и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Г. Н. Ц., с адрес гр. Р., ул. „. К. № ... В. А, ..., А... против Заповед № 17-291/16.07.2019 год. на Н. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община Р., одобрена със Заповед № 300-5-63/05.08.2003 година на ИД на АГКК-С. /за жп гарата/ и Заповед № РД-18-1326/24.07.2018 година на ИД на АГКК - гр. С. за останалата част от землището на село Б., заявено от Г. Н. Ц. със заявление с В. № 01-221046/21.05.2019 г. на С. - Б..
В жалбата оспорващия твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, а отказа за измененение на КККР е издаден при липса на законови предпоставки за това. Навеждат се доводи за издаване на заповедта в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, както и за издаването и в нарушение на изискването за съдъражание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответника по жалбата - Н. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б. оспорва жалбата в представено писмено становище.
Заинтересованата страна – ДП „. К. Ж. инфраструктрура“ – С., чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
Г. Н. Ц. е собственик на имот № 014030 с площ от 4 900 кв.м. находящ се местността „Подбръде“ в землището на с. Б., община Р., отразен в кадастралната карта на с. Б. като имот с идентификатор 02693.14.30 с площ 3 523 кв.м.
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление, подадено от Г. Н. Ц. за изменение на КК и КР на изменение на КККР на землището на с. Б., състоящо се в коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 02693.14.122 и 02693.14.30, на основание нотариален акт № 199/2006 година, Решение № ОД-1/25.01.2007 година на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Б. за промяна предназначението на земеделска земя, ПУП-ПР одобрен със Заповед № РД 15-894/01.12.2006 год. на Кмета на община Р. и разработка на правоспособно лице.
При разглеждане на заявлението е изготвена скица-проект №15-593137/02.07.2019г., в която е посочено, че се издава за уведомяване по чл.26 от АПК.
За постъпилото заявление на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомено ДП „. К. Ж. инфраструктрура“ /писмо с изх.№24-18101/02.07.2019г./, вписано в кадастралния регистър към кадастралната карта като собственик на имот с идентификатор 02693.14.122. На основание чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК на предприятието е дадена възможност в 7-дневен срок от уведомлението да се запознае с докумените към заявлението и при несъгласие с искането да представи документи удостоверяващи претенции на права. Към уведомлението е приложена скица-проект.
На 10.07.2019г. ДП „. К. Ж. инфраструктрура“ е представило възражение с В. № 02-766/10.07.2019 год., според което имот с идентификатор 02693.14.122 е собственост на държавното предприятие, заведен е в баланса на ЖП Секция – Пловдив и представлява територията на жп спирка Гулийна Б.. Правото на собственост е удостоверено с приложен Акт за публична държавна собственост №418/10.12.2004г. за УПИ I-122 с площ 23 283 кв.м.
След постъпване на възражението е съставена скица-проект, с която е установен спор за материлно право.
Въз основа на горното е издадена Заповед № 17-291/16.07.2019 година на Н. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б., с която е отказано да се извърши изменение на КККР на с. Б., одобрена със Заповед № 300-5-63/05.08.2003 година на ИД на АГКК - С. (за ЖП гарата) и Заповед № РД-18-1326/24.07.2018 год. на ИД на АГКК-С. за останалата част от землището на с. Б., заявено от Г. Н. Ц. поради наличие на спор за материално право.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че със Заповед № 300-5-63 от 05.08.2003 година на Изпълнителния директор на АГКК - С. е одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри за територията жп гара (02693.14.122), село Б., община Р.. Имотът за Ж. гара е отразен с идентификатор 02693.14.122 с площ от 32 495 кв. метра. За поземлен имот № 122, кадастрален район № 14 - района на железопътната гара е изготвен и одобрен със Заповед № РД 15-402 от 13.07.2004 година на Кмета на община Р. Подробен устройствен план за регулация, с който от имот № 122, район 14 се бразуват 5 броя УПИ - УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV и УПИ V. За УПИ І-122 е съставен Акт за публична държавна собственост № 418/10.12.2004 година за публична държавна собственост, собственост на Национална К. „Ж. И.. Заповед № РД 15-402 от 13.07.2004 година на Кмета на община Р. е обжалвана и с решение на Окръжен съд - Б. № 301/09.08.2005 година, постановено по административно дело № 648/2004 год. /влязло в сила на 09.08.2005 год./ заповедта е отмемена в частта, с която се образуват парцели I и III като незаконосъобразна.
Със Заповед № КД-14-01-78/14.03.2009 година на Н. на С. - Б. е извършена промяна в границите на поземлен имот с идентификатор 02693.14.122, като от имота са обособени три нови имота с идентификатори: 02693.14.32, 02693.14.33 и 02693.14.34. Тази заповед е издадена за прилагане на ПУП, одобрен със Заповед № РД 15-402 от 13.07.2004 година на Кмета на община Р.. След изменението на КККР на с. Б., община Р., имот с идентификатор 02693.14.122 е с площ от 27 118 кв. метра.
С Решение № 0314 от 06.11.1997 година Общинска служба по земеделие и гори - гр. Р. е възстановила правото на собственост на Г. И. Ц. в съществуващи стари реални граници върху нива от 4.900 дка, шеста категория, местност „Подбръде“, имот № 014030 по картата на землището на село Б.. За имот № 014030 е изработен ПУП - план за отреждане и застрояване, одобрен със Заповед № РД 15-894/01.12.2006 година на кмета на община Р. с отреждане за „Жилищно строителство“. /лист 70 към делото/.
Със Заповед № РД-18-1326/24.07.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК - С. /влязла в сила на 21 август 2018 год./ е одобрена КККР на останалата част от землището на село Б.. Със заповедта имот № 014030 от КВС на село Б. получава идентификатор 02693.14.30 и е нанесен в картата с площ от 3523 кв. метра.
Според заключението, заявлението за изменение на КККР се състои в промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 02693.14.122 и 02693.14.30, като част от площта на имот с идентификатор 02693.14.122 /1 387 кв.м./ се изключва и приобщава към имот с идентификатор 02693.14.30.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, същото съответства на останалите доказателства по делото и следва да се кредитира.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна имаща правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, каквото отменително основание сочи оспорващия. Заповедта съдържа изискуемите от закона реквизити, като отказът за изменението на КККР е мотивиран именно с посоченото в заповедта изрично възражение на НК "ЖИ" като заинтересовано лице срещу исканото изменение, обосновано с наличието на собственически права върху поземлен имот с идентификатор 02693.14.122, който се засяга от исканото изменение, т. е. за да откаже изменението, административният орган се е мотивирал с наличието на спор за материално право. В тази връзка съдът намира, че доводите на оспорващия за липса на мотиви на оспорения акт, се явяват неоснователни. Неоснователни са и възраженията за издаване на заповедта при неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за издаване на акта.
По съществото на спора, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като издадена в съответствие с материално-правните норми на ЗКИР. Правилно административния орган е приел, че от представените със заявлението на оспорващия и с възражението на заинтересованата страна писмени документи се установява конкуренция на права и спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Така подаденото възражение от НК "ЖИ" съставлява фактическото основание за издаване на оспорения отказ да се одобри исканото изменение на КККР. Наличието на спор за материално право се преценява от административния орган конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК.
В случая искането на оспорващия се състои в коригиране на границите на поземлен имот с идентификатор 02693.14.122 по КК на гр. Банско, записан в кадастралния регистър на НК „ЖИ“, срещу което изрично възразява записаният в КР собственик и това обосновава наличието на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, който се явява пречка за одобряване на изменението преди разрешаването му по съдебен ред от гражданския съд. Спор за материално право е налице при несъответствие на границите и произтичащата от тях площ на имотите по КККР спрямо правата на собственост на всички заинтересовани лица. Този спор подлежи на решаване по съдебен ред (чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение ще се извърши изменение в КККР (чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Тези обстоятелства правилно са преценени от Н. на С. - Б. като пречка за одобряване на исканото изменение преди решаването на спора за материално право по съдебен ред. Доводите на оспорващия за липса на спор за материално право, основани на представените документи за собственост, са неоснователни. Изложените аргументи не променят извода за заявен от собственика на земята спор за материално право и наличието на пречка за отразяване на обекта в КККР преди решаването му в друго съдебно производство. Като е отказал одобряване на исканото изменение на КККР на това основание, компетентният административен орган е постановил заповедта в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР визира хипотезата на изменение на одобрената кадастрална карта и регистри при наличието на непълноти или грешки. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от С. въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Безспорно е, че след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г. за административния орган отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти или грешки в КК, а след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г. отпадна и задължението му за отразяване на непълнотите и грешките в комбинирана скица. Той обаче е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. В случая това задължение е изпълнено и на заинтересованата страна е дадена възможност да се запознае с искането и да изрази становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, и именно във връзка с уведомяване на заинтересовано лице е установено, че исканата промяна е свързана със спор за материално право. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващото състояние по отношение на имотите и обстоятелството, че по отношение на него е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде преодоляна само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните, с оглед на което в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора между фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект и заявителя на изменението. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на оспорващия за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в исково производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява, че правилно с оглед доказателствата по делото, Началникът на С. – Б. е приел, че пред него се поддържат противопоставими вещни права и поради това е налице спор за материално право. Предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, този спор е абсолютна пречка за изменението на КККР до решаването му по съдебен ред.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на материално-правните разпоредби, административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Затова жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. Ц., с адрес гр. Р., ул. „. К. № ... В. .., ..., А. .. против Заповед № 17-291/16.07.2019 год. на Н. на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
КТ