Решение № 1838

към дело: 20207030700737
Дата на заседание: 11/16/2020 г.
Съдия:Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д. А. И., с адрес: гр.Б., ж.к.“...срещу Решение № Ц 2153-01-13/27.07.2020 год. на Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на Н.) гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № */21.05.2020 год. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на Н. гр.Б..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че неправилно е възприето от административния и контролния орган, че на оспорващия следва да се наследствена пенсия от починалата му съпруга на база получаваната от нея лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не на база полагащата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навеждат се и доводи за немотивираност на оспорения акт. Иска се административният акт да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне. В съдебно заседание и приложени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски.
Административният орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява следното:
На 18.05.2020 год. И. е подал заявление за отпускане на наследствена пенсията като наследник на Г. Л. И. (съпруга), починала на 05.04.2020 год., заведено с В.№ Ц2116-01-271 от същата дата (стр. 11-13). Приложени са съответни доказателства за придобития от Г. И. осигурителен стаж и удостоверение за наследници. С */21.05.2020 год. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на Н. гр.Б. на оспорващия е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от Г. И., считано от 01.05.2020 год. и е определен размера й – 264.66 лева и е отказано отпускането на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст (стр.16 и 17). Против разпореждането оспорващия е подал жалба до Д. на ТП на Н. гр.Б., заведена с В.№ Ц1012-01-365/26.06.2020 год. (стр.19-22). Твърди се в жабата, че неправилно е определен вида на наследствената пенсия, тъй като към датата на смъртта си Г. И. е имала необходимите осигурителен стаж и възраст за отпускане на лична пенсия за това, но не се е пенсионирала, т.е. такава пенсия не е отпускана и изплащана. Сочи се, че при това положение, приложение следва да намери разпоредбата на чл.83, ал.2 от КСО, касаеща отпускането на наследствена пенсия, когато към датата на смъртта починалия е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не го е реализирал. Твърди се, че наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст ще е по-благоприятен за заявителя.
С оспореното Решение № Ц 2153-01-13/27.07.2020 год. Д. на ТП на Н. гр.Б. е потвърдил Разпореждане № № */21.05.2020 год. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на Н. гр.Б., като е преценил, че правилно пенсионният орган е определил наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е отказал отпускането на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като съгласно чл.83, ал.3 от КСО, видът на наследствената пенсия, която получават правоимащите лица се определя съобразно вида на получаваната приживе пенсия от починалия. Г. Л. И. е получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 24.08.2016 год.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на Г. Л.И. през 2016 год. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 75% трайно намалена работоспособност, считано от 30.08.2016 год. И. не е подавала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на смъртта на Г. И. 05.04.2020 год., оспорващия (неин съпруг) е имал необходимата възраст за отпускане на наследствена пенсия – 61 год., 1 мес. и 21 дни. Пенсията за осигурителен стаж и възраст би била в по-благоприятен размер в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В съдебно заседание вещото лице уточни, че към датата на смъртта 05.04.2020 год., Г. И., като учител е имала право на отпускане на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в писмена форма и същият е мотивиран. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали на оспорващия следва да се отпусне наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалата му съпруга или за инвалидност, поради общо заболяване.
С разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпуснало на И. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 50 % от получаваната от Г. И. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, вместо както е претендирал заявителя, наследствената пенсия да се отпусне на базата на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на покойната по чл. 69в, ал. 1 от КСО, на която тя е имала право.
Несъмнено оспорващия И. отговаря на условията на чл.82, ал.2 от КСО, като към датата на смъртта на съпругата си има възраст от 61 год., 01 мес. и 21 дни, т.е. пет години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО. Следва да се приеме като безспорно установеното, че Г. И. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69в, ал. 1, изр. 1 - во от КСО към 05.04.2020 год. при навършени 61 год., 0 мес. и 09 дни, съответно същата е имала осигурителен стаж като учител над определения в тази разпоредба такъв - 25 години и 8 месеца, но това право не е било упражнено и И. е продължила да работи до датата на смъртта си. Същевременно през 2016 год. й е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 30.08.2016 год., получавана от нея до кончината й, от която пенсия е отпусната и наследствената пенсия на преживялия съпруг.
Съдът не споделя решаващият извод в мотивите административния орган, изложени в проверяваното решение. В чл. 83, ал. 2 от КСО е уредено, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато това е по - благоприятно за тях. Тези разпоредби следва да се тълкуват през призмата на целта и разума на закона преживелите съпрузи да получават по - благоприятния за тях размер на пенсия, респ. добавка към пенсия, от тези пенсии, на които е имал право покойният съпруг. В случая следва да се съобрази и изричното правило на чл. 83, ал.2 от КСО, според която разпоредба, когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. Ирелевантно в случая е това дали приживе правоимащият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от значение е фактът на придобиването му. Касае се за законосъобразно изчисляване на дължима наследствена пенсия на преживялия съпруг върху правилна основа и в по - благоприятен за него размер. Административният орган е следвало да извърши изчисление какъв размер пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО би получавала починалата съпруга, т. е според това, право на каква пенсия е придобила към момента на смъртта си Г. И., да установи от размера на коя от тях е по- благоприятно да бъде изчислена добавката към пенсията на оспорващия И. - от тази за инвалидност поради общо заболяване или от тази за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Като не е сторил това административният орган е допуснал нарушение при прилагането на правилата за определяне на наследствената пенсия. С други думи - пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО, а като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на Н. - Б. също е издал незаконосъобразен акт.
Тълкуването, дадено от административните органи, противоречи на целта на закона преживелите съпрузи да получават по-благоприятния за тях размер на пенсия, респ. добавка към пенсия, от тези пенсии, на които е имал право покойният съпруг.
В случая следва да се направи разумно тълкуване на приложимата нормативна уредба през призмата на целта и разума на закона и предвид оправданите правни очаквания на правоимащите, съобразявайки и изричното правило на чл. 83, ал. 2 от КСО, според която разпоредба, когато починалият съпруг е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато това е по - благоприятно за тях. Както вече беше казано, ирелевантно в случая е това дали приживе правоимащият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито дали е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а от значение е факта на придобиването му. Касае за законосъобразно изчисляване на наследствената пенсия на преживелия съпруг върху правилна основа и в по-благоприятен за него размер.
Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на Н. - Б. също е издал незаконосъобразен акт.
Изложеното показва, че оспореното решение е валидно, но постановено при неправилно приложение на закона, поради което и ще следва да се отмени, делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Сторените по делото разноски в размер на 700 лева, от които 400 лева – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (стр.109) и 300 лева възнаграждение на вещо лице, ще следва да се възложат на ответника, с оглед правилата на чл.143 от АПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-01-13/27.07.2020 год. на Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № */21.05.2020 год. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на Н. гр.Б..
ВРЪЩА делото, като преписка на Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.Б. за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.Б. да заплати на Д. А. И., с адрес: гр.Б., ж.к.“З.... сумата от 700 (седемстотин) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.