. е обжалвал уволнението си пред съда, като с решение на Върховния касационен съд, същият е бил възстановен на работа и на 13.02.2014г. е издадена заповед за възстановяване на заеманата от него длъжност. Според жалбата, от 13.02.2014г. до 30.05.2014г. жалбоподателят ходел на работа, но директорът не говорел с него и не му давал никаква работа, а на длъжността, на която бил възстановен, продължавал да работи друг учител назначен след като жалбоподателят бил уволнен. Поради „тормоза и унижението“, на които бил подложен от Д., получил хипертония и диабет, което наложило излизането му в отпуск по болест. Докато жалбоподателят бил в отпуск по болест, директорът му изпратил по пощата заповед за уволнение. След като Г. обжалвал пред съда, уволнението било отменено, а същия е възстановен на заеманата от него длъжност от 18.08.2016г. Въпреки това Г. продължил да не води часовете по физическо възпитание и спорт, поради което е подал писмени заявления да му бъде възложена работа, но отговор не е получил. Твърди, че подал жалби до Инспекция по труда - Б., Министерство на О. и науката, Районна прокуратура - Разлог, Комисията по жалби към Народно събрание, Районен инспекторат по образование - Б.. В следствие от напрежението и тормоза, здравословното му състояние се е влошило, постъпил в болница за лечение. След като бил в болнични от 05.11.2016г. до 26.03.2017г., Д. изпратил болничните му за обжалване в ТЕЛК Б. и за проверка в окръжна прокуратура. В обобщение Г. твърди, че в продължение на осем месеца ходи на работа, но Д. не му позволявал да извършва задълженията си като учител по физическо възпитание и спорт, с оглед на което счита, че е дискриминиран по признак „лично положение“.
С Разпореждане №319/19.06.2017г. на Председателя на Комисията за З. от Д. е образувана преписка №100/2017г., разпределена за разглеждане на трети специализиран постоянен заседателен състав. С разпореждането за образуване на производството, на страните е указано разпределението на доказателствената тежест и им е предоставена възможност в 7-дневен срок от съобщаването да представят писмени искания, възражения и доказателства. С Разпореждане №58/24.01.2018г. на Председателя на Комисията за З. от Д., въз основа на доклад с вх. №12-11-1563/10.01.2018г. от Н. А. - докладчик, преписката е преразпределена от трети специализиран постоянен заседателен състав на петчленен разширен заседателен състав.
Като ответник в производството пред КЗД е конституиран А. М. Д., а като заинтересована страна - Р. У. по О. – Б..
На проведеното първо открито заседание по преписката на 04.12.2017г. е направено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя да бъде въведен втори признак, а именно „политическа принадлежност“.
На третото открито заседание по преписка №100/2017г., проведено на 02.05.2018г. с оглед направените изявления от страна на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Александър Георгиев, заседаващият състав е приел за изследване и разглеждане тормоз по признак „увреждане“.
Разглеждайки жалбата, КЗД е приела, че следва да се произнесе по твърденията на Г. за това, че от 13.02.2014г. до 30.05.2014г. ходел на работа, без директора на училището А. Д. да му възлага такава, за периода от 12.05.2014г. (датата, на която жалбата е подадена в Комисията за З. от Д.) до 30.05.2014г., тъй като останалия период е извън давностния 3-годишен срок визиран в чл.52, ал.1 от ЗЗДискр.
В хода на производството пред КЗД е установено, че по силата на трудов договор №55/01.09.1998г. Д. в качеството си на Д. на ОУ „П. К. Я., с. Г. К. е назначил жалбоподателя Г. на длъжността „учител по френски език“ за неопределено време. След отпадане на учебния предмет „френски език“ от учебната програма на училището, с жалбоподателя са подписвани допълнителни споразумения към основния трудов договор със срочен характер. Със Заявление №378/23.08.2011г. жалбоподателят е изразил желанието си да бъде преназначен на мястото на учител по физическо възпитание и спорт и същия е пранзначен.
Със Заповед №272/30.05.2014г. на директора на ОУ „П. К. Я., с. Г. К., на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.326, ал.З от КТ, поради съкращаване на щата с влязло в сила длъжностно разписание на ОУ „П. К. Я., с. Г. К., община Б., обл. Б., в която длъжността „старши учител по физкултура и спорт - 0.5 щат“ е премахната, трудовият договор на Ю. Г. е прекратен считано от 02.06.2014г. За прекратяване на трудовия договор на Г., предварително е дадено разрешение по реда на чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от Дирекция „Инспекция по труда“ - Б..
С оглед на изложеното, КЗД приема, че искайки разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б. и след като е дадено такова, директорът на училището А. Д., в качеството му на работодател на жалбоподателя Ю. И. Г., не е осъществил тормоз по признак „увреждане“. Комисията е приела още, че от приложените по преписката болнични листове не може да се установи, че действително заболяванията на Г. са следствие на причинен от ответната страна тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Работодателят е искал от служителя писмена информация, касаеща налична закрила по чл.333 от Кодекса на труда, а също е изискано и мнение от ТЕЛК - Б.. По направеното искане ТЕЛК за общи заболявания - 1-ви състав към МБАЛ Б. е постановила Експертно решение №0976 от 050/01.04.2014г., където комисията е отразила, че Ю. Г. не се е явил пред комисията и не е представил никаква друга медицинска документация, освен посочената в решението епикриза, поради което и въз основа на наличните документи, комисията е приела, че лицето не попада под закрила на Наредба №5. Съставът е посочил още, че от показанията на свидетелите Х. М. и А. Ч. - и двете служители на ОУ „П. К. Я., с. Г. К. именно жалбоподателят е осъществявал тормоз спрямо останалите учители, тъй като подавал множество жалби срещу тях до различни институции. Вследствие на това, педагогическият колектив на ОУ „П. К. Я., с. Г. К., подал Уведомително писмо до началника на РУО - гр. Б., с копие до министъра на О. и науката.
КЗД е обсъдила представените доказателства за повторно прекратяване на трудовия договор на Г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със Заповед №272/30.05.2014г. считано от 02.06.2015г. поради съкращаване на щата, включително документите във връзка със спазване на разпоредбата на чл.333 от Кодекса на труда и становщие на Общински координационен съвет на Независим учителски синдикат Б. до директора на ОУ „П. К. Я., с. Г. К., с което директорът е уведомен, че след проведено събрание на ОКС на НУС гр. Б. е взето следното решение, с което се дава съгласие за уволнението на Г..
Комисията е приела, че спрямо Ю. Г. не е извършено нарушение на права по Глава втора, Раздел I „З. при упражняване правото на труд“ по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр, включително и по отношение на това, че на Г. не му е била възлагана работа като учител по физическо възпиртание и спорт, а че действията на директора на училището са съобразени с Наредба №3/18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда на определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, включително с нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 от цитираната наредба, изискваща при определяне числеността на персонала, приоритетно да се осигурят работни места на педагогическите специалисти, за да гарантира изпълнението на учебния план.
По отношение на защитеният съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, комисията е приела че доколкото не е установен и доказан значим, обективен, същностен за личността белег, който да позволи да бъде прилаган еднакво и който да отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за Д., твърденията за тормоз по този признак са недоказани.
Комисията е приела за недоказани и твърденията, че спрямо Г. е осъществена Д. по признак „политическа принадлежност“, доколкото е установено, че жалбоподателят е бил член на ПП ДПС, където членството му е било прекратено, след което от ПП ГЕРБ в Протокол №22/06.07.2012г. е посочено, че Г. е освободен поради уронване престижа на партията. С оглед на противоречието между изявлението на жалбоподателят, че освен член на ДПС, никога не е членувал в други политически партии и документите по преписката установяващи, че е бил член и на ПП ГЕРБ, комисията приема, че жалбоподателят не е третиран по-неблагоприятно при сравнимо сходни ситуации, поради което е оставила жалбата му без уважение.
По делото са събрани гласни доказателства.
Според показанията на св. Н. А. Г., съпруга на оспорващия Ю. Г., съпругът й работи в Основно училище „. К. Я. – с. Г. К., като два пъти е уволняван и връщан от съда, а през тези години системно му е нанасян тормоз - въпреки че съда го е връщал на работа, директорът не го е допускал до работното му място. Последния път, когато е бил уволнен е имал проблеми със здравето, получил хипертония и диабет. Според свидетеля, директора на училището е бил забранил на всички учители да говорят с него и е търсил всевъзможни начини да го тормози и да го отстрани да не е там. Назначил си е неговите близки и роднини и след това хората, които са „послушни“. Освен че директорът е забранявал на учителите да говорят с него, той е търсел и причини, за да го тормози. Например поради политическата му принадлежност – Г. е бил дълги години председател на общинското ръководство на ДПС и това е била една от причините директорът да го ненавижда. Обвинявал го е, че симпатизира на други партии, на ГЕРБ, че е бил подслушвател на ДОСТ. На всичко изложено св. Г. не е била пряк свидетел, а го е възприела чрез споделеното от съпругът й. Г. твърди още, че директорът разпределял часовете по физическо възпитание и спорт на други учители, които не са специалисти - на „негови хора“, които нямат достатъчно часове, за да си формират норматив и да бъдат спокойни и „неудобният“ се е отстранявал, въпреки че е специалист.
Според показанията на св. Ш., оспорващия Г., макар че е бил възстановен на работа, не бил допускан до часовете, които да води и е стоял в училищния двор. Свидетелят го е посещавал и питал защо стои в двора и той му е споделял, като приятел, че не е допускан да води часовете, а тези часове са били пренасочвани към други преподаватели. Свидетеля твърди още, че на колегите на Г. им е било забранено да общуват с него, като това му е споделяно от оспорващия. Бил е пряк свидетел как той страда от това нещо, но не знае какви са причините – дали личностни (между него и директора), дали политически, дали религиозни? Г. е споделял със свидетеля в какво състояние се намира, получил и здравословни проблеми и той като негов приятел, в същото време и като психолог, смята че тези здравословни проблеми са на психична основа и причината за това е самата Д., провеждана към него.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, от легитимирано да оспорва лице и в 14-дневният преклузивен срок по чл. 68, ал.1 ЗЗДискр.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
В настоящия случай при постановяване на оспореното решение е спазена процедурата по разглеждане на жалби пред Комисията, като са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи относимите факти, проведени са открити заседания, на които е направено изслушване на страните, в съответствие с разписаната процедура в чл. 60-63 от ЗЗДискр. Към административната преписка е изискано и прието становище от съдия - докладчика по делото.
При постановяване на решението на КЗД е приложен правилно и материалният закон, при съобразяване на следното:
Законът за З. от Д. цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна. За да е осъществен състав на нарушение, е необходимо да е установено различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, в производство за З. от Д., след като страната, която твърди, че е жертва на Д., докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице Д., ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Следователно, в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено.
В случая КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че липсват доказателства, че е налице Д., тъй като не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, които да доведат до извод на нарушения на ЗЗДискр.
В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. По преписката не са доказани факти, водещи до извод за наличие на Д. по посочените признаци, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на оспорващия при сравними сходни обстоятелства, поради което не е възникнала доказателствена тежест за ответниците да докажат, че правото на равно третиране не е нарушено. Напротив, оспорващия не е посочил, нито е ангажирал доказателства за конкретни случаи, които при същите условия са третирани по-благоприятно.
Правилни са изводите на КЗД, че спрямо Г. не е извършено нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр и не е извършена Д. по по признаците "лично положение", „увреждане“ и „политическа принадлежност“.
ЗЗДискр забранява както пряката, така и непряката Д.. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка Д., основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легални определения на понятията пряка и непряка Д. се съдържат в чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. За да се приеме осъществена Д. и в двата случая, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице. Задължително е да се докаже, че това е извършено съзнателно по някой от признаците посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и е налице причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. ЗЗДискр посочва като форма на Д. и тормозът, преследването, подбуждането към Д., по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1, т. 3, т. 5 с. з., като и в тези случай е необходимо доказването на защитен от закона признак.
За да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила.
В настоящия случай, както е приела КЗД липсва доказан защитим от закона признак, въз основа на който да се преценяват твърденията на Г. за осъществена спрямо него Д. при упражняване правото на труд.
Правилен е извода на КЗД, че твърдения защитен признак – "лично положение" не е конкретизиран. В закона липсва легално определение на признака "лично положение". Практиката е приела, че този признак следва във всеки конкретен случай да бъде установяван и доказван. Различното третиране трябва да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак "лично положение". В случая не е установен и доказан конкретен присъщ, иманентен белег на личността на Г., който да го отличава от останалите, т. е. изпълва съдържанието на признака "лично положение" и е причина да бъде неравно третиран.
Правилни са и изводите на КЗД, че спрямо Г. не е осъществена Д. по признак "политичеса принадлежност" с оглед принадлежността му към определена политическа партия, различна от тази, в която членува директорът на училището. А що се отнася до третия защитим признак „увреждане“, твърденията на оспорващия в тази насока са неясни и не съдържат данни за конкретното увреждане, което притежава Г. и във връзка с което е по-неблагоприятно третиран, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В Глава втора, Раздел I на ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за З. на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. В случая от доказателствата по делото се установява, че пред КЗД жалбоподателят е навел твърдения и за нарушаване на антидискриминационните правила от страна на Директора на ОУ „. К. Я., с. Г. К. при прекратяване на трудовото му правоотношение. Правилно КЗД е приела, че такова нарушение не е доказано. Действията на директора на училището са съобразени с разпоредата на чл.21 от ЗЗДискр.
Правилни са и изводите на КЗД за липса на доказателства относно това, че на Г. не му е възлагана работа поради осъщетвена Д. спрямо него, а поради това, че в училището не е имало достатъчни часове за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“. Т.е. причината за това е обективна, за което обстоятелство пред Комисията са събрани писмени доказателства. За обратното от страна на Г. не са представени доказателства, а показанията на св. Г. и св. Ш. в тази насока не следва да се кредитират, доколкото и двамата не са били свидетели на твърденията в жалбата до КЗД, още повече св. Ш. заявява че не му е известно какви са били причините за твърдяната Д. - личностни (между него и директора), политически или религиозни.
Поради изложеното, настоящият състав счита, че административния орган, в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно материалния закон, поради което и жалбата против обжалваното решение на КЗД следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. И. Г. с постоянен адрес с. Г. К., община Б., област Б. против Решение №79/06.02.2019г. по преписка №100/2017г. на Комисията за З. от Д., Петчленен разширен заседателен състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
КТ