Производството е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Образувано е по частната жалба на К. на О. С. срещу Определение № 1671/30.10.2017 г. по адм.д. № 311/2017 г. на Административен съд – Б., препратена за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 15163/11.12.2017 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 13806/2017 г.
Във възражението по частната жалба жалбоподателите в производството Г. и А. Д. са оспорили искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника.
Съдът, като съобрази закона и доказателствата по делото, намери следното:
Искането за присъждане на сторените в производството разноски от ответника следва да бъде разгледано като искане за изменение на определението, с което производството по адм.д. № 311/2017 г. е прекратено, по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, доколкото съдът се е произнесъл по искането за разноски в мотивите му.
Разгледано по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, искането на ответника е процесуално допустимо, доколкото жалбата срещу определението от 30.10.2017 г. с искане за присъждане на разноските по делото е постъпила по пощата на 03.11.2017 г. г. - в срока за неговото обжалване, считан от връчването на съобщението за изготвяне на определението на 02.11.2017 г., и изхожда от страна по делото.
Искането е и основателно, доколкото до приключване на делото пред първата инстанция - в пледоарията по същество, ответникът чрез пълномощника си е направила искане да му бъдат присъдени сторените разноски по делото, което съдът е отхвърлил в мотивите на определението за прекратяване на делото поради неправилна оценка на доказателствата за техния размер. Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК определя правото на разноски на ответника и при прекратяване на производство поради недопустимост на жалбата, след като резултатът е идентичен с този при отхвърляне на жалбата - административният акт влиза в сила, в случая за осъщественото от упълномощен адвокат процесуално представителство, за чието възнаграждение е представил договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017 г., с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено в брой при подписването му. Законът и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не поставят изискване за доказване на разноски за адвокатско възнаграждение чрез представянето на договор за правна защита от „адвокатски кочан“ /в този смисъл и Определение № 656 от 17.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2641/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 425 от 10.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4634/2016 г., III г. о., ГК; Определение № 3714 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2017 г., V о./. Затова и заплатеното при подписването на договора за правна защита от ответника по делото адвокатско възнаграждение съставлява разноски по чл. 143, ал. 4 АПК, които са дължими от жалбоподателите и следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ Определение № 1671/30.10.2017 г. по адм.д. № 311/2017 г. на Административен съд – Б., в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Г. С. Д. и А. С. Д., двамата със съдебен адрес Б., У. „...“ № 41, ..., офис ... – адв. Ю. А., да заплатят на О. С. сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски в производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

В. А.